Р Е Ш Е Н И Е
№ 360
София,08.10. 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ФИДАНКА ПЕНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИ ГАВРИЛОВА
и в присъствието на прокурора БОРИСЛАВ ЙОТОВ
изслуша докладваното от председателя САША РАДАНОВА
наказателно дело № 398/2008 година
Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия Д. Т. Д. срещу присъда № 88 от 10.VІ.2008 год. по внохд № 1972/2007 год. на Пловдивския окръжен съд, която е нова след отмяната на присъда № 25 от 16.ІІ.2007 год. по нохд № 1581/2006 год. на Пловдивския районен съд.
В жалбата и допълнението към нея са посочени всички касационни основания по чл.348, ал.1 НПК и като се твърди, че извършеното от подсъдимия деяние е случайно, се иска отмяна на въззивната присъда, оправдаване на Д. и отхвърляне на предявените срещу му граждански искове; изменяване на присъдата с прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление; намаляване срока на лишаване на подсъдимия от свобода.
В съдебно заседание становище по жалбата /в насока оставянето й без уважение/ изразяват представителят на ВКПР, повереникът на частните обвинители и граждански ищци Е. , М. и Д. Т. , и последните две.
ВКС установи:
С отменената първоинстанционна присъда подсъдимият Д. Т. Д. е признат за невиновен в това, на 26.V.2000 год. в дома си в гр. П. да е държал законно притежавани от него огнестрелно оръжие /пистолет/ с боеприпаси без да вземе за това необходимите мерки за сигурност, вкл. предвидените в специалните ППЗКВВООБ /чл.48, ал.1/, Наредба 15 от 25.ІІ.1997 год. /чл.34/ и НУППССВВОБКРДТ /чл.68, ал.1/, довело до причиняването смъртта на 42-годишния Т. Д. Т. , при което е оправдан по обвинението в престъпление по чл.338, ал.2 /сегашна 3/ НК и са отхвърлени предявените от Е. , М. и Д. Т. – съпруга и низходящи на пострадалия – граждански искове за неимуществени вреди / съответно за 30 000 и за по 15 000 лв./, исковете от М. и Д. Т. – родители на пострадалия – за неимуществени вреди /за по 20 000 лв./ и искът за обезщетяване с 1620 лв. за причинени имуществени вреди.
С обжалваната въззивна присъда Д. е признат за виновен в невземането на обичайните и предвидените в чл.48, ал.1 ППЗКВВООБ мерки за сигурност при държане на огнестрелно оръжие и съобразно обвинението е осъден на 1 година лишаване от свобода, отложена от изтърпяване за срок от 3 години с оправдаване на вменените му нарушения по съответните текстове на посочените по-горе наредби. Исковете за неимуществени вреди, предявени от Е. , М. и Д. Т. са уважени съответно за 1000 и за по 3000 лв., а този за имуществени вреди, доколкото е претендиран и от изброените три пострадали – отхвърлен.
Жалбата е неоснователна и макар в нея да се твърди, че въззивната присъда е постановена при наличието на всички изброени в чл.348, ал.1 НПК касационни основания, вдействителност се има предвид единствено това по т.1 – неотговарящи на приетите за установени факти правни изводи – каквото нарушение ВКС не констатира да е налице. Въззивният съд правилно е приел, че подсъдимият не е взел необходимите мерки да предотврати „достъп на други лица” до притежаваното от него огнестрелно оръжие и с това да не допусне с тях да се случат „злополуки или наранявания”. Сами по себе си поставянето на оръжието в предназначената за съхранението му метална каса и заключването й след това, не могат да се окачествят като необходими и достатъчни мерки, изключваща достъпа до него, ако със същото внимание не е подходено и към достъпа до ключа от касата. Последната, именно, предохранителна мярка подсъдимият не е взел и с това е дал възможност на пострадалия да реализира намерението си за самоубийство. Акцентираното поведение на Д. дава всички основания за ангажиране наказателната му отговорност по чл.338, ал.2 /сега 3/ НК и противното не следва от обстоятелството, че той не е знаел за психичното заболяване на Т. , установено година преди това, не е обръщал внимание на емоционалната му лабилност нито пък е подозирал намерението на пострадалия да сложи край на живота си.
Основания за преквалифициране на деянието в по-леко наказуемо престъпление, няма, както няма и такива за намаляване срока на наложеното на Д. наказание лишаване от свобода, определено от въззивния съд съгл. чл.55, ал.1, т.1 НК.
Съобразно дотук изложеното и чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето н.о.
Р Е Ш И :
Оставя в сила присъда № 88 от 10.VІ.2008 год. по внохд № 1972/2007 год. на Пловдивския окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/
Вярно с оригинала
Секретар:
ЕЛ