4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 350
С.,10.05.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на единадесети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 835/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 209 от 19.04.2011 г. по т. д. № 82/2011 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Пловдивски окръжен съд решение № 444 от 03.12.2010 г. по т. д. № 402/2010 г. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от дружеството-касатор срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 126, ал. 1 ЗППЦК във връзка с чл. 263с ТЗ за сумата 1 494 031.39 лв., представляваща равностойността на притежаваните от [фирма], [населено място] 1 519 560 броя безналични поименни акции от капитала на [фирма], [населено място] преди преобразуването му чрез вливане в [фирма], [населено място].
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Изложени са подробни съображения срещу извода за неоснователност на предявения иск с твърдението, че същият е резултат от погрешно тълкуване и прилагане на разпоредбите на чл. 126, ал. 1 ЗППЦК и на чл. 263с, ал. 1 ТЗ относно предпоставките за възникване правото на акционера да напусне публичното дружество при несъгласие с преобразуването му.
Допускането на касационното обжалване е аргументирано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като значими за делото са поставени множество материалноправни и процесуалноправни въпроси, които настоящият състав, в съответствие с правомощията си по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС обобщава и конкретизира като: 1. Въпроси, свързани с предпоставките за възникване правото на акционера в публично акционерно дружество да напусне същото след преобразуването му и с изясняване на съотношението между разпоредбите на чл. 126, ал. 1 ЗППЦК и чл. 263с, ал. 1 ТЗ; 2. Въпроси, свързани с подлежащите на доказване факти и пределите на преценката, която съдът прави в хипотезата на чл. 263с, ал. 1 ТЗ; 3. Въпроси, свързани с обсъждането на фактите и доказателствата, относими към твърдяната от ищеца промяна в обема на основните му членствени права след преобразуването. По отношение на първите две групи въпроси се поддържа, че решаването им е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а по отношение на последната група – че са решени в противоречие с практиката на ВКС, в подкрепа на което касаторът представя решения, постановени по реда на отменения ГПК и едно решение, постановено по новия процесуален ред на чл. 290 ГПК.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на заявените основания по чл. 280 ГПК. Подробни съображения за това са изложени в депозирания по делото писмен отговор от 18.07.2011 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 126, ал. 1 ЗППЦК във връзка с чл. 263с ТЗ за сумата 1 494 031.39 лв., представляваща равностойността на притежаваните от [фирма], [населено място] 1 519 560 броя безналични поименни акции от капитала на [фирма], [населено място] преди преобразуването му чрез вливане в [фирма], [населено място], въззивният съд е приел, че за ищеца не е възникнало правото на напускане, тъй като не са осъществени кумулативно предвидените в чл. 263с, ал. 1 ТЗ предпоставки, към които изрично препраща разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ЗППЦК и по-конкретно – че не е настъпила промяна в правното положение на ищцовото дружество след преобразуването му.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато само по първата група въпроси. Поради това, че решаването им е обусловило изхода на правния спор, същите отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК – да са значими за конкретното дело. Освен това, по отношение на тях е осъществено и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предвид необходимостта от изясняване съдържанието на разпоредбите на чл. 126, ал. 1 ЗППЦК и чл. 263с, ал. 1 ТЗ по тълкувателен път и липсата на формирана съдебна практика по приложението им.
По двете групи процесуалноправни въпроси касационният контрол не следва да бъде допуснат, тъй като отговорът на въпросите от втората група е в пряка зависимост от отговора, който ще бъде даден на първата група въпроси, а по отношение на въпросите от третата група не е осъществена общата предпоставка на чл. 280, ал 1 ГПК, доколкото същите касаят правилността на решението и обсъждането на доказателствата по делото, което не може да бъде релевирано в производството по допускане на касационно обжалване съобразно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 209 от 19.04.2011 г. по т. д. № 82/2011 г. на Пловдивски апелативен съд.
УКАЗВА на [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 29 880.70 лв.
При неизпълнение на горното указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: