Р Е Ш Е Н И Е
№ 343
София, 03.12.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в публичното съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
при секретаря Александра Ковачева
изслуша докладваното от съдия Евгений Стайков т.д.№396/2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ВП Брандс Интернешънъл” АД – [населено място], срещу решение №309 от 20.10.2017г., постановено по в.т.д. №1148/2017г. по описа на Старозагорски окръжен съд, с което е отменено решение №247/16.03.2017г. по гр.д.№2785/2016г. на Старозагорския районен съд, с което е уважен предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск като вместо него е отхвърлен иска на „ВП Брандс Интернешънъл” АД за признаване за установено по отношение на ответниците „Инвестгруп” ЕООД и Т. Н. Т., че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 12 500 евро от неизпълнено задължение по запис на заповед, издаден на 08.03.2011г. в [населено място] и предявен за плащане на 05.03.2014г., за което парично задължение са издадени заповед №1130/21.04.2016г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от 21.04.2016г. по ч.гр.д.№1878/2016 г. на Старозагорския районен съд.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че в нарушение на разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, съдът е обосновал мотивите си и е направил заключенията си по отношение на спорното право въз основа на доказателства, които изрично не са били допуснати по делото. Отделно се сочи, че в решението липсват конкретни мотиви, въз основа на кои доказателства въззивният състав е приел, че процесният запис на заповед от 08.03.2011г. е издаден във връзка с предстояща дейност между „Инвестгруп” ЕООД и „ВП Брандс Интернешънъл” АД, както и за това, че в случая е налице злоупотреба с право от страна на поемателя. Оспорва се извода на съда относно допустимостта на възраженията на авалиста относно несъществуването на целта, за която е издаден записа на заповед. Излагат се съображения за неправилно тълкуване на легалното определение за „свързани лица”. Претендира се отмяна на въззивното решение, уважаване на предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск с присъждане на разноски за всички съдебни инстанции., респ. връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран общ писмен отговор на касационната жалба от ответниците „Инвестгруп” ЕООД – [населено място] и Т. Н. Т., в който се излагат доводи за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора като се акцентира върху изпълненото от въззивния съд задължение да обсъди в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства. Твърди се, че от тях се установява по несъмнен начин недобросъвестността и злоупотребата с право от страна на поемателя на процесния запис на заповед. Иска се обжалваното решение да бъде оставено в сила като се претендират разноски за касационната инстанция.
С определение №335/30.05.2018г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на решението на Старозагорски окръжен съд на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК във връзка със следния въпрос, поставен от касатора в изложението по чл.284, ал.3 т.1 ГПК, а именно: „Може ли съдът да обоснове мотивите си и да направи заключенията си по отношение на спорното право въз основа на доказателства, които изрично не са били допуснати по делото, както от първата инстанция, така и от въззивната инстанция?”
В проведеното открито заседание на 31.10.2018г. представителят на касатора поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Пълномощникът на ответниците оспорва касационната жалба. Сочи, че въззивният състав законосъобразно е кредитирал доказателства, съдържащи общодостъпна информация и включени в доказателствения материал по делото между „Силвъртранс” ООД и „Инвестгруп” ЕООД, на което дело са се позовали ответниците пред първата инстанция.
Върховен касационен съд, търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
С обжалваното решение въззивният състав от Старозагорски окръжен съд е отменил решение №247/16.03.2017г. по гр.дело №2785/2016г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е уважен предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск на „ВП Брандс Интернешънъл” АД против „Инвестгруп” ЕООД и Т. Н. Т., като вместо него е отхвърлил иска на „ВП Брандс Интернешънъл” АД за признаване за установено по отношение на ответниците „Инвестгруп” ЕООД и Т. Н. Т., че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 12 500 евро от неизпълнено задължение по запис на заповед, издаден на 08.03.2011г. в [населено място] и предявен за плащане на 05.03.2014г., за което парично задължение са издадени заповед №1130/21.04.2016г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от 21.04.2016г. по ч.гр.д.№1878/2016 г. на Старозагорския районен съд.
Въззивният състав е приел за установено, че ответникът „Инвестгруп” ЕООД е издател на редовен запис на заповед от 08.03.2011г. с поемател „Винпром Пещера” АД (с ново наименование „ВП Брандс Интернешънъл” АД) за сумата от 12 500 евро, авалиран от ответника Т. Н. Т., който запис на заповед е предявен за плащане на 05.03.2014г. Въз основа на записа на заповед по реда на чл.417 ГПК, са били издадени заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист.
Във въззивното решение е отразено, че от представените пред първата инстанция писмени доказателства, на същата датата, на която е издаден процесния запис на заповед и на същото място – [населено място], е бил сключен договор за доставка на алкохолни напитки между „Инвестгруп” ЕООД и “Силвъртранс” ООД, в чл.11, ал.3 от който е уговорено, че купувачът „Инвестгруп” ЕООД гарантира плащането на доставките чрез издаване на безусловен запис на заповед за сумата от 12 500 евро. Съдът е посочил, че по делото се установява, че между двете дружества впоследствие е осъществена търговска дейност и е издадена фактура 1000010270/08.06.2011г. на обща стойност 33 316,08лв. за алкохолни продукти от продуктовата гама на „ВП Брандс Интернешънъл” АД като във връзка с тази доставка между двете дружества е възникнал съдебен спор по инициатива на “Силвъртранс” ООД с искова молба от 02.12.2016г. за неплатен остатък от задължението без дружеството “Силвъртранс” ООД да е предявило правата си по реда на чл.417 ГПК, въпреки уговорката за издаване на запис на заповед за 12 500 евро в негова полза. Съдът е посочил също, че според общодостъпната информация в търговския регистър „Силвъртранс” ООД и „ВП Брандс Интернешънъл” АД са свързани лица по см. на §1 от ДР на ТЗ, тъй като последното е едноличен собственик на капитала на първото, считано от 13.04.2017г.
На базата на посочените доказателства окръжният съд е обосновал извода, че процесният запис на заповед от 08.03.2011г. е издаден именно във връзка с предстояща търговска дейност между „Инвестгруп” ЕООД и „ВП Брандс Интернешънъл” АД, която обаче не се е осъществила помежду им, докато договор за доставка на алкохолни изделия е бил сключен на същата дата между „Инвестгруп” ЕООД и дистрибутора на „ВП Брандс Интернешънъл” АД – „Силвъртранс” ООД. Въззивният състав е посочил, че от страна на поемателя по процесния запис на заповед е налице злоупотреба с право по см. на чл.289 ТЗ. Съдът е приел за допустими възраженията на авалиста по записа на заповед относно неосъществяването на целта, за която е издаден записа на заповед, както и за наличието на злоупотреба с право от страна на поемателя „ВП Брандс Интернешънъл” АД. С оглед доказателствената стойност на цитираните по-горе писмени доказателства въззивният състав е стигнал до извода, че издателят на процесния запис на заповед е доказал наличието на преддоговорни отношения във връзка, с които е издадена ценната книга. В заключение съдът е приел, че „предвид неосъществяването на търговските отношения, за обезпечаване на които е издаден процесния запис на заповед, както и с оглед установената злоупотреба с право от страна на поемателя, който е предявил правата си по ценната книга срещу издателя и авалиста, въпреки знанието, че планираните отношения между него и издателя не са се осъществили, предявеният иск е неоснователен.” .
По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване.
Отговорът на въпроса: „Може ли съдът да обоснове мотивите си и да направи заключенията си по отношение на спорното право въз основа на доказателства, които изрично не са били допуснати по делото, както от първата инстанция, така и от въззивната инстанция?” произтича от разпоредбата на чл.146, ал.4 ГПК и се съдържа в константната практика на ВКС – решение №81/08.07.2014г. по гр.д.№5665/2013г. на ВКС, ІІІ г.о., според която практика съдът може да преценява само доказателствата, включени в доказателствения материал по делото Установяването на спорните обстоятелства в процеса се извършва с помощта на описаните в закона доказателствени средства, а доказателствата се приобщават към делото по установен с императивни процесуални норми ред.
