2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 345
гр. София, 13.03. 2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 6779 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. (КОНПИ) срещу решение № 1391/03.07.2013 г., постановено по реда на ГПК от 1952 г. (отм.) по въззивно гр. дело № 2019/2012 г. на Софийския апелативен съд. С него е обезсилено решение № 96/20.09.2010 г. по гр. дело № 11/2007 г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която са отнети в полза на държавата от П. Г. Т. и Л. П. Т. следните имущества: 1/2 идеална част от парцел , пл. № , кв. по неутвърдения план на [населено място], общ., ведно с построените в него 1/2 идеална част от мотел от два етажа със зимник, 1/2 идеална част от магазин на един етаж и 1/2 идеална част от бензиностанция, както и масивна сграда от 3/2 етажа и обитаем тавански етаж, ведно с открит басейн, навес от дървена конструкция и плътна ограда, находящи се в поземлен имот № по плана на [населено място], общ., и ответниците са осъдени да заплатят в полза на държавата: Л. П. Т. – сумата 11 250 лв. и П. Г. Т. – сумата 3 750 лв., равняващи се на дяловете им от продажната стойност на придобития с договор, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ на 10.02.1992 г., апартамент № в блок № , ет. , ведно с избено помещение № 13 и 8.5295 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото в[жк], общ. и е оставено в сила първоинстанционното решение „в останалата част”, т.е. – относно разноските.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с извода на въззивния съд за произнасяне свръхпетитум от първоинстанционния съд, с редовността на исковата молба (мотивираното искане по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД, отм.) и с твърдяно противоречие между мотивите и решението (диспозитива) на въззивния съд, т.е. – навежда се касационното основание по чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК.
В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени и формулирани няколко процесуалноправни въпроса, които – уточнени, конкретизирани и обобщени (съгласно т. 1, изр. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), се свеждат до процесуалноправния въпрос относно правомощията на въззивният съд по отменения ГПК от 1952 г. при нередовност на исковата молба (респ. – на мотивираното искане по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.), имащо характера на искова молба) и произнасяне свръхпетитум от първоинстанционния съд. Жалбоподателят навежда допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК за допускане на касационното обжалване, като поддържа, че процесуалноправният въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 2/02.07.2004 г. на ОСГК на ВКС, постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 105/28.02.2012 г. по гр. дело № 637/2011 г. на І-во гр. отд. на ВКС и влязлото в сила решение № 9/28.02.2012 г. по гр. дело № 226/2011 г. на Бургаския апелативен съд.
Ответниците П. Г. Т. и Л. П. Т. в отговора на касационната жалба излагат становища и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
В мотивите към обжалваното въззивно решение апелативният съд от една страна подробно е обсъдил всички обстоятелства и доказателства по делото, включително – твърдяните и посочени в мотивираното искане по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) (имащо характера на искова молба) във връзка с двата недвижими имота, чието отнемане в полза на държавата е постановено с обезсиленото първоинстанционно решение. От друга страна, за да обезсили последното в частта по отношение отнемането на тези два имота, въззивният съд, без да е давал указания за отстраняване на нередовности на мотивираното искане (исковата молба), е приел, че в него липсва искане за отнемане на тези два имота, от където е извел и изводите, че първоинстанционният съд се е произнесъл свръхпетитум, поради което в тази част първоинстанцинното решение е недопустимо и следва да се обезсили. На следващо място, след като е приел за неоснователни доводите на въззивниците-ответници, апелативният съд е достигнал в мотивите си и до извод, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно в частта му, с която ответниците са осъдени да заплатят на държавата сумите, съответстващи на полученото при отчуждителната сделка с третия процесен имот по делото, но (както беше посочено по-горе) първоинстанционното решение е обезсилено и в тази негова част с обжалваното въззивно решение. При така постановеното обезсилване на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд нито е прекратил производството по делото (изцяло или частично), нито е върнал делото за разглеждане на първоинстанционния съд, нито го е изпратил на друг съд.
Настоящият съдебен състав намира, че така постановеното и мотивирано въззивно решение на апелативния съд е в противоречие по поставения по делото процесуалноправен въпрос с т. 4 и мотивите към нея от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, както и – в противоречие с т. 7 и мотивите към нея от ТР № 2/02.07.2004 г. на ОСГК на ВКС. С т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС са дадени задължителни за съдилищата указания по тълкуването и прилагането на ГПК от 1952 г. (отм.), а именно – че когато за първи път се констатират нередовности на исковата молба пред въззивния съд, той я оставя без движение с указания на ищеца да ги отстрани, като при неизпълнение първоинстанционното решение се обезсилва. В мотивите към тази точка са дадени и следните разяснения: Дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата, като без да я повтаря, представлява нейно продължение. Тя има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор… Спорният предмет по делото се въвежда с исковата молба, която трябва да съдържа задължителните реквизити, предвидени в чл. 98 и чл. 99 от ГПК (отм.). Щом като при всяко положение на делото съдът може да констатира нейните нередовности и да дава указания на ищеца за тяхното отстраняване, а въззивният съд пристъпва направо към разглеждане материалноправния спор по същество, той може да остави без движение исковата молба съгласно чл. 100 от ГПК (отм.) при констатация за дефекти в нея, като даде указания за отстраняването им и да изпълни задължението си да постанови допустим съдебен акт по същество на спора. При поправянето им в дадения срок, производството ще продължи до произнасяне с решение по основателността на въззивната жалба, а при неотстраняването им, обжалваното първоинстанционно решение следва да се обезсили като постановено по ненадлежно предявен иск и производството по делото да се прекрати. …сам въззивният съд може да приложи чл. 100 от ГПК (отм.) и при неотстраняване нередовността на исковата молба сам да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото, като общо предоставено му правомощие с цитираната разпоредба. Отстраняването на дефектите на исковата молба пред този съд може да се отнася до всички реквизити на исковата молба, посочени в чл. 98 и чл. 99 от ГПК (отм.), при съобразяване, че когато се уточнява основанието, петитумът или страните по делото, то не трябва да представлява недопустимо изменение на иска или предявяване на нов иск пред втората инстанция в нарушение на чл. 116 и чл. 117 от ГПК (отм.). Тези разрешения са доразвити в т. 7 и мотивите към нея от ТР № 2/02.07.2004 г. на ОСГК на ВКС.
С оглед изложеното, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по изведения в изложението на жалбоподателя (и уточнен и конкретизиран от съда) процесуалноправен въпрос относно правомощията на въззивният съд по отменения ГПК от 1952 г. при нередовност на исковата молба (респ. – на мотивираното искане по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.), имащо характера на искова молба) и произнасяне свръхпетитум от първоинстанционния съд.
Жалбоподателят не дължи държавна такса за касационното производство по делото, съгласно чл. 84, т. 1 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1391/03.07.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 2019/2012 г. на Софийския апелативен съд;
Делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.