О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 361
Гр.С., 18.07.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 660/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Сдружение БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ „АКТИВНИ ПОТРЕБИ-Т.” [населено място], чрез процесуалния му представител – адв. В., срещу определение № 2840/13.10.2015 год., постановено по ч.гр.д.№ 3940/2015 год. на САС, ГО, 8 състав В ЧАСТТА, с което е потвърдено определение № 4962/04.07.2015 г. по т.д.№ 8535/2014 г. по описа на СГС, ТО, VІ-7 състав в частта, с което е прекратено производството по иска на частния жалбоподател против КРЕДИТ И. О. [населено място] за прогласяване нищожността на клаузи от ОУ на ответното дружество – финансова небанкова институция, към договорите за предоставяне на потребителски кредит.
В частната жалба се сочи, че въззивното определение е неправилно – постановено в противоречие с процесуалния закон, поради което се моли за неговата отмяна и връщане на делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия, евентуално с указания за отстраняване нередовност на исковата молба досежно предмета на спора.
На основание чл.274 ал.3 вр. чл.280 ал.1 ГПК се формулират следните въпроси: 1/ Притежават ли сдруженията на потребителите, включени в списъка по чл.164 ал.1 т.7 З., активна процесуална легитимация да предявяват иск за прогласяване нищожност на договорни условия /клаузи/, противоречащи на чл.143 З., или такава процесуална легитимация притежава само Комисията за защита на потребителите?; както и 2/ Притежават ли сдруженията на потребителите, включени в списъка по чл.164 ал.1 т.7 З., активна процесуална легитимация да предявяват установителен иск за прогласяване нищожност на договорни условия /клаузи/, противоречащи на чл.143 З. или те могат да предявяват единствено осъдителни искове за преустановяване и/или забрана за включване в бъдеще на неравноправни клаузи в договорите, предлагани на потребителите? По двата въпроса се поддържа наличие на допълнителното основание на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, с оглед изясняване на точния смисъл на закона.
Против частната касационна жалба е постъпил отговор от КРЕДИТ И. О., чрез процесуалния пълномощник адв. Д., в което се моли жалбата да не бъде допускана до разглеждане, евентуално да бъде оставена без уважение.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВКС, ТК, второ отделение прецени следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна, против подлежащ на обжалване въззивен акт и в срока по чл.275 ал.1 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното определение в обжалваната част, съставът на въззивния съд е приел, че предявеният иск е за прогласяване нищожността на конкретни клаузи от общите условия към договорите за предоставяне на потребителски кредити на КРЕДИТ И. О., след констатиране на тяхната неравноправност. Въззивният съд е споделил извода на СГС, че ищецът не е процесуалноправно легитимиран да предявява подобен иск по съображения, свързани с нормата на чл.148 ал.1 т.4 З.. Посочил е, че съобразно чл.186 ал.1 З., субектите, попадащи в списъка по чл.164 ал.1 т.7 З., какъвто е ищецът, могат да предявяват искове за преустановяване или забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите. Последното понятие е дефинирано легално в чл.186 ал.2 З. /всяко действие, което противоречи на колективни интереси на потребителите и противоречи на установени в изрично посочени закони правила и принципи/. Сред възможните нарушения по см. на чл.186 ал.2 З. са и действията, които противоречат на разпоредбите на гл.ІV З. – „Неравноправни клаузи в потребителски договори” /вж. чл.143 ал.1 т.1-18 З./. Установяването на факта на нарушението /неравноправност на клаузи в потребителски договори/ е част от основанието на исковете, предвидени в чл.186 З.: за преустановяване /1/ или за забрана /2/ на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите. Вън от посочените две хипотези на изрично предоставени колективни преобразуващи права в защита на обществен интерес, сдруженията не разполагат с обща легитимация да търсят защита на чужди права, доколкото не е налице изключение от общото правило на чл.26 ал.2 ГПК. Именно затова в случая не може да се прилага по аналогия нормата на чл.148 ал.1 т.4 З., предоставяща съответна компетентност на Комисията за защита на потребителите. Според нея, единствено К. е легитимирана да предяви установителен иск за прогласяване нищожност на неравноправни клаузи в договорите с общи условия, в случаите, когато предприетите от комисията мерки по т.1 или по ал.4 от същата норма /препоръки, насоки, указания/ са останали без резултат и при условие, че клаузите могат да засегнат голям брой потребители или е възможно да бъдат използвани и от други търговци. Със специалната норма на чл.148 ал.1 т.4 З. /нова – ДВ, бр.18/2011 г./ е уреден по законодателен път въпросът относно възможността да бъде предявен самостоятелен иск за нищожност на клаузи от ОУ и легитимацията на ищеца. Вън от горното въззивният съд е обсъдил, че в случая С. не е съобразило как да формулира петитума на иска си в съответствие с нормата на чл.186 З., въпреки че производството по делото е било оставено без движение.
С оглед мотивите в акта на САС, съставът на ВКС, ТК, второ отделение приема, че поставените с жалбата процесуалноправни въпроси са от значение за изхода по конкретното дело, но жалбоподателят не е доказал изискуемите по чл.280 ал.1 ал.3 ГПК допълнителни предпоставки за допускане на обжалваното определение до касация. В случая, с оглед предмета на спора, съдът е изходил от ясната, ненуждаеща се от тълкуване норма на чл.148 ал.1 т.4 З. /съпоставена с тази на чл.186 З./, която без съмнение легитимира единствено К. да предявява искове за нищожност на клаузи от ОУ към потребителски договори по реда на гл. Девета, раздел ІV от З. „Средства за колективна защита. Искове за преустановяване на нарушения и обезщетение на потребителите”, при наличие на посочените в същата норма условия. По тези съображения, основани и на указанията в т.4 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, искането за допускане на касационна проверка на определението в обжалваната част се преценява като неоснователно.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 2840/13.10.2015 год., постановено по ч.гр.д.№ 3940/2015 год. на САС, ГО, 8 състав в обжалваната му част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: