О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 354
Гр. С., 26.06. 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 24.06.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА
Ч. т. д. № 1396/2018 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. ЕАД – [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу определение на ОС – София № 796/20.10.2017 г. по ч. гр. д. № 601/2017 г. С обжалваното определение е обезсилено определение от 12.06.2017 г. по ч. гр. д. № 111/2015 г. на РС – Пирдоп, с което районният съд е отменил разпореждането си от 11.05.2017 г., съдържащо указания по чл.415 ГПК до заявителя – настоящ жалбоподател, за предявяване на иск за установяване на вземането му против длъжника, като процесуално недопустимо, и делото е върнато на ПРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
В частната касационна жалба се твърди, че атакуваното определение е недопустимо, евентуално неправилно. Въззивният съд е разгледал недопустима частна жалба – насочена против определение по чл.253 ГПК, което не подлежи на обжалване; както и незаконосъобразно по съществото на спора е приел, че молбата, по която РС се е произнесъл, е недопустима. По подробно изложени съображения се моли обжалваното определение да бъде обезсилено, евентуално – отменено, с присъждане на разноски. Към жалбата е приложено и изложение по смисъла на чл.284 ал.3 т.1 ГПК.
Против частната касационна жалба е постъпил писмен отговор от синдика на С. АД [населено място] – в несъстоятелност /подал разгледаната с обжалваното определение частна жалба/, със становище, че същата е неоснователна. Претендират се и разноски, но за извършването на такива не се представят доказателства.
За да се произнесе по частната жалба, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното:
Частната касационна жалба е подадена в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирано лице, но е насочена против неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което се преценява като недопустима.
Съгласно задължителните указания на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, т.8, заповедното производство е по същество двуинстанционно, поради което и по силата на чл.274 ал.4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС изобщо постановените в това производство определения – както преграждащите, така и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство. И доколкото в случая се касае именно за определение, постановено в рамките на заповедно производство, същото е изключено от обхвата на касационния контрол по смисъла на чл.274 ал.3 т.1 и т.2 от ГПК. На посоченото основание, частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на И. ЕАД – [населено място], срещу определение № 796/20.10.2017 г. по ч. гр. д. № 601/2017 г. по описа на Софийския окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 1-седмичен срок от съобщаването му пред друг състав на Върховен касационен съд – Търговска колегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: