3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 348
[населено място], 11.06.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 395 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение на Софийски градски съд, ІІ-г въззивен състав постановено на 22.12.2011г. по гр.д. № 5349/2010г., с което е оставено в сила решение на Софийски районен съд, 41 състав от 30.11.2009г. по гр.д. № 297/08г. за осъждане на Л. С. С. и М. Л. С. да предадат на Д. Н. Ж. на основание чл.38а ЗЖСК фактическата власт върху апартамент № * във вход „*”, ет.* в бл.* в [населено място],[жк], със застроена площ * кв.м.
Жалбоподателите Л. С. С. и М. Л. С. чрез пълномощника си адв. Д. поддържат, че решението е недопустимо или евентуално неправилно. Недопустимостта на решението основават на настъпила в хода на делото недопустимост на иска, тъй като ищецът е снабден с нотариален акт по чл. 35 ЗЖСК и следователно е придобил собствеността върху имота, с което губи легитимацията си да води иска по чл. 38а ЗЖСК. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поставят процесуалния въпрос за правния интерес от водене на иска, както и извеждат два материалноправни въпроса, за които твърдят, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата. Накрая се позовават и на хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата Д. Н. Ж. представя писмен отговор, придружен със съдебна практика, като мотивира липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
За да уважи предявения иск по чл. 38а ЗЖСК, Софийски градски съд е установил, че ищецът Д. Ж. се легитимира като член-кооператор в Ж.”Български художник”, комуто е разпределен по реда на чл. 28, ал.1, т.5 ЗЖСК с протокол от 17.12.2005г. процесния апартамент № *, а ответниците са придобили владението върху същото жилище съгласно протокол от 24.04.1997г. по силата на договор със строителя [фирма]. Въз основа на събраните писмени доказателства относно собствеността върху поземления имот и сградата съдът е направил извод, че дори Ж. да не е изключителен собственик, а съсобственик на дворното място и на сградата с дял в съсобствеността 8500/20 595 ид.ч., тя има право да иска предаване владението върху жилището, а ответниците не могат да отблъснат претенцията с възражение, че Ж. е само съсобственик, а не единствен собственик. На следващо място съдът е намерил за неоснователни възраженията на ответниците за липса на идентичност между жилището, което владеят и разпределеното от Ж. на ищеца. Предявеното евентуално възражение за придобиване на имота от ответниците по давност /погрешно наречена от съда погасителна давност/ съдът е намерил също за неоснователно. Счел е, че началото на давностния срок следва да се свърже с момента, от който ищецът може да защити правото си, а именно датата на разпределителния протокол – 17.12.2005г. Според съда процесният апартамент не може да бъде придобит по давност доколкото сградата не е завършена и въведена в експлоатация по предвидения в закона ред и следователно жилището не представлява самостоятелен обект на правото на собственост съгласно строителните правила и норми. На последно място съдът е изтъкнал, че издадения на ищеца нотариален акт за собственост по реда на чл. 35 ЗЖСК не обуславя недопустимост на иска, тъй като няма данни Ж. да е прекратена, съответно не е преустановено и членственото правоотношение на ищеца.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Първият повдигнат в жалбата и изложението въпрос е за допустимостта на иска и на решението предвид снабдяването на ищеца с нотариален акт по време на делото и съответно преминаването на правото на собственост от Ж. върху него. К. се позовават на Решение № 213 от 26.05.2011г. по гр.д. № 501/2010г. на І г.о., според което искът по чл. 38а ЗЖСК може да бъде предявен най-късно до снабдяване на членовете на Ж. с нотариален акт за съответния обект, от който момент член-кооператорът става собственик и защитата е чрез петиторните искове, както и на Решение № 117 от 26.04.2011г. по гр.д. № 718/2010г. на І г.о., в което е застъпено същото разбиране. Представено е и Решение № 55 от 10.08.2010г. по т.д. № 464/2009г.на ТК, ІІ т.о., в което се изтъква, че правен интерес от търсената защита следва да бъде налице не само при предявяване на иска, но и в течение на целия исков процес, както и Решение № 831 от 20.01.2010г. по гр.д. № 1689/2008г. на ІІІ г.о., което акцентира на суброгаторния характер на иска, тъй като член-кооператорът защитава правото на Ж.. Видно, че между посочената задължителна практика и възприетото в обжалваното решение, че снабдяването на член-кооператора с нотариален акт, съответно придобиването на правото на собственост върху имота не влияе на правния интерес от иска, е налице противоречие, което обуславя допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
На второ място касаторите сочат два взаимносвързани материалноправни въпроса, разрешени от съда в противоречие със задължителна практика на ВКС. Първият е, може ли да бъде придобит по давност недвижим имот – сграда или друг самостоятелен обект, ако не е приет и въведен в експлоатация по предвидения административен ред. Вторият – нужно ли е да бъдат издадени съответни административни актове, удостоверяващи етапа на изграждане на сградата, за да бъде налице самостоятелен обект на собственост, годен за придобиване по давност. Позовават се отново на Решение № 117 от 26.04.2011г. по гр.д. № 718/2010г. на І г.о., според което забраната на чл. 177 ЗУТ за ползване на строеж или част от него, преди да е въведен в експлоатация, не е пречка за установяване на владение. Представят и определение от 21.01.2011г. по гр.д. № 1063/2010г. на състав на Второ гражданско отделение на ВКС за допускане на касационно обжалване, като при извършената проверка се установи, че понастоящем е постановено Решение № 108 от 10.04.2012г. по същото дело, според което не съществува пречка да бъде установено владение по смисъла на чл. 68, ал.1 ЗС върху имот, невъведен в експлоатация, като владението се осъществява чрез действия, различни от прякото ползване на имота по предназначение. Доколкото въззивният съд в обжалваното решение е приел, че липсата на документи за констатиране етапа на изграждане на сградата и въвеждането й в експлоатация препятства придобиването на имота по давност, то е налице противоречие по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК на обжалваното решение с практиката на ВКС, което обуславя допускане на касационно обжалване и по този въпрос.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на решение на Софийски градски съд, ІІ-г въззивен състав постановено на 22.12.2011г. по гр.д. № 5349/2010г. по касационната жалба на Л. С. С. и М. Л. С. от [населено място].
Указва на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 50 /петдесет/ лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията, а при неизпълнение в срок – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: