5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№359
София.31.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2323/2016 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалните си пълномощници, срещу решение № 1463 от 11.07.2016 г. по в.т.д. № 2149/2016 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, шести състав, с което е потвърдено решението по т.д. № 164/2014 г. на Окръжен съд – Монтана за отхвърляне на предявения срещу Многопрофилна болница за активно лечение [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 2 340 170.02 лв., представляваща дължима неустойка на основание чл.15 от договор за наем на недвижим имот № 100 от 08.08.2013 г., сключен между Специализирана болница за активно лечение по кардиология В.” ЕАД, [населено място] и МБАЛ [фирма], [населено място] и договор за заместване на страна по договор и прехвърляне на права и задължения, сключен между [фирма], Специализирана болница за активно лечение по кардиология В.” ЕАД и МБАЛ [фирма], ведно със законната лихва от предявяване на иска. Решението е постановено при участие на трето лице помагач – [фирма].
В жалбата се поддържат касационни доводи за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводтвени правила и необоснованост, с искане за касиране на решението, с произтичащите правни последици. Касаторът счита, че доколкото въззивният съд е приел, че е налице несъответствие между фактическото основание и петитума на исковата претенция, е следвало да предприеме действия по отстраняване на това несъответствие преди да даде правна квалификация на спорното право, съответно преди да се произнесе по съществото на спора. Изразява се несъгласие с изводите на съда, че дори и да бъде изпълнен в цялост предвиденият фактически състав на процесната договорна неустойка, нейното реализиране би било невъзможно и би представлявало „удар във въздуха”, при липса на предвидено потестативно право на наемодателя за прекратяване на наемния договор. Според касатора, независимо от задължението на въззивния съд да зачете правото на свободно договаряне по чл.9 ЗЗД, като съобрази предвидените в договора правни последици, свързани с предсрочното преустановяване действието на договора, в случая е пренебрегната обективираната в договора воля на страните и е изведен неправилен извод, че неустоечната клауза е правноневъзможна. Твърди се и допуснато нарушение на чл.20 ЗЗД, изразяващо се в несъобразяване на критериите за тълкуване. В жалбата са развити и подробни съображения във връзка с имплицитно съдържащото се в исковата молба изявление за прекратяване действието на наемния договор, с твърдение за необсъждане на доводите в тази насока от страна на въззивната инстанция.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси: 1. Ако длъжникът се е поставил в невъзможност да изпълни, другата изправна страна може ли да упражни преобразуващото си право да прекрати действието на договора като развали договора и с исковата молба, като се съобразят и обстоятелствата, настъпили след предявяване на иска; 2. Развалянето на договора поради виновно неизпълнение на длъжника, пречка ли е да се иска договорената между страните неустойка; 3. Ограничено ли е правото за свободно договаряне по см. на чл.9 ЗЗД в случай, че договорката не противоречи на конкретна повелителна норма на закона; 4. Представлява ли прекратяването на съпътстващите договори за медицински услуги правопрекратяващ юридически факт, който води до конклудентното преустановяване и на наемното правоотношение по вина на наемодателя, ако в договора за наем е уговорена комисорна клауза/ чл.16, б.”д”/, с която е предвидена възможност за преустановяване на наемното правоотношение в случай на неизпълнение на определено задължение, породено от сключения между тях договор; 5. Допуснал ли е въззивният съд противорчие между обстоятелствена част на иска и квалификацията на иска, във връзка със задължението си служебно да следи за съответствие на основанието и петитума, предвид изводите му, че „ в основанието на иска ищецът не твърди основният и съпътстващите договори да представляват единно цяло”. По всички поставени въпроси, подробно мотивирани, се поддържа допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на приложената практика на ВКС.
Ответникът по касация – МБАЛ [фирма], [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество счита жалбата за неоснователна.
Третото лице помагач на ищеца – Специализирана болница за активно лечение по кардиология В.” ЕАД не е заявило становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, насочена е срещу подлежащо на касационно обжалване решение, поради което се преценява като процесуално допустима.
За да постанови обжалвания съдебен акт въззивният съдебен състав на Апелативен съд – София е приел , че претендираната от ищцовото дружество неустойка би била дължима, ако е валидно уговорена и са изпълнени условията по чл. 15 от процесния договор за нейната дължимост: договорът да е бил прекратен предсрочно; прекратяването да е извършено едностранно от наемодателя – ответник; да липсва виновно неизпълнение от наемателя и от наемателя да се извършени инвестиции за изграждането, оборудването и пускането в експлоатация на обекта. Счетено е, че спорът е концентриран върху първите две предпоставки – дали договорът е бил прекратен едностранно от ответника, а останалите предпоставки са безспорно установени. Решаващият съд е извел извод, че потестативното право на наемодателя за прекратяване на договора без виновно поведение на наемателя не следва нито от договора, нито от закона, поради което условията за претендираната неустойка са изначално неосъществими.
Основните изводи на въззивния съд, свързани с: твърдяното от ищеца прекратяване на наемния договор, в резултат на извършеното от ответника едностранно прекратяване на договорите за съпътстващи медицински услуги, предвидени в т.19 от договора и съставляващи задължително условие за лицензиране на бъдещото лечебно заведение по инвазивна кардиология са в смисъл, че в основанието на иска си ищецът не твърди основният и съпътстващите договори да представляват единно цяло, както и, че от значение за дължимостта на неустойката е дали договорът е прекратен с едностранно изявление на наемодателя, без вина на наемателя, а не дали е настъпило друго основание за преустановяване на действието му. Изложени са и евентуални мотиви относно възможността наемателят да развали договора по т.16, б.”д” поради неизпълнение на т.19, предвиждаща задължително сключване на договори за съпътстващи медицински услуги, но претендираната по т.15 неустойка не е уговорена за разваляне на наемния договор от наемателя по вина на наемодателя, а за прекратяване от наемодателя без вина на наемателя. Констатирано е, че няма пречка наемателят да претендира обезщетение за вреди по общите правила на ЗЗД, каквато претенция не е предявена, като неустойката по т.15 от договора е недължима на наведените в исковата молба фактически основания.
Въззивният съдебен състав е изложил и допълнителни съображения, че след като прекратяването на договора от страна на наемодателя би могло да се извърши само ако в полза на наемодателя съществува такова потестативно право, то евентуалното му упражняване от страна на наемодателя е всякога правомерно, а правомерните действия не могат да съставляват неизпълнение на договора, от което следва, че клаузата по т.15 е нищожна, като противоречаща на закона.
Решаващият съд е отхвърлил като неоснователни поддържаните в хода на делото доводи от ищеца относно правната характеристика на процесния договор – не като наемен, а като такъв за съвместна дейност, по съображения в мотивната част към решението.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение приема, че следва да се допусне касационно обжалване.
Налице са данни за вероятна недопустимост на въззивното решение при формиране на основните правни изводи. Тази вероятност произтича от незачитане на изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, формиращи основанието на исковата претенция, а именно, че „договорът за наем от 08.08.2013 г. и съпътстващите договори за изнесени медицински услуги, вече прекратени от ответника, са неразривно свързани, тъй като са в отношение на основен договор и съпътстващи договори” и съответно липса на произнасяне по тези твърдения, поддържани и в хода на производството пред инстанциите по същество. Макар и част от поставените въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК да са релевантни към евентуален порок на въззивното решение по см. на чл.281, т.2 ГПК, не е необходимо конкретизирането на такъв въпрос, нито обосноваването на допълнителна предпоставка за достъп до касация. В горния този смисъл са и задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които касационният съдебен състав следва да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваното решение да е недопустимо, като конкретната преценка се извършва с решението по същество.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1463 от 11.07.2016 г. по в.т.д. № 2149/2016 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, шести състав.
УКАЗВА на касатора [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 46 803 /четиридесет и шест хиляди осемстотин и три/ лева, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
В съобщението до касатора да се впише изрично, че при неизпълнение на указанието, касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на платежен документ за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на ІІ т.о. за насрочване в публично съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: