3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 349
София, 20.06.2013 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3475 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Д. И. от [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд-Монтана, постановено на 06.03.2013г. по гр.д.№17/2013г.,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което ползването на ПИ с идентификатор … по КК на [населено място] е разпределено като Д. Т. И. ползва частта от имота с площ от 327.50кв.м., оцветена в жълто по скицата на вещото лице по вариант първи,а К. Т. Д. и Т. Д. И. ползват частта от имота с площ от 327.50кв.м.,оцветена в зелено по скицата на вещото лице по вариант първи,неразделна част от решението.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса при учредено право на суперфиция върху идеална част от съсобствен имот,заеманата площ от сградата при разпределяне на ползването на имота в коя част следва да се включи-в тази,определена за ползване на суперфицианта или в частта,определена за ползване на носителя на останалата част от правото на ползване.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Д. Т. И. изразява становище,че касационната жалба е недопустима с оглед цената на иска,както и че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в жалбата съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Неоснователен е доводът на ответника по касационна жалба,че постановеното от Окръжен съд-Монтана въззивно решение не подлежи на касационно обжалване. В настоящия случай данъчната оценка на имота е над 5000лв.,поради което въззивното решение,постановено по искането за разпределяне на ползването на недвижим имот,което се разглежда от съда като спорна съдебна администрация,подлежи на касационно обжалване.
Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните:
Касаторът поддържа,че поставеният от нето въпрос обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване по причина, че при разпределяне на ползването въззивният съд е приел,че Д. Т. има правото да ползва половината от дворното място,като за ползване следва да му се предостави съответната на това квадратура от незастроената му част,тъй като същият не притежава дял от построената в дворното място жилищна сграда.
С обжалваното решение е разрешен спор за разпределяне ползването на застроено дворно място,като Д. Т. И. притежава ? ид.част от дворното място,но без дял от построената в него жилищна сграда,К. Т. Д. притежава ? ид.част от дворното място и от построената в него жилищна сграда, Н. Д. И. притежава ? ид.част от жилищната сграда,а Т. Д. И. има правото на ползване върху ? ид.част от дворното място и от построената в него жилищна сграда. Прието е,че Д. Т. има право да ползва половината от дворното място или 327.50кв.м.,а останалите 327.50кв.м. са за ползване на Т. И.,но с оглед обстоятелството,че Д. Т. няма права върху жилищната сграда,която е еднофамилна и се ползва от Н. И. и Т. И. е прието,че Т. И. осъществява по този начин и ползване на част от дворното място,поради което при разпределението на свободната от застрояване площ това ползване следва да се съобрази и на Д. Т. се предостави за ползване по-голямо пространство от незастроената площ. Прието е,че сградата се ползва от Т. И. и Н. И.,като последната не притежава дял от дворното място и поради тази причина на Т. И. следва да се предостави за ползване по-малка като площ част от дворното място. Прието е,че няма основание площта,заета от жилищната сграда,да се намалява с ? предвид правата на Н. И. върху нея,тъй като сградата е еднофамилна и всеки от ползувателите се ползва от цялата сграда според предназначението й и по начин да не пречи на другия за същото,поради което и доводът на Т. И.,че той ползва само половината от застроената площ или 55 кв.м. е приет за неоснователен.
Настоящият състав приема,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставения от касатора въпрос за начина на разпределяне на дворно място,което е застроено,но права от сградата има само единия от съсобствениците на дворното място,който с оглед дадените в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС указания следва да бъде конкретизиран както следва: ако предмет на разпределение на ползване по реда на чл.32,ал.2 ЗС е дворно място,в което е построена жилищна сграда,от която единият от съсобствениците на дворното място не притежава дял и сградата е съсобствена между другия съсобственик на дворното място и трето лице,следва ли площта на сградата да бъде взета предвид при разпределяне ползването на дворното място и в чий дял за ползване следва да бъде поставена. Касационно обжалване следва да се допусне с оглед необходимостта да бъде дадено тълкуване по какъв начин следва да се извършва разпределение на ползването в подобна специфична хипотеза.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 06.03.2013г. по гр.д.№17/2013г. по описа на Окръжен съд-Монтана.
Да се изпрати съобщение на Т. Д. И. в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 25лв./двадесет и пет лева/ и да представи доказателства,че таксата е внесена.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на І ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Председател:
Членове: