4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№342
гр. С., .29.05.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 17 май, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №513/17 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Ю. К. Д. /Малта/ Л. със седалище: Ф., Малта срещу решение №269/25.11.2016 г. на ВТАС по в.т.д. №72/2016 г. по описа на същия съд. С обжалваното решение, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение по т. д. № 46/2015 г на ОС-Русе, с което е бил уважен искът с правно основание чл.647 ал.1,т. 6 ТЗ на синдика на [фирма]-в производство по несъстоятелност предявен срещу дружеството-касатор и срещу [фирма] , представлявано от Л. Т. като е обявен за недействителен по отношение на кредиторите на производството по несъстоятелност на Договор за особен залог на машини, съоръжения и оборудване, вписан в регистъра на особените залози под № 2012113002469 и доп. споразумение от 24.01.2014 г., вписано под № 2014032101818 , както и в частта за разноските.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон ,както и за недопустимост на обжалваното решение като постановено по непредявен иск.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правният въпрос от значение за изхода по спора се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация, синдик на [фирма]-в производство по несъстоятелност, чрез процесуалния си представител е депозирал писмен отговор на касационната жалба със становище за неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от фактическа страна следното:
С решение от 17.11.2014 г. по т.д. № 14/2014 на ОС-Русе, по молба заведена в съда на 21.01.2014 г., е обявена неплатежоспособността на [фирма] и е открито производство по несъстоятелност с начална дата: 18.04.2013 г..
На 22.11.2012 г. между Ю. К. Д. /Малта/ Л. като заложен кредитор и [фирма] като залогодател е сключен Договор за особен залог на машини, съоръжения и оборудване, вписан в регистъра на особените залози под № 2012113002469- предмет на счетения за основателен с атакуваното пред ВКС въззивно съдебно решение, иск по чл. 647 ал.1,т. 6 ТЗ. С този договор се обезпечава вземане на кредитора Ю. К. Д. /Малта/ Л. срещу [фирма], основано на сключен между страните на 23.12.2010 г. Договор за заем за сумата от 250 000 евро. Не се спори, че двамата ответници-страни по договора за заем и този за особен залог са свързани лица по смисъла на пар. 1,т.5 ДР на ТЗ.
Според решаващия спора, въззивен съдебен състав , при така описаните факти, сключеният на 22.11.2012 г. между Ю. К. Д. /Малта/ Л. като заложен кредитор и [фирма] като залогодател Договор за особен залог на машини, съоръжения и оборудване попада в хипотезата на правната норма от разпоредбата на чл.647 ал.1, т.6 ТЗ, която предвижда, че `може да бъде обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността сделка, която уврежда кредиторите, по която страна е свързано с длъжника лице и която е сключена в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ. Според изложеното в мотивите, налице е именно увреждаща кредиторите на несъстоятелността сделка, доколкото договорът за залог на имущество на длъжника за обезпечаване на негово лично задължение към кредитора създава преферентен ефект за този кредитор по отношение на останалите, относно реда за удовлетворяване на това вземане в производството по несъстоятелност, въпреки че, сам по себе си, този договор не представлява разпореждане с имущество на длъжника. По тези съображения и искът е счетен за основателен.
С оглед проверката за допустимост на обжалваното решение и съобразно доводите на касатора, че съдът се е произнесъл по недопустим иск по чл.647 ал.1,т.6 ТЗ, вместо по допустимия по чл.646 ал.2,т.2 ТЗ, то следва да се отчете, че съдът е разгледал и се е произнесъл по наведените в исковата молба факти в рамките на формулирания петитум, т.е. не е налице недопустимо произнасяне от негова страна по спор, с който не е бил сезиран. Коя правна норма се прилага по конкретния спор е въпрос по приложение на материалния закон и не засяга допустимостта на иска.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като обуславящи изхода по спора правни въпроси, които се свеждат до два основни такива: за съотношението на фактическите състави на исковете по чл.647 ал.1,т.6 ТЗ и по чл.646 ал.2 , т.2 ТЗ и за задължението на съда да вземе в предвид всички доводи и възражения на страните при постановяване на решение по същество на спора.
Така поставеният въпрос първи въпрос: за съотношението на фактическите състави на исковете по чл.647 ал.1,т.6 ТЗ и по чл.646 ал.2 , т.2 ТЗ е от значение за изхода по спора, доколкото именно в отговор на него са изложените в обжалваното решение съображения на въззивния съд при обосноваване на правораздавателната му воля. Този въпрос се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, доколкото в отговор на последния липсва практика на съдилищата и ВКС, поради което и следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
Вторият въпрос е свързан с довод за допуснати съществени процесуални нарушения на чл.235 ГПК и по него следва ВКС да се произнесе при преценка основателността на касационната жалба.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №269/25.11.2016 г. на ВТАС по в.т.д. №72/2016 г. по описа на същия съд.
УКАЗВА на касатора „Ю. К. Д. /Малта/ Л. да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 19 558 лева по специалната сметка на ВКС и да представи документ за това в деловодството на съда в едноседмичен срок.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на Второ т.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.