Р Е Ш Е Н И Е
№ 36
София, 21.04.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на шестнадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
при участието на секретаря Албена Рибарска
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 50057 по описа за 2016г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Касационно обжалване е допуснато с определение № 765 от 22.11.2016г. по касационната жалба на „Г. ю. к.” с регистрация под № 1372673 на Британски вирджински острови, чрез пълномощниците адвокат П. и адвокат Т. против въззивно решение № 1537 от 10.07.2015г. по в.т.д. № 1332 по описа за 2015г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1800 от 28.11.2014г. по т.д. № 719/2013г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените частични искове срещу [фирма] [населено място], поради констатирана вероятност предходните инстанция да са се произнесели по нередовна искова молба. Искането на касатора е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на въпроса по същество с уважаване на предявените искове. Претендира направените разноски.
В съдебно заседание се явява само процесуалният представител на ответната страна, който оспорва подадената жалба и желае въззивния акт да бъде потвърден. Претендира направените разноски.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира че производството е инициирано въз основа на нередовна искова молба поради следното :
С исковата молба ищецът упражнява правото си на иск като определя предмета на спора, вида и обема на търсената защита. Надлежното упражняване на правото на иск е условие за допустимост на процеса.
В конкретния случай е предявен частичен иск от „Г. ю. к.”, с който се иска да бъде осъден [фирма] да му заплати сумата 150 000евро, съставляващи част от общо дължимите 400 000 евро. В обстоятелствената част на исковата молба е посочено единствено, че сумата е преведена с три банкови превода /на посочени дати и суми/ въз основа на сключен договор за заем. Конкретизация кога, как, къде е сключен договор, с преводи, осъществени от кои банки, на кои дати, по какъв начин и с какви документи – в исковата молба не се съдържа. Впоследствие – в изложението е посочено, че ако се приеме, че липсва валидно възникнало между страните договорно правоотношение, ответникът дължи сумата на основание чл.55 ЗЗД, без да е уточнено кое от трите възможни основания се визира. /Съгласно Постановление № 1 от 28.05.1979г. по гр.д. №1/79г.на Пленума на ВС в чл.55 ал.1 ЗЗД са уредени три фактически състава, всеки от които е с различен предмет на доказване/. Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран при условията на евентуалност с искове, кито е квалифицирал по чл.79 ал.1 ЗЗД, във вр.с чл.240 ЗЗД и чл.55 ал.1 изр.1 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че така предявената искова молба не отговаря на установените в чл.127 ал.1 ГПК изисквания – да се посочат обстоятелствата, на които се основава иска и съобразно тях да се формулира искане. Съгласно чл.129 ал.1 ГПК, съдът е бил длъжен да извърши проверка за редовност, да констатира, че не са изложени ясни и конкретни обстоятелства относно наличието на твърдения договор за заем и че не е уточнена претенцията по чл.55 ЗЗД и да даде възможност на ищеца да я отстрани в определен срок, съответно ако това не бъде направено да върне исковата молба /чл.129 ал.2 и ал.3/. Отстраняването на тези нередовности е от съществено значение, защото само по този начин е възможно да бъдат уточнени предмета на спора, вида и обема на търсената защита. Едва след това, съдът е можел да извърши предвидената в чл.130 ГПК проверка за допустимост и да предприеме последващите процесуални действия за разглеждане на спора. Нередовността на исковата молба се отразява на допустимостта на постановения първоинстанционен акт, за която по силата на чл.269 ГПК въззивната инстанция следи служебно. Въззивният съд е бил длъжен да извърши самостоятелна проверка на редовността на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим акт по същество. Това – в случая не е направено и налага касационната инстанция, която има задължението служебно да следи за допустимостта на обжалваното въззивно решение, независимо дали в касационната жалба е въведено оплакване за неговата недопустимост, да обезсили постановеното решение и да върне делото на въззивния съд за уточняване на основанието и петитума на иска /вж. т.5 от ТР № 1 от 9.12.2013г. по т.д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, с което се прие, че са актуални постановките на т.4 от ТР № 1 от 17.07.2001г. по т.д.№ 1/2001г. на ОСГК на ВКС/.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 1537 от 10.07.2015г. по в.т.д. № 1332 по описа за 2015г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1800 от 28.11.2014г. по т.д. № 719/2013г. на Софийски градски съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.