По правилността на обжалваното решение.
Въззивният съд е постановил решението си, обосновавайки решаващите си изводи за отхвърляне на иска на доказателства, които не са били приети, както пред първата, така и пред въззивната инстанция. В мотивите на обжалваното решение съдът е аргументирал извода за това, че записът на заповед е целял обезпечаване на задълженията на „Инвестгруп” ЕООД по бъдещи търговски отношения, както и че е налице злоупотреба с право от страна на поемателя, позовавайки се: 1.) на договора от 08.03.2011г. (чл.11, ал.3) за доставка на алкохолни напитки между „Инвестгруп” ЕООД и „С.”, според който договор купувачът гарантира плащането наа доставките чрез издаване на беезусловен запис на заповед в размер на сумаата 12 000 щ.д.; 2.) на фактура №1000010270/08.06.2011г. на обща стойност 33 316.08лв. за алкохолни продукти от продуктовата гама на „В. Пещера” и 3.) на исковата молба, депозирана в Старозагорски районен съд от „Силвъртранс” ООД за осъждането на „Инвестгруп” ЕООД да заплати на ищеца сумата 16 997.78лв. във връзка с отразената по-горе доставка.
Посочените писмени доказателства, поискани от ответниците с молба от 02.02.2017г., не са приети в първоинстанционното производство с изрично определение на съда от 08.02.2017г. по съображение, че същите не са били своевременно представени от ответниците в предходното по делото заседание, в резултат на което и на основание чл.146, ал.3, изр.2 ГПК, е преклудирано процесуалното право на ответниците да ги представят по делото. Районният съд е приел, че в случая не са били налице предпоставките по чл.147 ГПК за представяне на нови доказателства. С въззивната жалба на „Инвестгруп” ЕООД е поискал от въззивния съд да приеме същите писмени доказателства, представени с молбата от 02.02.2017г.. С определение от 05.07.2017г. въззивният състав е оставил без уважение искането на въззивника по чл.266, ал.3 ГПК за приемане на доказателствата по съображение, че „тези доказателства касаят търговски правоотношения с друг търговец, който не е страна по настоящия спор.”
С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване и като се има предвид, че въззивният съд е обосновал решението си на обстоятелства, приети за установени въз основа на доказателства, които не са включени в доказателствения материал по делото, настоящият състав намира, че въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл.281,т.3 ГПК, което обуславя неговата отмяна. Неоснователно е твърдението на процесуалния представител на ответниците по касация, че въззивният състав законосъобразно е кредитирал доказателства, съдържащи общодостъпна информация и включени в доказателствения материал по делото между „Силвъртранс” ООД и „Инвестгруп” ЕООД, на което дело са се позовали ответниците пред първата инстанция. Приложените към друго дело писмени доказателства не са от кръга доказателства (експертиза, оглед, освидетелстване), които съдът може да събира служебно съгласно т.3 от Тълк.решение №1/2013г. по т.д.№1/2013г. на ВКС, ОСГТК. Договорът, фактурата и исковата молба по друго дело са частни документи и не съдържат общодостъпна информация за факти, които не се нуждаят от доказване по смисъла на чл.155 ГПК.
На основание чл.293, ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Старозагорски окръжен съд от фазата на устните състезания, за да бъдат обсъдени релевираните от страните твърдения, доводи и възражения по повод спорното право и събраните и включени в доказателствения материал по делото доказателства. Разноските по делото, включително и тези направени пред ВКС, ще следва да бъдат присъдени с новото въззивно решение в зависимост от изхода на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.3 ГПК, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №309 от 20.10.2017г., постановено по в.т.д. №1148/2017г. по описа на Старозагорски окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Старозагорски окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
.