Р Е Ш Е Н И Е
№ 358
София,08.10. 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ФИДАНКА ПЕНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИ ГАВРИЛОВА
и в присъствието на прокурора БОРИСЛАВ ЙОТОВ
изслуша докладваното от председателя САША РАДАНОВА
наказателно дело № 378/2008 година
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия П. А. П. срещу решение № 291 от 19.VІ.2008 год. по внохд № 382/2008 год. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 325 от 7.ІІІ.2008 год. по нохд № 48/2008 год. на Варненския окръжен съд.
В жалбата си подсъдимият твърди, че за престъплението, за което е осъден, не е проведено досъдебното разследване и че обвинението срещу него за насилствено отнемане на чужди движими вещи не отговаря на действителността. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от досъдебното разследване.
В съдебното заседание подсъдимият и служебният му защитник поддържат жалбата, като защитникът прави искане и за намаляване наложеното на П. наказание лишаване от свобода.
Заключението на прокурора е за оставяне въззивното решение в сила.
ВКС установи:
С първоинстанционната присъда, постановена в производство по чл.370 – 373 НПК, П. Ас. П. е признат за виновен в това, че на 11. ХІІ.2007 год. във Враца насилствено е откраднал от Д. Л. А. пари и движими вещи общо за 533.86 лв., за което деяние, извършено при условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.”а” и „б” НК, и на основание чл.199, ал.1, т.4 във вр.с чл.55, ал.1, т.1 НК е осъден на 4 години лишаване от свобода, които да изтърпи при строг първоначален режим.
С обжалваното решение присъдата е потвърдена.
Жалбата е неоснователна.
Невярно е твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение с непровеждането на досъдебно разследване. За извършения срещу Д. А. грабеж е образувано досъдебно разследване срещу неизвестен извършител с постановление от 11. ХІІ.2007 год. В същия ден е намерена насилствено отнетата от А. чанта и последната е разпитана, за които следствени действия са съставени съответните протоколи. Ползването от извършителя на собствената на А. дебитна карта е довело до установяването самоличността му и на 11. ХІІ.2007 год. той доброволно е предал останалите у него 320 лева от общо изтеглените с помощта на свидетеля Ц. В. Т. 400 лв. След разпита и на Цв. Т. , проведен отново на 11. ХІІ., на П. служебно е бил назначен защитник и на 12. ХІІ., в присъствието на защитника, П. е бил привлечен като обвиняем и разпитан вкл. пред съдия. На 16.І.2008 год. материалите от досъдебното разследване са били предявени на П. в присъствието на адвоката от АК – Враца Г. А.
Неоснователно е твърдението, съдът недоказано да е приел за установен фактът, че подсъдимият насилствено е отнел от владението на Д. Л. А. чантата й с намиращите се в нея пари и вещи. Първоинстанционната осъдителна присъда е постановена след проведено от първоинстанционния съд съкратено съдебно следствие, като подсъдимият е признал „изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт” и се е съгласил „да не се събират доказателства за тези факти” – чл.371, т.2 НПК. Направената от съда констатация, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства” /чл.372, ал.4 НПК/ е в съответствие с наличния по делото доказателствен материал – огледен протокол, показания на Д. Л. А. и Цв. В. Т. , протокол за доброволно предаване, обяснения на П. /съответно на л.6-7, л.5, л.37-38, л.33, л.64-65 и 67-69 от досъд. производство 1629/2007 на РПУ Враца /-при което правилно са приети” за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт”, отговарящи на самопризнанието на П. и на останалите изброени доказателства – чл.373, ал.3 НПК.
Не е основателно и твърдението за явна несправедливост на наложеното на П. П. наказание лишаване от свобода. Задължен да приложи чл.55 НК, съдът е преминал с 1 година под предвидения в специалната материалноправна норма срок, като определеното наказание от 4 години лишаване от свобода напълно отговаря на обремененото съдебно минало на подсъдимия, отрицателно характеризиращите го данни и обстоятелството, че инкриминираното деяние е извършено във времето, за което е било прекъснато изтърпяването на поредното му лишаване от свобода.
Съобразно изложеното и чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето н.о.
Р Е Ш И :
Оставя в сила решение № 291 от 19.VІ.2008 год. по внохд № 382/2008 год. на Софийския апелативен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/
Вярно с оригинала
Секретар:
ЕЛ