О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 351
София, 26.06.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 25.06.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 525/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С решение № 172/25.11.2008 год. по гр. д. № 2046/2008 год. Софийският апелативен съд е отменил решение № 41/06.08.2008 год. по гр. д. № 95/2007 год. на Софийския градски съд, в частта с която е отхвърлена молбата на “П” А. , гара Е. П. , за откриване на производство по несъстоятелност на основание чл. 625 ТЗ спрямо “К” А. , както и в частта относно определената начална дата на неплатежоспособността, и вместо него е постановил друго, с което определя датата 06.06.2008 год. за начална дата на неплатежоспособността на “К” АД.
Решението на Софийския градски съд в останалата му обжалвана част е оставено в сила.
С оплаквания за неправилност, на основание чл. 613а ал. ІІ от ТЗ, против въззивното решение е подадена касационна жалба от А. за д. в. гр. С., в частта с която е определена неплатежоспособността на “К” А. с начална дата 06.06.2008 год. В касационната жалба се излагат съображения за приложното поле на чл. 280 ал. І т. 2 и т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като се изтъква, че е произнасяне по материалноправен въпрос решаван противоречиво от съдилищата, и в тази връзка се посочват решения по гр. д. № 1521/2003 год. на ВКС, по гр. д. № 844/2003 год. на ВКС, ТК, по гр. д. № 239/2008 год. на ВКС І т. о., по гр. д. № 1817/2001 год. на Софийският апелативен съд, по гр. д. № 223/2003 год. на Софийският апелативен съд, по гр. д. № 466/2004 год. на ВКС – ТК, І т. о., по гр. д. № 723/2003 год. на Софийският апелативен съд, по гр. д. № 11/2004 год. на Великотърновския апелативен съд, т. д. № 622/06 год. на ВКС І т. о., по т. д. № 174/07 год. на ВКС ІІ т. о., по т. д. № 550/07 год. на ВКС ІІ т. о.
По реда на чл. 287 ал. ІІ ГПК и в срока по ал. І, “Д”, Лондон, Англия, със съдебен адрес: гр. С., ул. “. № 55, ал. 1, ап. 12, а. Х, е подал насрещна касационна жалба. В насрещната жалба се излагат съображения за нищожност на първоинстанционното решение постановено от Софийския градски съд, като противоречащо на чл. 87 ЗСВ и чл. 634б ал. ІІ ТЗ, и се прави искане за отменяване на въззивното решение, прогласяване нищожността на решението на Софийския градски съд, и връщане на делото на последния за постановяване на ново решение, и при условие на евентуалност да се постанови решение по същество, с което се отхвърлят молбите за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника “К” А. , като се излагат съображения, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС и в този смисъл са цитирани съдебни актове на ВКС. “Д”, заявява становище за недопустимост на касационната жалба на А. за д. в. гр. С., тъй като същата е подадена след изтичане на срока по чл. 633, ал. І ТЗ, като излага съображения, че А. за д. в. гр. С. не е страна в производството пред Софийския градски съд и пред Софийския апелативен съд, и затова за нея не важи дадения от Софийския апелативен съд едномесечен срок за обжалване на въззивното решение.
На основание чл. 613а ал. ІІ ТЗ, против въззивното решение, с оплаквания за нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, е подадена касационна жалба от М. И. Р. със съдебен адрес: гр. С., ж. к. “Г” , бл. 259, вх. “А”, ет. 2, ап. 2-3, а. Н. Касаторът счита, че въззивното решение като неправилно следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което се отхвърли молбата за откриване на производството по несъстоятелност спрямо “К” А. , евентуално се иска след отменяване на въззивното решение делото да се върне на Софийският апелативен съд за ново разглеждане от друг състав.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 2 и т. 3 от ГПК, представени са копия от решения за противоречива практика, и се заявява становище за недопустимост на касационната жалба на А. за д. в. гр. С., като подадена след изтичане на срока по чл. 633 ал. І ТЗ.
Ответниците “П” А. – гара Е. П. , Т. “В” гр. С., Н. И. М. от село Ч., Област Софийска, “Химремонтстрой” А. гр. С. и “К” А. гр. С., не са заявили становище по касационните жалби.
По допустимостта на касационните жалби ВКС състав на ІІ т. о. приема следното:
Касационната жалба на А. за д. в. гр. С. е процесуално допустима, поради следното:
Видно от Разпореждане № 4404/23.06.2004 год. на НОИ, Столично управление “С” и Акт № 3/11.12.2007 год. на МОСВ, длъжникът “К” А. спрямо който е открито ПН, има публичноправни задължения към държавата, чийто процесуален представител е А. за д. в. гр. С.. Освен страните по делото, съгласно чл. 613а ал. ІІ ТЗ легитимирани да обжалват решенията по чл. 630 ТЗ са и трети лица които имат вземане произтичащо от влязъл в сила акт, установяващ публичноправно задължение. Ето защо макар и А. за д. в. гр. С. да не е участвувала в производството по делото, в случая тя е легитимирана да обжалва въззивното решение.
Настоящият състав не споделя становищата на “Д” и М. И. Р., че А. за д. в. гр. С. е пропуснала срока за обжалване по чл. 633 ал. І ТЗ. Във въззивното решение Софийският апелативен съд е указал, че решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните. Независимо, че срокът за обжалване на решение постановено по чл. 630 ТЗ е седмодневен съгласно чл. 633 ал. І ТЗ, в случая важи едномесечният срок съгласно разпоредбата на чл. 62 ал. ІІІ ГПК, която постановява, че когато съдът определи по-дълъг от установения в закон срок, извършеното действие след законния, но преди изтичане на определения от съда срок, не се смята за просрочено. На А. за д. в. гр. С. не е връчвано препис от въззивното решение и за него той е узнал най-рано от момента на обявяването му в търговския регистър при А. по вписване, което е станало на 03.12.2008 год., за което настоящият състав извърши служебна проверка, и от който момент за А. за д. в. гр. С. тече срок за обжалване. В този случай следва да се приложи срокът посочен във въззивното решение, който е обявен и в Търговския регистър при А. по вписванията, не само поради това че режимът на обжалване трябва да бъде еднакъв за всички, но и поради това, че от факта на обявяването на въззивното решение в Търговския регистър А. за д. в. гр. С. узнава, не само че “К” А. е изпаднал в състояние на неплатежоспособност от 06.06.2008 год., а узнава и за срока в който може да се обжалва въззивното решение. Едномесечният срок за обжалване, така както е посочен във въззивното решение и така както е обявен в Търговския регистър важи за всички – за страните по делото и за третите лица по чл. 613а ал. ІІ ТЗ, като различен ще бъде само началният момент от който тече този едномесечен срок – от връчването на въззивното решение на страните по делото, и от обявяването в търговския регистър за третите лица. Въззивното решение е обявено на 03.12.2008 год., а касационната жалба на А. за д. в. гр. С. е подадена на 30.12.2008 год., видно от пощ. клеймо поставено върху плика с който жалбата е изпратена до съда, което налага извод, че същата е подадена в срок и е процесуално допустима.
Насрещната касационна жалба на “Д”, Лондон, Англия, е подадена в срока по чл. 287 ал. ІІ ГПК, във вр. с ал. І, от надлежна страна по делото и е процесуално допустима.
Касационната жалба на М. И. Р. е подадена на основание чл. 613а ал. ІІ ТЗ, като касаторът се легитимира като кредитор за сумата 236,56 лв. на “К” А. с влязло в сила решение № 214/14.07.2003 год. по гр. д. № 2314/2001 год. на СГС, жалбата е подадена в срок, и е процесуално допустима.
По допускане на касационно обжалване, ВКС ІІ т. о. приема следното:
А. за д. в. обжалва решението на въззивния съд само в частта му с което се приема, че началната дата на неплатежоспособността на “К” А. е 06.06.2008 год. Въззивният съд е обсъдил закл. на в. лица и е посочил в решението си коефициентите на ликвидност – обща бърза, незабавна и абсолютна и финансовата автономия на дружеството, които са били отрицателни като единствено за 2007 год. коефициентът за обща ликвидност е бил над единица, но е приел, че за периода от 31.12.2005 год. (Софийският градски съд е приел тази дата за начална дата на неплатежоспособността) до 06.06.2008 год., длъжникът е извършил плащания към кредитори в общ размер на 4 207 522 565,63 лв., което го е мотивирало да приеме, че до 06.06.2008 год. длъжникът е бил в състояние на платежоспособност.
ВКС ІІ т. о. счита, че въззивното решение в обжалваната му част е постановено в противоречие с посочената от касатора практика, относно определяне на началната дата на неплатежоспособността, с оглед приемането на последната като обективно състояние на длъжника и ирелевантността за определяне на началната дата на неплатежоспособността на длъжника на някои извършени от него плащания към отделни кредитори. Ето защо налага се извод за наличие на приложно поле по чл. 280 ал. І т. 2 ГПК и въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване в частта му с която се приема, че началната дата на неплатежоспособността на “К” А. е 06.06.2008 год.
Въззивното решение по насрещната касационна жалба на “Д” не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следното:
В изложението по чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване се посочва това, че първоинстанционното решение постановено от Софийския градски съд е нищожно защото било постановено от незаконен състав – конкретно се посочва нарушение чл. 87 ЗСВ и чл. 634б ал. ІІ ТЗ, тъй като “не са изпълнени предпоставките за командироване на съдията и за назначаването й за докладчик по делото по несъстоятелност”, а в изложението се посочват три решения на ВКС, с които са разгледани случаи когато са постановени съдебни актове които не отговарят на условията за валидност.
В процесния случай с насрещната касационна жалба се обжалва въззивното решение, а доколкото с последното се оставя в сила първоинстационното такова, въззивното решение само на това основание не е нищожно или недопустимо, а то може да бъде само неправилно, което обаче не е условие за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – основанията са конкретни и са посочени в чл. 280 ал. І т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Според насрещния жалбоподател въззивното решение било постановено в противоречие с практиката на ВКС.
С определение по ч. гр. д. № 114/02 год. на ВКС V гр. о., решение по т. д. № 43/06 год. на ВКС-ТК и решение по т. д. № 276/2005 год. ВКС І т. о., се приема, че правото на лицата да искат откриване на производство по несъстоятелност са посочени в чл. 625 ТЗ, а в процесния случай лицата “П” А. и “Р” не били кредитори.
И в посочените от касатора решения на ВКС и в обжалваното въззивно решение качеството кредитор на страната която е подала молба за откриване на производство по несъстоятелност е било въпрос на конкретна преценка на съда с оглед релевираните по делото доказателства, а приетото от въззивния съд, че размерът на задължението на “К” А. към “П” А. /длъжникът е оспорвал задължението само по размер/ не е от значение за легитимирането на последния като кредитор, е правилно, още повече че решението с което се уважава молбата за откриване на производството по несъстоятелност, няма сила на пресъдено нещо по отношение размера на вземането на кредитора.
Въззивното решение не е постановено в противоречие и с решение по гр. д. № 312/96 год. на ВС V гр. о. и решение № 2199/02 год. на ВКС V гр. о., с които се приема, че ако затрудненията са временни, макар и да има констатация за неплатежоспособност, не следва да се открива производство по несъстоятелност. Приетото от въззивния съд, че в случая длъжникът “К” А. не е изпаднал във временни затруднения, особено що се касае до задълженията му към основните доставчици БДЖ, “НЕК” и “Б” ЕА. , е извод изведен от доказателствата по делото и не противоречи на решението по гр. д. № 312/96 год. на ВС V гр. о. и на решение № 2199/02 год. на ВКС V гр. о.
Не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение и по касационната жалба подадена от М. И. Р., поради следното:
Като предпоставка за допускане на касационно обжалване се сочи наличието на противоречива практика на съдилищата, както и, че допускането ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – чл. 280 ал. І т. 2 и т. 3 ГПК, но в изложението по чл. 280 ал. І, приложено съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК към касационна жалба, не се посочва в какво въззивното решение си противоречи с посочените решения, както и с какво допускането на касационното обжалване ще е от значение за развитие на правото. Изложението е твърде кратко и не съдържа аргументи в тази насока, а в самата касационна жалба се поддържа, че нямало основание за откриване на производство по несъстоятелност спрямо “К” А. , че неплатежоспособността не била доказана, че незаконосъобразен е изводът на съда, че такова голямо дружество не може и не следва да бъде обявено в неплатежоспособност в годината която не е приключила финансово и, че нямало как неплатежоспособността да бъде изследвана от икономически експерти и вещи лица. Освен това не било установено какви кредитори прете. рат откриване на производство по несъстоятелност – дали са били сериозни кредитори, или са офшорни фирми с неясен капитал и интереси. И в изложението и в касационната жалба не се посочва в какво се състои противоречието на въззивното решение с представените по делото решения по гр. д. № 1861/81 год. на ВС ІІ гр. о., по гр. д. № 873/2001 год. на САС, по гр. д. № 466/2004 год. на ВКС І т. о., по гр. д. № 501/99 год. та ВКС V гр., по гр. д. № 953/95 год. на ВКС І т. о., по гр. д. № 1968/2002 год. на САС, а настоящият състав на ВКС ІІ т. о. счита, че няма такова противоречие, като приема, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по чл. 280 ал. І т. 3 ГПК.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба на А. за д. в. гр. С. на въззивно решение № 172/25.11.2008 год. по гр. д. № 2046/2008 год. Софийският апелативен съд, в частта с която датата 06.06.2008 год. се определя за начална дата на неплатежоспособността на “К” АД.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 172/25.11.2008 год. по гр. д. № 2046/2008 год. Софийският апелативен съд по насрещната касационна жалба на “Д”, Лондон, Англия, със съдебен адрес: гр. С., ул. “. № 55, ал. 1, ап. 12, а. Х, и по касационната жалба на М. И. Р. със съдебен адрес: гр. С., ж. к. “Г” , бл. 259, вх. “А”, ет. 2, ап. 2-3, а. Н.
Насрочва делото за разглеждане на ………….2009 год., за когато страните да се се призоват чрез обнародване в Държавен вестник съгласно чл. 289 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :