О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 360
гр. София, 15.06.2010
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на втори юни, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Ефремова
Боян Балевски
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №491/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на пълномощника на „Д” ЕО. със седалище в гр. С. срещу въззивно решение № 1* от 21.12.2009 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №1103/2009 г., с което е потвърдено решението на Софийски градски съд от 05.02.2009г. , постановено по т.д. №1642/07 по описа на съда, с което е отхвърлен искът на касатора с правно основание чл. 266 ал.1 от ЗЗД за сумата от 12 063, 38 лева срещу К. Й. С. в качеството му на ЕТ”К” със седалище гр. С… Претендира се отмяна на въззивното решение като неправилно, както и потвърденото с него първоинстанционно решение и уважаване на предявения иск.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правният въпрос от значение за спора е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото- чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба изразява становище в отговора на същата , че липсва основание за допускане на касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, с което се потвърждава решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен искът на касатора с правно основание чл. 266 ал.1 от ЗЗД за сумата от 12 063, 38 лева-дължимо възнаграждение по договор за строителство срещу К. Й. С. в качеството му на ЕТ”К” със седалище гр. С. като възложител , апелативният съд е приел, че не се доказва от страна на ищеца приемането на претендираните за заплащане строително-монтажни работи /СМР/, както и техният обем, естество и стойност, поради което и така предявеният иск се явява недоказан по основание и размер. Съдът се е позовал на това, че приетият като единствено доказателство по делото относно горните факти акт обр.19, макар и съставен и подпечатан в офиса на възложителя не е подписан от упълномощено от страна на последния за това лице. Приел е също така, че разпоредбата на чл.301 от ТЗ е неприложима, тъй като така съставеният акт обр.19 е неистински документ, доколкото носи подписа на неизвестно лице, а не на посоченото в самия документ .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи наличие на основанията по чл.280 ал.1 от ГПК.
Съгласно т.1 от ТР 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. дело №1/2009 на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Доколкото в същото ТР, ОСГТК на ВКС приема, че касационната инстанция може да уточни и конкретизира правният въпрос , когато това не е сторено от самия касатор в изложението по чл.284 ал.3 , т.1 от ГПК, то следва да се приеме, че релевантният за спора по делото правен въпрос се свежда до това, дали разпоредбата на чл.301 от ТЗ, която гласи: когато едно лице действа без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването, се прилага и относно приемането на извършената работа/СМР/ от страна на възложителя с акт обр.19.
По този въпрос има произнасяне от страна на ВКС с решение по реда на чл.290 от ГПК : Р. №34/22.02.10 г. по т.д. № 588/09 на 2-ро т.о.на ТК на ВКС, което представлява задължителна практика на ВКС по смисъла на чл. 280 ал.1, т.1 от ГПК. Решението предмет на настоящото касационно обжалване съдържа отговор на релевантния за спора правен въпрос, който отговор е различен от този даден от ВКС в цитираното решение постановено по реда на чл.290 от ГПК, поради което е налице основанието предвидено за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1 , т.1 от ГПК-противоречие с практиката на ВКС, наличието на което обосновава допускането до касация.
По изложените съображения, следва да се приеме, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1от ГПК, с оглед на което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 21.12.2009 г. на Софийски апелативен съд по постановено по гр.д. №1103/2009 г..
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщаването да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 241,50 лева, съобразно чл.18 ал.2, т.2 от Тарифа за д.т., събирани от съдилищата по ГПК.
При неизпълнение на горното указание производството ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса да се докладва делото на председателя на второ отделение на ТК на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.