1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№354
С., 15.06.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 439 от описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от З. Г. Н., Д. И. М., З. Х. Х. и Н. Х. Н., чрез пълномощника им адвокат Д. П., против решение № 284 от 16.02.2012 г. по гр.д. № 2162/2011 г. на Окръжен съд-Варна, с което е отменено решение № 3074 от 11.07.2011 г. по гр.д. № 8639/2008 г. на Районен съд-Варна и е постановено друго за отхвърляне4 на предявнеия от З. Г. Н., Д. И. М., З. Х. Х. и Н. Х. Н. иск за установяване, че Б. С. Я. и В. И. В., последния наследник на починалия в хода на производството И. В. Я., не са собственици на реална част с площ * кв.м. от имот пл. № * по КП на местност „Б.-с.” /”Л.”/, целия с площ * кв.м. в землището на [населено място],[жк], при твърдяно от ответниците придобивно основание – давност, чрез владение, осъществявано за 10 годишен период, считано от 3.07.1998 г. – влизане в сила на решение № 521/19.06.1998 г. на О.-В. до предявяване на иска – 13.11.2008 г.
Ответникът по касационната жалба В. И. В. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, а Б. С. Я. не е изразила становище.
За да постанови решението си, Варненският окръжен съд е приел, че ищците се легитимират като собственици на процесната реална част с решение № 521/19.06.1998 г. на О.-В. и твърдят, че са във владение на имота, поради което искът е допустим. По основателността на иска е счетено, че ответниците са доказали твърдяното придобивно основание, като са обсъдени гласните доказателства и е дадане вяра на показанията на свидетелите М. Г. и З. Д., като при условията на чл.172 ГПК същите са намерени за обективни, безпристрастно дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка едни с други и с останалите доказателства по делото, докато показанията на М. Г. и В. Ж. са недостатъчно конкретни и дадени в резултат на спорадични, а не на преки, непосредствени впечатления от процесния имот, съдържат основно данни във връзка с твъряното заплащане стойността на подобренията в полза на И. Я., а не за това кой е упражнявал фактическа власт върху имота през процесния период. За неоснователен е приет довода за прекъсване на придобивната давност на основание чл.116, ал.1, б.”б” ЗЗД, тъй като за признаване правото на собственост от владелеца е необходимо да съществува изявление на последния, че е владял, владее или, че ще владее имота за в бъдеще за другиго, а не са себе си, а наличие на такова в случая не е установено – получаването на сума, представляваща стойност на подобренията в процесния имот от И. Я., заплатена от реституирания собственик Н. Х., което е прието за осъществено на основание неоспорената декларация от 29.04.1999 г. и показанията на свидетелите М. Г. и В. Ж., е само признание, че осъществяваната фактическа власт е върху чужд имот, но не и признание по смисъла на чл.116, ал.1, б.”а” ЗЗД.
К. се позовават на основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, като се твърди противоречие на въззивното решение с приложената съдебна практика по материално правния въпрос за необходимостта за демонстриране от страна на владелеца спрямо собственика на поведение, което несъмнено да сочи, че упражняват собственически правомощия за себе си и по процесуалноправния въпрос за начина, по който се извършва преценка на събраните по делото доказателства, по специално на свидетелските показания и задължението на съда да обсъди констатираните противоречия в техните показания и писмените доказателства и да изложи съображенията си за това, както и да прецени всички доказателства в тяхната съвкупност.
По процесуално правния въпрос не е налице противоречие на въззивното решение с ППВС № 7/1965 г., ТР № 1/2001 г. и решение № 15/6.02.2012 г. по гр.д. № 311/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., доколкото касаторите не са посочили кои релевантни доказателства не са обсъдени от съда,.; налице са мотиви защо се дава вяра на едната група свидетели, както и за доказателственото значение на декларацията от 29.04.1999 г., а обстоятелството, че съдът е направил фактически и правни изводи, различни от поддържаните от ищцовата страна е неотносимо при преценката на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Налице е противоречиво разрешаване на поставения материалноправен въпрос. С решение № 436 от 21.03.2006 г. по гр.д. № 1366/2005 г., ВКС, ІV г.о. е прието, че твърдението, че фактическата власт е била непрекъсната и необезпокоявана, няма отношение към въпроса за неяната явност и несъмненост, а за да се осъществи фактическият състав на чл.79, ал.1 ЗС е нужно още владението да е несъмнително /осъществявано по начин, който да разкрива желанието на владелеца да държи вещта като своя/ и явно – т.е. намерението на владелеца да свои вещта за себе си да е противопоставено на собствениците; това намерение да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за него, като тежестта на доказване на тези признаци на владението е на лицето, което се позовава на придобивна давност. В. съд е изложил мотиви само досежно непрекъснатостта и необезпокояваността на упражняваното от ответниците по касационната жалба владение, но не и досежно неговата явност, т.е. дали извършваните действия по упражняване на фактическата власт са разкривали намерението за своене по начин, то да стане достояние на заинтересованите лица.
В обобщение налице е основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения материално правен въпрос.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 284 от 16.02.2012 г. по гр.д. № 2162/2011 г. на Окръжен съд-Варна.
В едноседмичен срок от съобщението касаторите да представят доказателства за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд на Република България в размер на 54.74 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: