О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№361
София, 17.06.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 190 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба с вх. № 5* г. – сигнатура на Софийски апелативен съд, депозирана от “В” Е. , гр. С. срещу въззивното решение № 270/22.12.2008 г. по гр. д. № 897 /2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 17.03.2008 г. по гр. д. № 2185/2006 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от “В” Е. против Б. н. т. обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се позовава на противоречие на въззивния съдебен акт с П. № 1/13.07.1953 година на Пленума на ВС, както и с Решение № 752/18.11.1988 г. на ІІІ г.о. на ВС и Решение № 732/13.05.1957 г. по гр. д. № 1183/1957 г., І г. о. на ВС.
Ответникът по касационната жалба – Б. н. т., в писмено възражение, взема становище за недопускане на касационно обжалване, поради отсъствие на мотивировка относно съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос. Поддържа се, че изложените основания за допускане на касационно обжалване наподобяват основанията по чл. 281, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, с оглед изискванията за редовност – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване по приложно поле е визирана от законодателя в чл. 280, ал. 1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. т. 1 – 3 на цитирания регламент. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания съдебен акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд.
Същественият правен въпрос не се отъждествява само с приетата от съда недоказаност на твърдяните факти, а се включва в предмета на спора, очертан чрез основанието и петитума на иска. Произнасянето на съда по предявеното искане въз основа на сочения фактически състав, представлява произнасяне по съществения правен въпрос, формирал решаващата воля на съда, обективирана в обжалваното решение.
В случая, предвид изложеното по-горе, жалбоподателят е посочил, че основният, според него, въпрос по делото съставлявал ”дали договорът между страните е прекратен, т. е. дали е налице изявление от едната страна в необходимата форма, което да е получено от другата страна“. Твърди се, че при разрешаването на този въпрос въззивният съд не е обсъдил всички доказателства по делото и по специално съотношението в хронологичен план между П на УС на БНТ и стенограма за среща на членове на УС на БНТ с външния продуцент на предаването. По този начин, САС е разрешил съществен процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – П. № 1/13.07.1953 година на Пленума на ВС.
За да отхвърли предявените от “В” Е. , гр. С. срещу Б. н. т. искове за присъждане на обезщетение за преки вреди – претърпени загуби и пропуснати ползи, резултат от неизпълнение на договорни задължения за периода от 28.04.2005 до 22.12.2006 г., Софийски апелативен съд е приел, че договорът за закупуване на телевизионно предаване, на които се позовава ищецът и твърди неговото неизпълнение, е преустановил действието си поради изтичане на сроковете, визирани както в основния договор от 2002 г.- за срок от 24 месеца, така и в анексите към него /12 месеца/. Или предявеният иск е бил отхвърлен от решаващия съд, тъй като не е доказан по основание.
Преценката на съда относно основателността на предявения иск е свързана с преценка на истинността на фактическите твърдения чрез преценка на доказателствата. Именно върху преценката на доказателствата, съдът изгражда своите констатации, че определени факти са се осъществили, а други не, и като подвежда тези констатации под приложимата правна норма, достига до извода, че спорното право съществува или не съществува. Тази преценка на доказателствата съдът извършва по свое вътрешно убеждение, разбира се при съобразяване процесуалното изискване на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм/. В случая, твърденията в изложението, в това число и за необсъдени доказателства могат да се квалифицират като доводи за неправилно приета фактическа обстановка, относима към твърдяната неправилност на обжалваното решение. Произнасянето на съда по предявеното искане въз основа на сочения от ищеца фактически състав, представлява произнасяне по съществения правен въпрос, формирал решаващата воля на съда, обективирана в обжалваното решение.
Не е налице противоречие с маркирания цитат от П. № 1/13.07.1953 г. на Пленума на ВС, тъй като правилното установяване на фактите и преценката им е въпрос по съществото на спора и е относим към евентуална твърдяна неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и за касационното обжалване по приложно поле по чл. 280 ГПК. Същото се отнася и до цитираните решения № 752/18.11.1988 г. на ВС досежно задължението по чл. 188, ал. 1 ГПК на съда за преценка на всички събрани по делото доказателства и мотивиране на съдебния акт, съгласно изискването на раздел ІІ, т. 3 от П. № 1/13.07.1953 г. на Пленума на ВС.
По изложените съображения, не са налице основания за допускане касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение № 270/ 22.12.2008 г. по гр. д. № 897/2008 г.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 270/22.12.2008 г. по гр. д. № 897/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Решение №361 от по нак. дело №1321/1321 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№361
София, 17.06.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 190 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба с вх. № 5* г. – сигнатура на Софийски апелативен съд, депозирана от “В” Е. , гр. С. срещу въззивното решение № 270/22.12.2008 г. по гр. д. № 897 /2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 17.03.2008 г. по гр. д. № 2185/2006 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от “В” Е. против Б. н. т. обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се позовава на противоречие на въззивния съдебен акт с П. № 1/13.07.1953 година на Пленума на ВС, както и с Решение № 752/18.11.1988 г. на ІІІ г.о. на ВС и Решение № 732/13.05.1957 г. по гр. д. № 1183/1957 г., І г. о. на ВС.
Ответникът по касационната жалба – Б. н. т., в писмено възражение, взема становище за недопускане на касационно обжалване, поради отсъствие на мотивировка относно съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос. Поддържа се, че изложените основания за допускане на касационно обжалване наподобяват основанията по чл. 281, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, с оглед изискванията за редовност – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване по приложно поле е визирана от законодателя в чл. 280, ал. 1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. т. 1 – 3 на цитирания регламент. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания съдебен акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд.
Същественият правен въпрос не се отъждествява само с приетата от съда недоказаност на твърдяните факти, а се включва в предмета на спора, очертан чрез основанието и петитума на иска. Произнасянето на съда по предявеното искане въз основа на сочения фактически състав, представлява произнасяне по съществения правен въпрос, формирал решаващата воля на съда, обективирана в обжалваното решение.
В случая, предвид изложеното по-горе, жалбоподателят е посочил, че основният, според него, въпрос по делото съставлявал ”дали договорът между страните е прекратен, т. е. дали е налице изявление от едната страна в необходимата форма, което да е получено от другата страна“. Твърди се, че при разрешаването на този въпрос въззивният съд не е обсъдил всички доказателства по делото и по специално съотношението в хронологичен план между П на УС на БНТ и стенограма за среща на членове на УС на БНТ с външния продуцент на предаването. По този начин, САС е разрешил съществен процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – П. № 1/13.07.1953 година на Пленума на ВС.
За да отхвърли предявените от “В” Е. , гр. С. срещу Б. н. т. искове за присъждане на обезщетение за преки вреди – претърпени загуби и пропуснати ползи, резултат от неизпълнение на договорни задължения за периода от 28.04.2005 до 22.12.2006 г., Софийски апелативен съд е приел, че договорът за закупуване на телевизионно предаване, на които се позовава ищецът и твърди неговото неизпълнение, е преустановил действието си поради изтичане на сроковете, визирани както в основния договор от 2002 г.- за срок от 24 месеца, така и в анексите към него /12 месеца/. Или предявеният иск е бил отхвърлен от решаващия съд, тъй като не е доказан по основание.
Преценката на съда относно основателността на предявения иск е свързана с преценка на истинността на фактическите твърдения чрез преценка на доказателствата. Именно върху преценката на доказателствата, съдът изгражда своите констатации, че определени факти са се осъществили, а други не, и като подвежда тези констатации под приложимата правна норма, достига до извода, че спорното право съществува или не съществува. Тази преценка на доказателствата съдът извършва по свое вътрешно убеждение, разбира се при съобразяване процесуалното изискване на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм/. В случая, твърденията в изложението, в това число и за необсъдени доказателства могат да се квалифицират като доводи за неправилно приета фактическа обстановка, относима към твърдяната неправилност на обжалваното решение. Произнасянето на съда по предявеното искане въз основа на сочения от ищеца фактически състав, представлява произнасяне по съществения правен въпрос, формирал решаващата воля на съда, обективирана в обжалваното решение.
Не е налице противоречие с маркирания цитат от П. № 1/13.07.1953 г. на Пленума на ВС, тъй като правилното установяване на фактите и преценката им е въпрос по съществото на спора и е относим към евентуална твърдяна неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и за касационното обжалване по приложно поле по чл. 280 ГПК. Същото се отнася и до цитираните решения № 752/18.11.1988 г. на ВС досежно задължението по чл. 188, ал. 1 ГПК на съда за преценка на всички събрани по делото доказателства и мотивиране на съдебния акт, съгласно изискването на раздел ІІ, т. 3 от П. № 1/13.07.1953 г. на Пленума на ВС.
По изложените съображения, не са налице основания за допускане касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение № 270/ 22.12.2008 г. по гр. д. № 897/2008 г.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 270/22.12.2008 г. по гр. д. № 897/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: