Р Е Ш Е Н И Е
№ 353
гр. София, 19. 07. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря ВИОЛЕТА ПЕТРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
дело № 2019/2009 година
Производството е по § 2 ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал. 1, б. “а” от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на процесуалния представител на В. Г. Б. и В. Г. Г. – адв. Г срещу въззивно решение от 19.04.2006 г. и решение от 19.03.2009 г. за поправка на явна фактическа грешка на Софийски градски съд, постановени по гр.д. № 2260/03 г., с което е отменено частично решение от 15.05.2000 год.на Софийски районен съд по гр.д. № 4484/1996 г.,с което по предявен иск с правно основание чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ се приема за установено, че към момента на образуване на ТКЗС, нивите в следните местности- К. река-1.7 дка, Г. 3 дка, В. 2 дка, С. 8 дка, С. 5 дка, К. 4 дка и ливада в С. 2 дка, всички находящи се в землището на с. Г., гр. С., са съсобствени между В, Ц. В. В. , М. В. М. и Г. В. Б. Оставено е в сила първоинстанционното решение за останалите имоти.
В жалбата са развити оплаквания за необоснованост и неправилност на съдебното решение ,като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон- касационни основания по чл.218б ал.1 б.”в”ГПК. Иска се отмяна на атакуваното въззивно решение и отхвърляне на исковата претенция.
В срока по чл.218г ГПК/отм./ е депозиран писмен отговор от ответниците по касационната жалба, в което заявяват, че решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК/отм./.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на обжалваното решение.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че В. В. Б. , Ц. В. В. , М. В. М. и Г. В. Б. са наследници на В. Б. М. , починал през 1941 год. От прието по делото удостоверение № 159/96 год. се установява, че на името на Г. В. Б. по емлячния регистър на село Г., том V, стр. 97, са записани следните имоти: ниви в К. река-1.7 дка, Г. 3 дка, В. 2 дка, С. 8 дка, Г. дка, Г. 3дка, С. 5 дка, К. 4 дка и ливади в С. 2 дка и В. ливада-0.7 дка. С протокол № 104/09.02.1993 год. ПК”М” е отказала да се произнесе по заявление с вх. № 439/06.03.1992 год. на Ц. В. В. , поради това, че имотите на В. Б. М. са заявени от Г. В. Б. по преписка № 1* От разпита на свидетелите въззивния съд е приел, че се касае за имоти на общия наследодател В, който ги е получил по наследство от баща си. След неговата смърт, имотите са владяни от неговите деца, тъй като не ги е делил. Земите са обработвани общо от всички деца на В. Б. , а след като дъщерите му са се омъжили, земята е обработвана от Г. Б.
При така установените факти,въззивният съд е приел,че предявения иск е основатален, тъй като В. Б. наследодател на страните по делото- е придобил процесните имоти по наследство от баща си Б, поради което имотите се явяват общи на всички негови наследници по закон. След смъртта на В. Б. през 1941 год. владението върху процесните имоти е продължено от неговите деца- В. В. Б. , Ц. В. В. , М. В. М. и Г. В. Б. Въззивният съд е приел, че Г. Б. не е придобил по давност процесните имоти, тъй като от омъжването на неговите сестри до внасянето на имотите в ТКЗС до 1957 год. не са изтекли двадесет години, така, както изисква закона. А ако се приеме кратката давност, същата е следвало да изтече през 1961 год., когато имотите вече са били обобществени,поради което съдът е приел, че имотите са съсобствени между всички деца на В. Б.
Решението е валидно,процесуално допустимо,но по същество неправилно. При спор за материално право по ЗСПЗЗ по делото следва да се установи към един минал момент, че ищецът или негов наследодател е бил собственик на имот, който е възстановен на друго лице, като е необходимо да се установи и наличието на правен интерес. В този смисъл петитумът на иска,следва да бъде формулиран съобразно спецификата на чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ ,а не като установителен иск по чл.97 ГПК,тъй като този иск е специален по отношение на иска по чл.97 ГПК. От друга страна правният интерес е свързан с допустимостта на исковата претенция, за наличието, на който съдът следи служебно. В настоящия случай съдът е сезиран с иск, чийто петитум не е ясно формулиран. От изложените твърдения се установява, че се касае за спор за материално право, но искането, с което е сезиран съдът, не касае установяване на собственост към минал момент. Поради това въззивния съд, който действа като втора първа инстанция е следвало да остави исковата молба без движение и да даде указания в този смисъл, като се съобрази с ТР № 1 от 17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС. Дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата, като без да я повтаря, представлява нейно продължение. Тя има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор. Спорният предмет по делото се въвежда с исковата молба, която трябва да съдържа задължителните реквизити, предвидени в чл. 98 и чл. 99 ГПК/отм./. В случай, че исковата молба не съдържа такива, въззивния съд е длъжен да даде срок за отстраняване, като при поправянето им в дадения срок, производството ще продължи до произнасяне с решение по основателността на въззивната жалба, а при неотстраняването им обжалваното първоинстанционно решение, следва да се обезсили като постановено по ненадлежно предявен иск и производството по делото се прекрати. Освен това от събраните по делото доказателства не може да се установи по безспорен начин наличието на правен интерес от водене на делото. Видно е, че процесните имоти са заявени и от наследниците на В. Б. и от наследниците на Г. В. , но по делото няма представени положителни решения за възстановяване на процесните имоти. Следователно въззивния съд следва да събере доказателства в тази насока, за да се обоснове правния интересе от водене на настоящето дело. Това е така, защото, ако процесните имоти не са възстановени нито на ответниците, нито на ищците, липсва правен интерес и искът се явява преждевременно заведен. Съдът е допуснал и друго процесуално нарушение, тъй като е приел за установена фактическа обстановка, каквато няма изложена в исковата молба. Ищците твърдят, че е налице наследствено правоприемство от баща им В. Б. , без да излагат факти относно начина на придобиване на процесните имоти от негова страна. Въззивният съд е приел, че имотите са придобити по наследство от Б. М. , владени са от сина му В. Б. и след това от неговите деца и са придобити по давност от тях, без в исковата молба да има такива твърдения. Съдът не може да установява факти и правоотношения, които не са изложени в исковата молба.
Съобразно изложеното решението следва да бъде отменено,а делото върнато за ново разглеждане.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение от 19.04.2006 г. и решение от 19.03.2009 г. за поправка на явна фактическа грешка на Софийски градски съд, постановени по гр.д. № 2260/2003 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :