4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 348
София, 20.06.2013 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3304 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. Г. Г. и М. Г. Д. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 09.01.2013г. по гр.д.№85/2010г.,с което е отменено решението на първоинстанционния съд в частта,с която са уважени предявените от жалбоподателките искове по отношение на УПИ … в кв….. по плана на [населено място],кв.В. и за едноетажната жилищна сграда с площ от 92кв.м. и в частта,с която н.а.№…,т…, рег….,н.д.№../…г. е отменен изцяло и вместо това са отхвърлени исковете с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено, че С. Г. Г. и М. Г. Д. са собственици на по 1/3 ид.част от УПИ… с площ от 720кв.м. от кв…. по плана на [населено място],м.”В.”,ведно с едноетажната жилищна сграда с обща площ от 92 кв.м. и на основание чл.537,ал.2 ГПК н.а.№..,т…, н.д.№../…г. е отменен в частта,с която К. Г. К. е признат за собственик върху над 1/3 ид.част от едноетажна жилищна сграда с обща площ от 92кв.м.,построена в УПИ… от кв.16 по плана на [населено място],кв.”В.”.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е посочено,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за обсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност в противоречие с практиката на ВКС,както и по въпроса за действието на съпружеската имуществена общност с обратно действие по силата на преходните и заключителни разпоредби на СК за имуществата по вече съществуващите бракове преди влизане на СК в сила. Поставят и въпроса за необходимостта да бъде извършена проверка за валидността на обжалваното решение като излагат съображения,че същото е нищожно, позовавайки се на практика на ВКС.
Постъпила е касационна жалба и от К. Г. К.,който обжалва въззивното решение в частта,с която е отменен н.а.№148/2006г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е посочено,че е налице необходимост да бъде извършена проверка за валидността на обжалваното решение по причина,че диспозитивът му е объркващ и неясен-от една страна предявените от М. Г. Д. и С. Г. Г. установителни искове са отхвърлени изцяло,а от друга страна нотариалният акт е отменен над 1/3 ид.част от същия имот. Поставя въпроса не следва ли отмяната на нотариален акт,съставен по реда на чл.537,ал.2 ГПК винаги да е последица от крайния изход на делото и когато е отхвърлен предявеният иск за собственост върху недвижим имот, следва ли да се отменя по реда на чл.537,ал.2 ГПК констативен нотариален акт за собственост върху същия недвижим имот,който акт е съставен в полза на ответника по делото,срещу когото е отхвърлен предявеният иск. Излага съображения и за несъответствие на мотивите на обжалваното решение на съдебната практика по въпроса за принадлежността на правото на собственост върху подобренията в имота в хипотеза,при която е признато, че ответникът притежава собствеността върху дворното място.
Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване ,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че с влязло в законна сила решение на СГС,постановено по гр.д.№8617/2011г. е обявена за нищожна постигнатата по гр.д.№486/1988г. на Кремиковски районен съд спогодба в частта,с която В. Т. Л. е получила в свой дял и изключителна собственост дворно място от 710кв.м.,находящо се в [населено място],кв.”В.”,съставляващо парцел … за имот … от кв…, съставляващо по сега действащия план УПИ … от кв…. Прието е,че това решение е задължително за страните по делото-ищците С. Г. и М. Д. са дъщери и наследници по закон на починалата на 06.06.2002г. В. Л.,а К. К. е син и наследник по закон на В. Л.,както и страна по гр.д.№486/1988г. Прието е,че спогодбата не е произвела вещно-прехвърлително действие по отношение на дворното място,което е било лична собственост на общия на страните наследодател Г. К. Л.,придобито по силата на съдебна делба по гр.д.№198/1974г.,а впоследствие с н.а. за дарение от 1975г. прехвърлено на К. К.,като с този нотариален акт Г. Л. и В. Л. за дарили на К. К. и построената в дворното място сграда от 92 кв.м. и гараж,но впоследствие с влязло в сила на 16.02.1988г. решение,постановено по гр.д.№842/1987г. на СРС е отменено дарението,извършено в полза на К. К. от В. Л. по отношение на ? ид.част от сградата и гаража. С оглед на това е прието,че В. Л. е придобила права върху построената в дворното място жилищна сграда,която е била поставена в неин дял със спогодбата по гр.д.№486/2011г. и след нейната смърт страните по делото, които са нейни деца,са придобили по наследство от майка си по 1/3 ид.част от къщата от 92 кв.м.,построена върху процесния недвижим имот. От тук обаче е направен извод,че предявените искове досежно собствеността върху дворното място и сградата от 92 кв.м. са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени,като н.а.№..,т….,н.д.№…/…г. следва да бъде отменен в частта,с която К. К. е признат за собственик върху над 1/3 ид.част от едноетажната жилищна сграда с обща площ от 92 кв.м.
В представеното от касаторите С. Г. и М. Д. решение №355/03.10.2012г.,постановено по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№35/2012г. на І ГО на ВКС е прието,че нищожно е всяко решение, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление,което е постановено от незаконен състав на съда,излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда,не е изразено в писмена форма или е неподписано,когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. И доколкото в обжалваното решение е прието, че страните са придобили процесната жилищна сграда по наследство от своята майка В. Л. при равни дялове и съставеният през 2006г. нотариален акт е отменен над 1/3 ид.част,но предявеният от С. Г. и М. Д. иск е отхвърлен,като изрично в мотивите е посочено,че същият е неоснователен, настоящият състав приема,че следва да бъде допуснато касационно обжалване за проверка валидността на обжалваното въззивно решение.
Следва да бъде допуснато касационно обжалване по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК и по поставения от касатора К. К. въпрос не следва ли отмяната на нотариален акт,съставен по реда на чл.537,ал.2 ГПК винаги да е последица от крайния изход на делото и когато е отхвърлен предявеният иск за собственост върху недвижим имот,следва ли да се отменя по реда на чл.537,ал.2 ГПК констативен нотариален акт за собственост върху същия недвижим имот,който акт е съставен в полза на ответника по делото,по отношение на когото предявеният иск е отхвърлен, с оглед необходимостта да бъде дадено тълкуване на характера на искането за отмяна на констативен нотариален акт и обвързаността му с крайния изход на спора.
По останалите въпроси за необходимостта доказателствата да бъдат обсъдени в тяхната съвкупност и за действието на института на съпружеската имуществена общност по отношение на заварени бракове, както и за принадлежността на правото на собственост върху подобренията в един имот съдът ще се произнесе с оглед извода за валидността на постановеното въззивно решение.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 09.01.2013г. по гр.д.№85/2010г. по описа на Софийски градски съд,ГО,ІІ-Д въззивен състав.
Да се изпрати съобщение до касаторите С. Г. Г. и М. Г. Д. в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на подадената от тях касационната жалба в размер на 99.47лв. /деветдесет и девет лева и 47ст./ и да представят доказателства,че държавната такса е внесена.
Да се изпрати съобщение до касатора К. Г. К. в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25лв. /двадесет и пет лева/ по подадената от него касационна жалба и да представи доказателства,че държавната такса е внесена.
След представяне на доказателства,че държавната такса е внесена, делото да се докладва на председателя на І ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Председател:
Членове: