О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 346
София, 31.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 842/2016 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. П. И. и Г. Т. В., подадена чрез адв. В. П., против въззивно решение № 539 от 27.10.2015г. по в.гр.д.№ 685/2015г. по описа на ОС – Пазарджик.
Предмет на касационното производство е въззивното решение, в частта му, с която е потвърдено решение № 158 от 22.05.2015г., постановено по гр.д.№ 960/12г. по описа на Районен съд – Велинград, в частта, с която е уважен предявеният от Н. М. срещу Г. Т. В. и Ц. П. И., в качеството им на наследници на покойния П. Н. В., иск за заплащане на сумата от 5 357, 22 лева, представляваща дължимо обезщетение за направените от ищцата подобрения в общите части и приземен етаж на жилищна сграда, построена в УПИ Х-5728 в кв. 21 по плана на [населено място], както и в построените в същия имот две складови помещения и коридор между тях и жилищната сграда, ведно със законната лихва от предявяване на иска на 09.08.2012г. до изплащане на задължението и предявеният иск за заплащане на мораторна лихва върху сумата от
5 357, 22 лева в размер на 10.58 лева за времето от извършване на подобренията до предявяване на иска на 09.08.2012г. и в частта, с която Г. Т. В. и Ц. П. И. са осъдени да заплатят на Н. М. сторените в производството пред първа и въззивна инстанция разноски в общ размер 1522,59 лева.
В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост, алтернативно, неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния и на процесуалния закон и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за обезсилване на обжалваното решение като недопустимо или отмяната му като неправилно.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се обосновава приложението на чл. 280, ал.1, т. 1 и т.3 ГПК по материалноправните и процесуалноправни въпроси : 1./ „При иск по чл. 59 от ЗЗД, твърдените подобрения в съсобствен имот, съставляващи строително-монтажни работи /СМР/ следва ли да са посочени по отделно за всяко СМР по вид, количество, стойност и времеизвършване и множеството претендирани подобрения обективно кумулативни искове, съединени в една искова молба ли са?“ 2./ „ Когато ищецът не е български гражданин, на основание чл. 127, ал.1,т.2 от ГПК, длъжен ли е да посочи адреса си в чужбина и да представи доказателства за гражданството си? При наличието на ищец, който не е български гражданин, посочването на адреса на адвокат, съставлява ли изпълнение на формалното изискване на чл. 127, ал.1,т.2 ГПК и исковата молба може ли да се счита за редовна, като се има предвид и нормата на чл. 236, ал.1,т.4 от ГПК ?“, 3./.“ Следва ли ищецът при иск за подобрения в съсобствен имот да докаже: вида на претендираните разноски /необходими и полезни/; фактическият проблем и конкретното състояние на подменените инсталации и/или елементи на общите части предмет на подмяна; причината, наложила тази подмяна; стойността на твърдените подобрения, чрез преценка на стойността на имота към датата на извършване на подобренията и преди тях, т.е. дали е увеличена стойността на имота и ако не е, основателен ли е искът?“,
4./ Налице ли са подобрения ако е извършено незаконно строителство?“ Касаторът се позовава на множество съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК.
Ответната страна Н. М., в представен писмен отговор, чрез адв. Х., взема становище, че касационната жалба е процесуално недопустима, поради което не следва да се разглежда, алтернативно, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. По същество счита, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна в производството с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, съобрази следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Н. М. с осъдителен иск за заплащане на извършени разноски. В обстоятелствената част ищцата излага твърдения за извършени от нея необходими разноски по отношение на процесните, съсобствени между страните, обекти. Претендира присъждане на половината от стойността на същите, с която ответникът се е обогатил неоснователно за нейна сметка, както и обезщетение за забава. Първоинстанционният съд е квалифицирал предявената претенция като такава по чл. 59 ЗЗД и е присъдил сумата от 5 357, 22 лева, представляваща обезщетение за извършени подобрения, като е отхвърлил същата за сумата до 5 945.50 лева, като неоснователна. За да потвърди първоинстанционното решение по отношение на претенцията за подобрения, въззивният съд е достигнал до идентични правни изводи за осъществяване на фактическия състав на неоснователното обогатяване. По отношение на претенцията за мораторна лихва е приел, че за пръв път покана за заплащане на половината от сторените разноски за извършени подобрения ищцата е отправила към ответника на 02.08.2012 г., чрез връчване на нотариална покана, от който момент вземането е станало изискуемо. С оглед на изложеното, въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в тази част, за разликата от 10.58 лева до 2 354,26 лева, представляваща мораторна лихва, за периода от 02.08.2012 г. до предявяване на иска на 09.08.2012 г..
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Съобразно разрешенията по спорни въпроси на касационното обжалване, дадени с ТР№1/19.02.2010г., преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, Върховният касационен съд се произнася дали са налице изчерпателно изброени от законодателя общи и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. Обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касаторите основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение. В съответствие с нормите на чл.5 и чл.7 от ГПК съдът служебно следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, в това число и в стадия на селектиране на касационните жалби. С оглед възприетото и с т. 1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ № 1/2009 г. въпросът, относно евентуалната недопустимост на обжалваното решение се разглежда дори и да не е бил формулиран от касатора. При съобразяване гореизложеното, в случай, че в производството по чл.288 от ГПК, съдът констатира пороци, обосноваващи извод за невалидност или недопустимост на съдебния акт, следва да допусне до касационно обжалване въззивното решение.
В процесния случай касационната инстанция констатира, че и двете предходни съдебни инстанции са се произнесли при нередовна искова молба, съдържаща противоречие между заявеното в обстоятелствената част и петитума на същата. Задължение за въззивния съд е както да посочи правната квалификация на иска /поради положението му на инстанция разглеждаща спора по същество/, така и служебно да осъществи проверка за редовността на исковата молба, с оглед определяне именно на тази правна квалификация- арг. чл. 129 и чл. 130 ГПК. Това задължение произтича, както от функцията му на въззивен съд, така и поради императивното изискване за валидност на сезирането – преценка, предхождаща тази по разглеждането на спора по същество. С оглед въззивния характер на второинстанционното производство, регламентиран и от действащия ГПК, т. 4 на ТР на ОСГК на ВКС на РБ № 1/2001 г. не е загубила своето значение, поради което неизпълнението на дадените с нея указания установяват и наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Констатираният в рамките на служебно извършената проверка порок е достатъчно основание касационното обжалване да се допусне.
Касаторите следва да внесат държавна такса в размер на 154,23лв. за касационно разглеждане на делото.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 539 от 27.10.2015г. по в.гр.д.№ 685/2015г. по описа на ОС – Пазарджик в обжалваната част.
Указва на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 154, 23лв. и в същия срок да представят по делото вносен документ за това, в противен случай производството ще бъде прекратено.
При изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на ІІІ г.о. за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: