О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 340
София, 06.03.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 7242 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 470 от 30.09.2014 година по гр.д. № 736/2014 г. на Русенски окръжен съд е уважен иск, предявен от М. Г. М. от [населено място] против [фирма], [населено място] за отмяна на заповед № 288 от 11.11.2013 г. на изпълнителния директор на дружеството, с която е обявен престой за длъжността „техник промишлена електроника” в цех 115 „Заготвителен” и на ищеца е възложено да извършва работа като електротехник в отдел 550 „Енергомеханичен”. В решението е прието за установено, че през 2013 г. ищецът е работел като „техник промишлена електроника” в цех 115 „Заготвителен”. Със заповед № 288 от 11.11.2013 г. на изпълнителния директор на дружеството е бил обявен престой за изпълнявана от ищеца длъжност и му е било възложено за срок от 45 дни да извършва работа като електротехник в отдел 550 „Енергомеханичен”. Заповедта е била издадена на основание чл. 120, ал. 1 КТ поради производствена необходимост за обезпечаване срочното изпълнение на договор за изработка на преместваеми павилиони. Прието е, че заповедта на изпълнителния директор е незаконосъобразна, тъй като не е установено състояние на престой в звеното, в което ищецът е изпълнявал работата си; не е доказан престой като обективно трайно състояние, обявено с надлежен акт от работодателя, поради което не е възникнало и право едностранно да променя характера и мястото на работата на ищеца на основание чл. 120, ал.1 КТ.
Касационна жалба против решението на Русенски окръжен съд е постъпила от [фирма], [населено място]. Поддържа се, че обуславящия изхода на делото въпрос допустимо ли е да се доказва със свидетелски показания производствена необходимост е разрешен в противоречие с практиката на Върховния административен съд.
Ответникът по касационната жалба М. Г. М. я оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че доводът за допускане на касационно обжалване поради противоречието му с практиката на Върховния касационен съд е неоснователен – съгласно т. 3 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС, предвид различния предмет на правораздаване, актовете на административните съдилища не са включени в понятието „съдебна практика” по смисъла на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК.
Налице са обаче предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправния въпрос по допустимостта му, а именно допустим ли е иск за установяване на незаконност на акт на работодателя, когато не се претендират настъпили в правната сфера на ищеца последици от акта, за което съгласно постановката на т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. ОСГТК съдът следи служебно, поради което и на основание чл. 280, ал.1 ГПК Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 470 от 30.09.2014 година по гр.д. № 736/2014 г. на Русенски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по жалбата в размер на 20 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок, жалбата подлежи на връщане на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Гражданска колегия на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: