5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№354
София, 26.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 3672/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. ван З., поданик на Кралство Н., постоянно пребиваващ в РБългария, [населено място], [улица], чрез процесуалния му пълномощник адвокат И. Г., срещу решение № 1759 от 15.08.2014 г. по гр. д. № 580/2014 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав, с което: след отмяна на решение № 5234/12.06.2012 г. по гр.д. № 2985/2008 г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, І-5 състав, е отхвърлен предявеният срещу [фирма], [населено място], [улица] иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 361 561.31 щ.д. за периода от 09.07.2005 г. до 20.05.2008 г. върху главница от 842 178.62 щ.д. по договор за безсрочен банков паричен влог и е потвърдено допълнителното решение на СГС № 5816 от 11.06.2013 г. за отхвърляне на подадената от ищеца молба за допълване на първоинстанционното решение с присъждане на законната лихва върху исковата претенция, считано от подаване на исковата молба – 09.07.2008 г. до окончателното изплащане на сумата.
В касационната жалба се поддържат доводи за недопустимост поради допуснато от въззивния съд изменение на предмета на делото и доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон- чл.84, ал.2 и чл.86 ЗЗД, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в необсъждане на приети и неоспорени писмени доказателства и липсата на преценка на доводите на ищеца/ в качеството му на въззиваем/, както и необоснованост на въззивното решение. По съображения, подробно изложени в жалбата, се иска отмяна на атакувания съдебен акт, с произтичащите правни последици.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по процесуалноправни и материалноправни въпроси, свързани със задължението на въззивния съд да обсъди доводите на страните и релевантните доказателства и правомощията на въззивния съд по чл.269 ГПК; относно предпоставките за основателност на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД – елемент от фактическия състав на този иск ли е вината на длъжника, следва ли ищецът да доказва вина на длъжника за забавеното изпълнение и от кой момент длъжникът изпада в забава по безсрочно парично задължение; дължи ли се законна лихва върху присъдено обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД от деня на предявяване на исковата молба.
Формулирани са и три материалноправни въпроса, по които касаторът твърди, че са от значение за точното прилагане на закона: 1. При договор за банков влог, при неизпълнение от страна на банката, при депозиран частичен иск за реално изпълнение, исковата молба, в която е посочен пълния размер на задължението на банката, съставлява ли покана по чл.84, ал.2 ЗЗД, след като делото е било спряно и през този период банката е изпълнила задължението си, без да е налаган запор върху сметката дали се погасяват задълженията на банката за обезщетение; 2. При договор за банков влог, при неизпълнение на задължение от страна на банката, при твърдение на банката, че някъде се води дело срещу титуляра на сметката, без върху нея да е наложен запор, основание ли е банката да се освободи от отговорност за заплащане на обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД и 3. При договор за банков влог, при неизпълнение на задължение от страна на банката, при предявяване на иск по чл.86, ал.1 ЗЗД, за да се уважи иска следва ли в поканата за изпълнение на задължението по влога да е посочена точната сума по влога в деня на предявяване на иска, или е достатъчно да е посочено в поканата, отправена в периода преди депозиране на исковата молба, че се иска плащане на средствата по сметката, ведно с натрупаните лихви.
Ответникът по касация [фирма], [населено място], чрез пълномощника си адвокат В. Г., оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество счита въззивното решение за правилно. Подробни съображения са изрложени в постъпил по реда на чл.287 ГПК писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния едномесечен срок.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – София е приел за безспорно, че между страните от 1998 г. е съществувало правоотношение по договор за безсрочен банков влог, по който банката е имала задължение да върне вложената от ищеца парична сума в размер на 842 178.42 щатски долара, както и уговорената лихва, но е приел, че не са налице всички предпоставки за забавата на банката, тъй като не е установено по напълно достоверен и убедителен начин влогодателят да е поканил банката да му върне към 09.07.2005 г. цялата сума, нито банката виновно да не е изпълнила задължението за връщане на цялата сума за периода от 09.07.2005 г. до 20.05.2008 г. Изразено е разбирането, че доказателствената тежест за установяване на тези липсващи предпоставки се носи от ищеца, който се позовава и извлича благоприятни последици от настъпването им. Въззивният съд е преценил представените с исковата молба писмени доказателства, с извод, че от тях не се установява лично явяване на ищеца в банков клон на [фирма] и отправяне на недвусмислено искане за връщане на цялата сума по банковия влог. При постановяване на обжалвания съдебен акт са преценени данните във връзка с водени други дела между страните, както и висящото наказателно производство срещу ищеца пред холандски съд, въз основа на които е обективирано становището, че закъснението на банката се дължи на обстоятелства, за които банката не отговаря, тъй като е дължала връщане на паричната сума само на действителния собственик и висящото през процесния период наказателно дело не давало основание да се приеме, че ищецът е собственик на вложените пари по процесния договор за безсрочен паричен влог.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения процесуалноправен въпрос, свързан със задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства и доводите на страните и да мотивира решението си като съд по съществото на спора. Осъществена е и допълнително поддържаната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като от данните по делото и съобразителната част на атакуваното решение следва да се направи извод, че въззивният съд се е отклонил от задължителната за съдилищата практика – т.19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, което не е изгубило значението си и при действието на ГПК от 2007 г., както и от формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, имаща задължителен характер за долустоящите на ВКС съдилища / съгл. т.2 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/ – решение по гр.д. № 503/2012 г., І г.о., решение по гр.д. № 1163/2010 г., ІІ г.о./ цитирани и представени от касатора/, както и множество други решения на ВКС, надлежно публикувани – така например, решение по т.д. № 1106/2010 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 78/2012 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 46/2012 г., ІІ т.о., решение по гр.д. № 746/2010 г., І г.о. и др.
Всички останали въпроси, посочени от касатора и допълнително уточнени, не отговарят на общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са обусловени от конкретните факти по делото и са изцяло относими към поддържаните в жалбата основания за касиране, поради което е недопустимо да се преценяват в производството по чл.288 ГПК. Допълнително следва да се отрази, че по отношение на въпросите, по които се поддържа допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, касаторът се е позовал само на част от тази предпоставка, а именно, че въпросите са от значение за точното приложение на закона. Това не съответства на даденото в т..4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС тълкуване, а именно, че точното прилагане на закона и развитието на правото по см. на чл.280, ал.1 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1759 от 15.08.2014 г. по гр. д. № 580/2014 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав.
УКАЗВА на касатора К. ван З. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 8 999.70/осем хиляди деветстотин деветдесет и девет лева и седемдесет стотинки/ лева, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
В съобщенията до касатора да се впише изрично, че при неизпълнение на указанието касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на платежния документ за внесена държавна такса, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в публично съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: