2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 355
София, 12 ноември, 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 17 октомври, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Стамболова
Галина Захарова
при участието на секретаря Кр. Павлова
и в присъствието на прокурора М. Михайлова
изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев
наказателно дело № 1008/2014 година.
Производството по чл. 419 и следващите НПК, е образувано по искане на осъдения Л. Р. Б. от гр. П., чрез неговия защитник – адвокат С. К., за възобновяване на наказателното производство по нохд № 878/2013 г., на Районен съд Пазарджик. Твърди се, че влезлият в сола съдебен акт – присъда, е постановен в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание – явно несправедливо. Прави се искане за отмяната му и оправдаване на подсъдимия или алтернативно – делото да бъде върнато за ново разглеждане, да се намали наложеното наказание и се приложат разпоредбите на чл. 66, ал. 1 НК.
Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че искането е неоснователно, поради което не следва да бъде уважавано.
Върховният касационен съд, в пределите на проверката по чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното:
С присъда № 236/21.10.2013 г., Пазарджишкият районен съд, 9-ти състав е признал подс. Л. Р. Б., за виновен в извършено в периода 07.11.2011 г. – 11.052012 г., престъпление по чл. 215, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 346, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК, го е осъдил на четири години и два месеца лишаване от свобода при „общ” първоначален режим, което да изтърпи в затворническо общежитие от „открит” тип, както и на”глоба” в размер на 7 000 лв.,като се е произнесъл и по направените разноски.
С решение № 67/08.05.2014 г., постановено по внохд № 541/2013 г., Пазарджишкият окръжен съд, НК, е потвърдил първоинстанционната присъда.
По довода в искането, за допуснато нарушение на материалния закон:
Основанието за възобновяване на наказателното производство, релевирано в направеното искане е по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.
Възраженията се свеждат до твърдения за необосновани изводи относно приетата фактическа обстановка, за неправилно приложение на материалния закон, тъй като обвинението не е било доказано по безспорен и категоричен начини, за липса на доказателства върху които да се изгради извод за осъществяване на престъплението от субективна страна и от там за постановяване на осъдителна присъда.
Настоящата инстанция по реда на посоченото производство счита, че твърденията са неподкрепени от данните по делото и са неоснователни.
При приетите за установени от съдилищата фактически положения, които не подлежат на контрол по реда и на това производство направеният извод, че подс. Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на посоченото престъпление, е напълно законосъобразен. Той се подкрепя от показанията на св. Г. дадени на досъдебното производство /ДП/, на които законосъобразно е дадена пълна вяра, подробно мотивирана в мотивите, кредитираните показания на св. Ч., на св. В. и Т., приложените писмени доказателства подробно изброени в мотивите и експертните заключения и на техния сериозен и задълбочен анализ. Наличните противоречия в данните от доказателствените средства са били обсъдени задълбочено и обстойно, а кредитираните от съда кореспондират помежду си и взаимно се допълват. При установените и приети факти и обстоятелства относими към предмета на доказване изводът, че се касае за извършено престъпление по посочения текст от НК е напълно законосъобразен. Налице са както обективната, така и субективната му страна.
Предходните съдилища в мотивите си, подробно и задълбочено са обсъдили всички събрани доказателства, наличните противоречия в тях, направените също такива възражения и в тази връзка са изложили убедителни, логични и законосъобразни съображения защо не ги възприемат, които се споделят и от настоящата инстанция. Същите представляват подробен и изчерпателен анализ на данните по делото и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти и по направените възражения. Законосъобразно не са били кредитирани показанията на св. Г. от съдебното следствие, на св. А., И. и М., като неподкрепени от доказателствата по делото.
Напълно законосъобразни са изводите, че от обективна страна, с оглед приетите данни по делото, подс. Б. е бил напълно наясно с престъпния произход на лекия автомобил – стр. 15-19 от мотивите, знаел е за интервенциите върху части от него. От субективна страна е съзнавал противоправността на деянието си и е целял настъпването на обществено опасните последици, т. е. действал е при пряк умисъл.
Осъдителна присъда може да се изгради и само върху косвени доказателства, когато от техния внимателен анализ логически следва единственото възможно заключение, че престъпното посегателство е осъществено от подсъдимия, а не от друго лице. В настоящият случай съдилищата в мотивите си са направили вярната констатация, че събраните доказателства го изобличават еднозначно като извършител на инкриминираното деяние.
Затова и настоящата инстанция прие, че материалният закон е приложен правилно и че е приложен законът, който е следвало да бъде приложен, а претенцията на осъдения да бъде оневинен – неоснователна.
Както бе посочено и по – горе в мотивите, по делото са налице доказателства за знание в осъдения Б., че укривания лек автомобил е придобит чрез престъпление. Установените и приети факти от съдилищата, сочат за такова знание и извършени действия свързани с него. Налице са безспорни доказателства, доказващи по несъмнен начин вината на подсъдимия в извършване на инкриминираното деяние, така както са изискванията на чл. 303 НПК. Вещното укривателство е умишлено престъпление и деецът трябва да съзнава всички белези от обективна и страна на посегателството си, един от които е и престъпният произход на укриваната вещ.
По довода за допуснати съществени процесуални нарушения:
Настоящата инстанция счита и този довод за неоснователен. Съдебните актове на страдат от пороците визирани в чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са били допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдилищата са изпълнили в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това те не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. Б., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от кредитираните гласни доказателствени средства, приложените писмени доказателства и експертни заключения, всички подробно изброени в мотивите, чрез които е установено точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като са установили по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава на инкриминираното с обвинението престъпление, правилно е бил осъден за това.
Наличните противоречия в данните от гласните доказателствени средства са били обсъдени подробно и задълбочено, като действителното съдържание на нито едно от тях, не е тълкувано превратно. Достоверността им е била преценявана на базата на вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и съпоставяне помежду си. Направена е била вярната констатация, че събраните доказателства изобличават еднозначно Б., като извършител на престъпното деяние.
По повод на подадена жалба пред въззивната инстанция, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 339, ал. 2 НПК, след като е обсъдила направените доводи, мотивирано е обосновала отказа да приеме, че деянието е несъставомерно. Поради това настоящият съдебен състав счита, че липсват допуснати нарушения свързани с основанията по чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК, за да бъде възобновено наказателното производство.
По довода за явна несправедливост на наложеното наказание:
Лишени от основание са възраженията и по този направен довод. При определяне вида и размера на санкцията за извършеното престъпление, са били отчетени всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи вината на дееца. Правилно и законосъобразно е било прието, че тя следва да бъде определена при условията на чл. 54 НК.
И според настоящия съдебен състав, по реда на посоченото производство, наложеното по вид, размер и начин на изтърпяване наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, е напълно справедливо. То изцяло съответства на тежестта, на конкретното посегателство, на данните за личността на дееца, на целите на наказанието по чл. 36 НК. По нататъшно снизхождение няма да съответства на задачите, на наказателната репресия.
С оглед на извода за справедливостта на размера на наказанието лишаване от свобода, е безпредметно обсъждането на искането за приложение на чл. 66, ал. 1 НК.
С оглед на изложеното и на основание чл. 426, вр. чл. 354 ал. 1, т. 1 НПК, 2 наказателно отделение при Върховния касационен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Л. Л. Б. от [населено място], за възобновяване на наказателното производство по нохд № 878/2013 г., на Пазарджишкия районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: