5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 360
[населено място], 22.05.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №937 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение №28/10.02.2015г. по в. т. д. №746/2014г. на Варненски апелативен съд, ТО. С него е отменено решение №846 от 12.09.2014г. по т.д. №688/2014г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на [фирма], [населено място], за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма], [населено място], като вместо това е обявена неплатежоспособността на [фирма], [населено място], като е определена началната й дата -13.04.2013г. и е открито производство по несъстоятелност на дружеството.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно, а също и че е постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се,че молбата за откриване на производство по несъстоятелност и въззивната жалба не са подадени от кредитор по търговска сделка, тъй като [фирма], [населено място] е кредитор по договор за поръчителство в полза на главния длъжник [фирма].
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по следните значими за изхода на делото правни въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата, а именно: „Допустимо ли е съобразно действащата разпоредба на чл.608 ал.1 от ТЗ /ДВ бр.20/28.02.2013г./ да бъде обявен в неплатежоспособност търговец, въз основа на задължение като поръчител по търговски договор?”, „Задължен ли е съдът, в хипотезата на разпоредбата на чл.608 ал.1 т.1 от ТЗ, в действащата й редакция, да идентифицира и изследва основанието на задължението, отнасящо се до търговската сделка, или е достатъчно за целите на установяване на пасивната легитимация на длъжника, да констатира, че същият има или няма задължение, разкриващо връзка с търговска сделка?” и „Релевантно ли е за определяне на пасивната материално – правна легитимация на търговец – длъжник по вземане, отнасящо се до търговска сделка в хипотезата на чл.608 ал.1 т.1 от ТЗ, обстоятелството дали това вземане произтича от самостоятелна търговска, по субективни и обективни критерии, сделка?”. Жалбоподателят твърди,че противоречиво разрешение на тези въпроси е дадено с влязлото в сила решение №535 от 05.11.2013г. по т.д. №925/2013г. на Пловдивски апелативен съд, в което е прието, че поръчителството не е търговска сделка, извън случаите, в които поръчителстват банки и застрахователни дружества, съответно при задължение на търговеца, произтичащо от поръчителство, не е налице основна материално – правна предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност. Също поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по правните въпроси „Разпоредбата на чл.625 от ТЗ има ли ограничително действие по отношение на кръга от лицата, които могат да предявят иск за откриване на производство по несъстоятелност, което изключва възможността инициирането на производството да бъде извършено от кредитор – титуляр на вземане, отнасящо се до търговска сделка, включително и на кредитор по акцесорно правоотношение?” и „Хипотезата на неплатежоспособността, визирана в действащата разпоредба на чл.608 ал.1 т.1 от ТЗ, като наличие на изискуемо вземане, отнасящо се до търговска сделка, разпростира ли се и върху вземания, произтичащи от правоотношения, които нямат основание в самата търговска сделка или нейното незаконосъобразно развитие?” Счита, че произнасянето на ВКС по тези въпроси ще бъде от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по жалбата [фирма], [населено място], оспорва същата като неоснователна. Поддържа, че липсват данни цитираното от касатора решение на Пловдивски апелативен съд да е влязло в сила, поради което същото не съставлява практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Също така поддържа,че касаторът не е изложил доводи, водещи до извод за наличие на приложното поле на разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Твърди,че изложените в касационната жалба твърдения за неправилно приложение на нормата на чл.608 ал.1 т.1 от ТЗ от Варненски апелативен съд, касаят основателността на касационната жалба по същество, но не следва да се обсъждат в производството по чл.288 от ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отмени първоинстанционното решение и да уважи молбата на [фирма], [населено място], за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма], [населено място], въззивният съд е установил, че между [фирма], [населено място], и [фирма], [населено място], е сключен договор за кредит №288/14.04.2011г., обезпечен с договор за поръчителство от 25.08.2011г. с поръчител [фирма], [населено място]. Изложил е съображения, че с изменения текст на разпоредбата на чл.608 ал.1 т.1 от ТЗ /ред. ДВ бр.20/2013г./ е разширено съдържанието на неплатежоспособността на търговеца, като неплатежоспособен е и търговец, който не е в състояние а изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка. Посочил е,че с промяната в ТЗ отпада ограничението паричното задължение да е непременно по търговска сделка, тоест да е породено или да произтича от търговска сделка, като то може и само да е възникнало с оглед или по повод на търговска сделка. Приел е,че с договора за поръчителство, с който трето лице поръчителства за задълженията на кредитополучател по договор за банков кредит, се поемат задължения за обезпечаване на задължения на търговец към кредитор по търговска сделка / договор за банков кредит/ и предвид това, в случай, че тези задължения са изискуеми и поръчителят е търговец, който не е в състояние да ги изпълни, те са основание за откриване на производство по несъстоятелност на същия.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Първият формулиран от касатора материалноправен въпрос е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на решаващия състав, който е приел, че досегашната съдебна практика, съгласно която договорът за поръчителство не се приема за търговска сделка и за основание за откриване на производство по несъстоятелност, вече не намира приложение при новата нормативна уредба на чл.608 ал.1 т.1 от ГПК. Следователно по отношение този въпрос е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
По този въпрос касаторът е обосновал и наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, като е представил решение №535 от 05.11.2013г. по т.д. №925/2013г. на Пловдивски апелативен съд, за което се установява, че е влязло в сила. В мотивите на това решение съдът е приел, че поръчителството не е търговска сделка, извън случаите, в които поръчителстват банки и застрахователни дружества, съответно при задължение на търговеца, произтичащо от поръчителство, не е налице основна материално – правна предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност. Останалите въпроси в изложението представляват уточнение на въпроса за кръга на лицата, легитимирани да подадат молба за откриване на производството по несъстоятелност, като тези въпроси са общо теоретично поставени, докато първият формулиран от касатора въпрос е свързан именно с процесния спор и отговорът на този въпрос е обусловил изводите на въззивния съд.
Въз основа на горните съображения, касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК, поради противоречиво разрешаване от съдилищата на поставения от касатора материалноправен въпрос „Допустимо ли е съобразно действащата разпоредба на чл.608 ал.1 от ТЗ /ДВ бр.20/28.02.2013г./ да бъде обявен в неплатежоспособност търговец, въз основа на негово задължение като поръчител по търговски договор?”.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 125 лева.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №28/10.02.2015г. по в. т. д. №746/2014г. на Варненски апелативен съд, ТО.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 125 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
2.