О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 347/16.06.2014 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на дванадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 3528 по описа за 2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
С определение № 108/ 24.03.2014 г. по ч. гр. д. № 1182/ 2014 г. друг състав на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение оставя без разглеждане по същество касационна жалба на Д. А. С. и Г. С. И. срещу решение № 2445/ 26.11.2013 г. по гр. д. № 2444/ 2013 г, поправено с решение № 2699/ 19.12.2013 г, с което Варненския окръжен съд след отмяна на първоинстанционното решение е уважил иска с правна квалификация чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР срещу Д. А. С. и Г. С. И., като е признал за установено, че към датата на одобряване на кадастралните карта и регистър на [населено място] от 2008 г. А. К. Й. е бил собственикът на спорната реална част с площ от 90 кв. м.
Ответникът по частната жалба А. К. Й. я намира за неоснователна. Претендира разноски.
За да постанови обжалваното определение, предходният състав на Върховния касационен съд е приел, че релевантният момент, към който се определя цената на иска при квалификацията на чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР е датата на неговото предявяване. Искът е в защита на собствеността към един минал момент – този на одобряване на кадастралните карта и регистър. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК цената на иска е данъчната оценка на имота или на вещното право, а ако няма такава – пазарната цена. Данъчната оценка на целия имот към годината на предявяване на иска е 15 421. 30 лв. и цената на иска за спорните 90 кв. м. е 4 064. 40 лв. Тази цена е и посочената в исковата молба. На нейна база е определена и събрана държавната такса. Изложеното извежда недопустимият предмет на касационната жалба, защото съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв.
Д., с който жалбоподателите обосновават неправилността на обжалваното определение, е свързан с оплакването, че цената на иска е 6 320 лв, защото е следвало да бъде определена на база данъчната оценка на имота на ответниците за 2012 г, а не на ищците. Настоящият състав на Върховният касационен съд намира, че с приключването на първото по делото заседание по разглеждането на делото пред първата инстанция за жалбоподателите като ответници е преклудирана възможността да поставят въпрос за цената на иска (чл. 70, ал. 1, изр. 1 ГПК). Обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Чл.286, ал. 1, ал. 1, т. 3 ГПК повелява да бъде оставена без разглеждане по същество касационната жалба срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежи на обжалване.
При този изход на делото в тежест на касаторите следва да се поставят разноските, извършени от ответника по касация. Тъй като отговорността за разноските е деликтна, касаторите следва да я понесат солидарно (чл. 53 ЗЗД).
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Д. А. С. и на Г. С. И. срещу определение № 108/ 24.03.2014 г. по гр. д. № 1182/ 2014 г. по описа на Върховен касационен съд, друг състав на Първо гражданско отделение.
ОСЪЖДА Д. А. С. [ЕГН] и Г. С. И. ЕГН [ЕГН] да заплатят солидарно на А. К. Й. ЕГН [ЕГН] сумата 200 лв. – разноски в настоящото производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.