О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 350
Гр.С., 17.05.2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на втори май през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Д. П. Т. К.
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 883 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – Трендафил А. У., [населено място] срещу решение № 291/09.06.2010г., постановено по гр.д.№ 3/2010г. от Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решението от 23.10.2009г. по гр.д.№ 1177/08г. на Софийския градски съд за отхвърляне на предявения от касатора против “Изпълнителна агенция “Социални дейности на министерство на отбраната” иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 вр. чл.82, вр. 230 ЗЗД за сумата от 15952 лв., представляваща обезщетение за пропусната полза за периода от 14.03.2005г. до 01.01.2006г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че сключеният между страните договор за наем на 14.02.2005г. е нищожен, поради което липсва основание за заплащане на обезщетение за вреди от неизпълнението му.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че е налице основанието по чл.280, ал.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по един от поставените от касатора въпроси.
По делото е било установено, че с влязло в сила решение на 28.11.2006г. ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 1212 лв., представляваща задатък по договора за наем от 14.02.2005г. В тази връзка касаторът поставя въпроса за допустимостта за направеното възражение за нищожност на процесния договор. Сочи решение № 904/07.12.2004г. по гр.д.№ 1102/03г. на І г.о. на ВКС, в което е прието, че ответниците по иск за собственост по чл.108 ЗС са длъжни да предявят по делото всичките си възражения срещу правото на собственост на ищеца и срещу действителността на придобивното му основание, като след влизане в сила на решението се преклудират всички възможни възражения – както предявените, така и непредявените, възникнали и съществували до приключване на делото.
Поставеният въпрос от значение за изхода от спора, доколкото правните последици от неизпълнението на договора за наем – връщане на дадения задатък, са уредени с влязло в сила решение по друго дело, а възражението за нищожност на договора е заявено в настоящото производство по претенция за заплащане на обезщетение за неизпълнение. Даденото разрешение от ВКС е по друга хипотеза – за преклудиране на възраженията срещу придобивното основание, както и актът на ВКС не представлява задължителна за съдилищата практика, поради което касационното обжалване следва да се допусне съгласно чл.280, ал.1, т.3 ГПК. На основание т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС въпросът следва да се уточни, а именно: Ако с влязло в сила решение длъжникът е осъден да заплати в двоен размер или да върне задатък, уговорен в договора между страните, може ли в друго производство, в което кредиторът претендира заплащането на обезщетение за неизпълнение по същия договор, длъжникът да релевира възражение за нищожност?
Останалите въпроси са относими към приложението на материалноправни норми, които са от значение за действителността на договора и поради това са обусловени от отговора на въпроса, по който касационното обжалване се допуска.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 319.04 лв. в едноседмичен срок от съобщението.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № решение № 291/09.06.2010г., постановено по гр.д.№ 3/2010г. от Софийския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма] – Трендафил А. У., [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото квитанция за внесена държавна такса в размер на 319.04 лв. по сметка на ВКС, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.