О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.347
София.23.06.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 430/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. за държавни в. срещу решение № 188 от 29.12.2008 г. по гр.д. № 1520/2008 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, шести състав, постановено по реда на чл. 218з ГПК/отм./, с което е оставено в сила решението на Софийски градски съд, VІ-3 състав от 25.02.2005 г. по гр.д. № 1094/2003 г. С посоченото решение е отхвърлен предявения срещу „Б” ЕА. , гр. Д. и „Демирбанк/България/ А. , гр. С. сега „Търговска банка” АД/ иск за обявяване относително недействителна спрямо държавата на сделката между ответниците за учредяване на особен залог от 06.03.2003 г.
Касаторът счита въззивното решение за неправилно, на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Твърди се, че в противоречие с материалния закон въззивният съд е приел, че не е доказано по категоричен начин основанието на претенцията поради недоказване на седем от вземанията, установени с Постановления за принудително събиране на публични държавни в. с №№ 1* и 116, всички от 14.02.2002 г., на началника на Митница – Варна. Касаторът поддържа, че по делото са налице данни за отмяна на част от тези постановления, с влезли в сила съдебни решения, но същевременно по категоричен начин е безспорно установено наличието на други публични в. спрямо „Б” ЕА. , по силата на влезли в сила наказателни постановления, а тези в. са установени преди датата на вписване на извършения от длъжника особен залог. В жалбата се поддържат доводи, касаещи пряката правораздавателна дейност на въззивната инстанция и допуснати нарушения на чл.188 ГПК/отм/,както и доводи, относими към предпоставките за прогласяване относителна недействителност на извършените от длъжника сделки по чл.180 ДПК/отм./ и по сега действащия чл.216 ДОПК и за иревантността на обезпеченията на публичните задължения. В допълнителна жалба, в изпълнение на дадените от въззивния съд указания, касаторът твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението, тъй като съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос относно относителната недействителност на учреден след датата на установяване на публичното задължение залог, по смисъла на чл.180, ал.1, т.2 ДПК/отм./, в противоречие с практиката на ВКС. Позовава се на: Р. № 1121/13.12.2005 г., ІІ т.о., Р. № 604/13.10.2006 г., І т.о. и определение № 910/04.12.2003 г., ІІ т.о.
Ответниците по касация не са заявили становища.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови отхвърлително решение по отношение на предявения от А. за държавни в. отменителен иск по чл.180, ал.1, т.2 ДПК/отм./ въззивният съд при новото разглеждане на делото е приел, че по делото липсва яснота относно основанието и размера на публичните в. , които осигуряват на държавата качеството на кредитор. Счетено е, че ищецът е следвало да представи доказателства дали са влезли в сила ППСПДВ от №№ 1* на началника на Митница – Варна, а по отношение на част от тези постановления има влезли в сила решения за отмяната им, представени в първоинстанционното производство. Въз основа на това е направен извод, че ищецът не е доказал по несъмнен и категоричен начин основанието на претенцията си поради недоказване съществуването на седем от вземанията си. Въззивният съд е отчел като релевантен към спора и фактът на започналото принудително изпълнение на държавните в. по ППСПДВ № 1* и 115. При постановяване на въззивното решение са възприети съображенията в отменителното решение на ВКС по т.д. № 757/2006 г. , ІІ т.о.
Основателни са доводите в жалбата, че формулираният в изложението материалноправен въпрос, свързан с приложение на чл.180 ал.1, т.2 ДПК/ отм./, както и процесуалноправния въпрос, свързан с тежестта на доказване за влизане в сила на наказателните постановления относно публичните в. , е разрешен в отклонение от практиката на ВКС, в каквато насока следва да се има предвид не само цитираното решение № 1121/13.01.2005 г., но и други решения, служебно известни на настоящия съдебен състав / напр. Р. по т.д. № 917/2004 г., ІІ т.о./ Поради това е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
Същевременно, макар и да не е изрично квалифицирано, но при въведени надлежни твърдения в касационната жалба, налице е и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса дали следва да бъдат доказани по основание и размер/ с влязъл в сила административен акт или влязло в сила съдебно решение/ всички публични задължения, установени преди вписването на учредения особен залог върху имуществени права на длъжника, за които е налице позоваване в исковата молба по отменителния иск по чл.180 ДПК/отм./, или е достатъчно да бъдат доказани само някои от тях. По този въпрос, пряко свързан с предпоставките за обявяване относителната недействителност спрямо държавата на изброените в чл.180 ДПК/отм./ сделки и действия на длъжника, не е налице трайно установена практика на ВКС, а той е от значение за изхода на спора.
Предвид горното, налице е приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Затова Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 188 от 29.12.2008 г. по гр.д. № 1520/2008 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, шести състав.
Насрочва делото за: 14.10.2009 г., за когато страните да се призоват чрез обнародване в „Д”.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: