О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
София, 08.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдия ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.д.№ 5537/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от адв.А.И. – пълномощник на М. С. С. против въззивно решение от 11.06.2014 г. по гр.д.№ 277/2014 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд, ІІІ-ти въззивен състав, с което е отменено решение № 92/26.02.2014 г. по гр.д.№ 2083/2013 г. по описа на Кюстендилски районен съд,в частта,с която са уважени предявените от М. С. С. против [фирма] – С., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ и иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ за сумата 4844,84 лева и е постановено ново,с което исковете са отхвърлени. Потвърдено е решението в частта, с която е бил отхвърлен частично искът по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 КТ за разликата над 4844,84 лева до пълния предявен размер от 6230,40 лева,за периода 18.02.2014 год.-26.03.2014 год.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1,т.1 ГПК по материалноправния въпрос : Необходимо ли е наличието на конкретна бизнес задача, поставена към управителя на дружеството, за да осъществи правомощията си по чл.328, ал.2 КТ.Позовава се на решения на ВКС постановени по реда на чл.290 ГПК.Сочи като основание за допустимост на касационното обжалване и чл.280,ал.1,т.3 ГПК по процесуалноправния въпрос : Достатъчно ли е в доклада си по делото, първоинстанционният съд да разпредели доказателствената тежест между страните и те да поемат инициативата по доказване, или съдът е длъжен точно да инструктира страните, какви доказателства да посочат, за да постигнат целите си.
Ответника по касация [фирма], посредством пълномощника си – П.Б. е депозирал отговор по чл.287 ГПК ,с който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба.Претендира разноски.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради наличието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивната инстанция е приела, че прекратяването на трудовото правоотношение за длъжността „директор предприятие –клон” в [фирма] – [населено място], извършено на основание чл.328, ал.2 КТ, е законосъобразно, тъй като са налице елементите от фактическия състав на посочената правна норма – касае се за служител, който е част от ръководството на предприятието; налице е сключен договор за управление на същото; прекратяването на трудовоправната връзка е извършено след започване изпълнението на договора, но не по-късно от 9 месеца; на управляващия предприятието е поставена бизнес-задача/задачи/ с конкретни икономически показатели, която/които/ той трябва да постигне.По отношение на четвъртата предпоставка съдът е изложил изводи, че е приел като въззивна инстанция доказателства, установяващи това обстоятелство, тъй като е налице хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК, поради това че първата инстанция не е дала указания на ответника за доказване наличието на бизнес – задачи, които да са възложени на новия изпълнителен директор на дружеството – работодател.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ,ал.1, т.3 ГПК не е налице,защото касаторът не е обосновал самото основание, т.е. не е посочил какво е значението на “поставения” правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване.Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено,че съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Уредбата на второинстанционното производство като ограничено /непълно/ въззивно обжалване, и произтичащото от това ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност. Дейността на въззивния съд обаче не е повторение на първоинстанционното производство, а само негово продължение, при което втората инстанция не дължи повтаряне на дължимите от първата инстанция процесуални действия, а надгражда върху тях. Дори и същите да са били опорочени, въззивният съд не следва да ги извършва наново, а да отстрани пороците чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагането на правото. В случая въззивният съд е направил всичко това.
Същевременно следва да се държи сметка, че регламентацията на доклада по делото и указанията на съда /чл. 146 ГПК/ е отражение на съчетаното приложение на основните начала на гражданския процес.В този смисъл докладът на делото е от особено значение за постановяване на правилно и съобразено с обективната фактическа действителност решение по материалноправния спор. Докладът е насочен да ориентира страните при упражняване на техните процесуални права. Регламентацията на дължимите от съда процесуални действия по докладване на делото е императивна и пропускът на първоинстанционния съд да извърши доклад, респективно извършването на непълен или неточен доклад, следва да се квалифицира като нарушение на съдопроизводствените правила. Това нарушение не обуславя нито нищожност, нито недопустимост на първоинстанционното решение, тъй като докладването на делото по реда на чл. 146 ГПК не е насочено към обезпечаване на неговата валидност, нито е свързано с наличието на процесуалните предпоставки относно съществуването или надлежното упражняване на правото на иск.
Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по материалноправния въпрос,който е от значение за постановения резултат по спора и е в противоречие с приетото в т.1, изречение трето, in fine от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС ,като въпросът следва да бъде конкретизиран: „Необходимо ли е наличието на конкретна бизнес задача, поставена към новия управител на дружеството, за да осъществи той правомощията си по чл.328, ал.2 КТ ”.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 11.06.2014 г. по гр.д.№ 277/2014 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд, ІІІ-ти въззивен състав.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: