3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 353
Гр.С., 17,05,2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Д. П.
Т. К.
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 741 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. П. М., [населено място] срещу решение № 202/23.04.2010г., постановено по в.гр.д.№ 231/10г. от Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 97/21.12.2009г. по гр.д.№ 1866/09г. на Добричкия районен съд, в частта за осъждането на касатора да заплати на ЗАД [фирма], [населено място] сумата от 6785.09 лв., изплатена от застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” за удовлетворяване на застрахователя ЗД [фирма] по имуществена застраховка “Каско” за причинени щети в резултат на ПТП от 07.07.2007г., и сумата от 594.08 лв. – обезщетение за забава.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че е доказано съществуването на застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност” между ищеца ЗАД [фирма] и собственика на автомобила, чийто водач е причинил щетите на третото лице, за които е изплатено застрахователно обезщетение, виновното противоправно поведение на ответника – настоящ касатор и причинна връзка между поведението и вредите. Изложени са съображения, че е налице хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 ЗК за уважаване на регресния иск, тъй като водачът не е предвидил опасността от настъпване на вредни последици от предприетото в нарушение на правилата за движение изпреварване, както и не е спрял на местопроизшествието, за да изчака контролните органи за извършване на проверка за алкохол.
Според касатора, въпросът от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е: “Налице ли е предпоставката, визирана в чл.274, ал.1, т.1, пр. посл. КЗ, при напускане на местопроизшествието и следва ли автоматично /без събиране на съответните доказателства/ извод, че е налице виновно отклонение от страна на водача, участник в произшествието, от проверка за алкохол?”.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че касационното обжалване следва да се допусне.
Поставеният въпрос е от значение за решаването на спора по делото, като по същия е налице практика на ВКС, обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, които са задължителни за съдилищата съгласно т.2 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК. Това са: Решение № 183/22.11.2010г. по т.д.№ 30/10г. на ІІ т.о. и Решение № 16/02.02.2011г. по т.д.№ 374/10г. на ІІ т.о. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка на съответствие на обжалвания въззивен акт с практиката на ВКС.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 147.58 лв. в едноседмичен срок от съобщението.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 202/23.04.2010г., постановено по в.гр.д.№ 231/10г. от Добричкия окръжен съд.
УКАЗВА на касатора П. П. М., [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото квитанция за внесена държавна такса в размер на 147.58 лв. по сметка на ВКС, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му – за прекратяване на производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.