4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 350
гр.София, 30.11.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 854 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Софийска градска прокуратура и на Т. Д. Г. срещу решение от 26.09.2011 г. на СГС, ІV „Б” състав, постановено по гр. д. №4271 по описа за 2010 г. Софийска градска прокуратура обжалва решението в частта, с която е отменено решение от 23.02.2010 г. по гр. д. № 31191 по описа за 2009 г. на СРС, 31 състав, за отхвърляне на иска на Т. Д. Г. срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на неимуществени вреди над 500 до 2 000 лв. и е постановено друго са присъждане на още 1 500 лв. обезщетение за причинени психични страдания от образувано и водено НОХД №0247 от 2004 г. на Софийския военен съд. Т. Д. Г. обжалва решението на СГС в частта, с която е оставено в сила решението на СРС за отхвърляне на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над 2 000 лв. до пълния предявен размер от 15 000 лв., както и на иска за заплащане на 300 лв. имуществени вреди.
Касаторът Софийска градска прокуратура твърди, че решението на Софийския градски съд в осъдителната част е неправилно-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи всички точки на ал.1 на чл.280 от ГПК. Формулира следния въпрос: При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва ли съдът да обсъди всички обстоятелства, обуславящи определянето му, в това число и да дефинира основните елементи на справедливостта, послужила като водещ критерий при определяне на обезщетението за неимуществени вреди? Счита, че съдът не се е съобразил с част от указанията на ППВС № 4 от 1968 г., а именно с т. ІІ., според която при определяне размера на неимуществените вреди трябва да се вземат под внимание обстоятелствата и да се посочат в мотивите, както и тяхното значение за размера на обезщетението. Въззивният съд не е дал основните характеристики на понятието справедливост, не е обосновал какво е съдържанието на това понятие и няма отправна точка, която да позволи проследяване на логиката при определяне на обезщетението.
Касаторът Т. Д. Г. твърди, че решението на Софийския градски съд в отхвърлителните части е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Счита, че въззивният съд се е произнесъл по съществения материалноправен въпрос за определяне размера на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в противоречие с принципа за справедливост. Позовава се на противоречива съдебна практика по този въпрос.
Върховният касационен съд констатира, че жалбата на Т. Д. Г. срещу решението на Софийския градски съд относно иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е с цена от 300 лв., поради което не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 от ГПК. Ето защо касационната жалба в тази част трябва да бъде оставена без разглеждане, а производството-прекратено.
В останалите части жалбите са подадени в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт, поради което Върховният касационен съд следва да се произнесе по предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване. По този въпрос Върховният касационен съд намира следното:
След продължило четири години наказателно производство Т. Д. Г. е бил оправдан с влязла в сила на 17.12.2007 г. присъда на Софийския военен съд по н.о.х.д. № 0247/2004 г. затова, че като старши граничен полицай в отдел ГКПД при РГС-К. не е изпълнил задълженията си по служба с цел да набави за друго лице имотна облага. В резултат от незаконното обвинение той е изпаднал в депресия, чувствал се е унижен и злепоставен пред семейството си и пред обществото. За да присъди обезщетение за тези неимуществени вреди в размер на 2 000 лв., въззивният съд е взел предвид в мотивите си редица обективно съществуващи обстоятелства:положението на ищеца в обществото, отрицателните изживявания, които са съпътствали привличането му като обвиняем и подсъдим при извършването на процесуално-следствени действия, тежестта на обвинението, продължителността на производството, степента и интензитета на изживените от него емоционални страдания, стрес и психично натоварване. Следователно в осъдителната част решението на въззивния съд съответства на указанията, дадени в т.ІІ на ППВС № 4 от 1968 г., а не им противоречи, както твърди Софийска градска прокуратура. Обстоятелствата не са абстрактни, а достатъчно конкретни, за да може въз основа на тях да се определи размерът на обезщетението. Ето защо касационно обжалване по жалбата на Софийска градска прокуратура в осъдителната част на въззивното решение не следва да бъде допускано.
В отхвърлителната част на решението въззивният съд не се е съобразил с продължителността на наказателното производство, поради което в тази част решението противоречи на т.ІІ на ППВС № 4 от 1968 г. и касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по материалноправния въпрос, касаещ обективните критерии за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Не е налице второто посочено от касатора Т. Г. основание за допускане до касационно обжалване- т.2 на ал.1 на чл.280 от ГПК. Различните размери на присъдените обезщетения за неимуществени вреди се обуславят от конкретните обстоятелства при всеки отделен случай, поради което решенията за определяне на тези размери не представляват противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Т. Д. Г. срещу решение от 26.09.2011 г. на СГС, ІV „Б” състав, постановено по гр. д. №4271 по описа за 2010 г., в частта относно иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди И ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО в тази част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.09.2011 г. на СГС, ІV „Б” състав, постановено по гр. д. №4271 по описа за 2010 г. по касационната жалба на Софийска градска прокуратура в частта, с която на Т. Д. Г. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди срещу Прокуратурата на Република България в размер на 2 000 лв.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.09.2011 г. на СГС, ІV „Б” състав, постановено по гр. д. №4271 по описа за 2010 г., в частта, с която е оставено в сила решение от 23.02.2010 г. по гр. д. № 31191 по описа за 2009 г. на СРС, 31 състав, за отхвърляне на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над 2 000 лв. до пълния предявен размер от 15 000 лв.
Делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание.
Определението в частта, с която производството е прекратено, може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: