4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 362
С., 22.05.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 987/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Г. Т. – синдик на [фирма] /в несъстоятелност/ – [населено място], срещу решение № 527 от 02.12.2010 г., постановено по т. д. № 249/2010 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав. С посоченото решение, след отмяна на решение № 203 от 24.02.2010 г. по т. д. № 964/2007 г. на Софийски градски съд, VІ-1 състав, в обжалваната пред въззивната инстанция част, е отхвърлен предявеният от синдика Е. Т. против [фирма] /н./ и [фирма] иск с правно основание чл.646, ал.2, т.4 ТЗ за обявяване за нищожна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] /н./ на разпоредителна сделка, обективирана в нотариален акт № 191, т.1, рег. № 5705, дело № 173/2003 г.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон – чл.646, ал.2, т.4 ТЗ. Излагат се оплаквания, че с оглед различното естество на насрещните престации по сделката въззивният съд неправилно ги е приел за еквивалентни, тъй като замяната на дълготрайни материални активи, собственост на несъстоятелния длъжник, с вземане на другата страна към трето лице гарантира в много по-малка степен правата на кредиторите и ги уврежда. Навеждат се и доводи за допуснати процесуални нарушения при обсъждането и преценката на доказателствата по делото.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, а като значим за изхода на делото е формулиран следният въпрос : „Как се определя еквивалентността на насрещните престации при иск на синдика по чл.646, ал.2, т.4 ГПК и по-конкретно има ли значение при определяне на равностойността/неравностойността на насрещните престации естеството на същите – дълготраен актив, вземане и пр., и дали чрез втората престация се изпълняват неизпълнени задължения на дружеството – длъжник към трети лица.”. За доказване на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК с изложението са представени решение № 252 от 20.05.2010 г. по т. д. № 2272/2008 г. на Софийски апелативен съд /с което е отменено приложеното към изложението решение № 23 от 29.07.2008 г. по т. д. № 983/2007 г. на Софийски градски съд/ и решение от 14.10.2010 г. по т. д. № 961/2007 г. на Софийски градски съд, които не съдържат отбелязване да са влезли в сила.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], е депозирал писмен отговор по чл.287 ГПК, в който изразява становище за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване и на касационната жалба.
Ответникът по касация [фирма] /н./ – [населено място], не заявява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от Е. Т. в качеството на синдик на [фирма] /н./ против [фирма] /н./ и [фирма] иск с правно основание чл.646, ал.2, т.4 ТЗ. С така предявения иск синдикът е поискал да се признае за нищожна по смисъла на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] /н./ сключената между ответниците, след началната дата на неплатежоспособност на [фирма] /н./, разпоредителна сделка от 29.05.2003 г. във формата на нотариален акт № 191, т.І, рег. № 5705, дело № 173/2003 г. на нотариус И. Д., с която длъжникът е прехвърлил на [фирма] собствеността върху 3 бр. апартаменти в жилищна сграда, построена върху дворно място в [населено място] на [улица] – 49, [улица] и [улица], срещу поето от приобретателя задължение да изготви преработка на архитектурен и конструктивен проекти и да изпълни строително – монтажни работи за довършване на апартаментите на стойност 60 800 лв. С иска по чл.646, ал.2, т.4 ТЗ е съединени и иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване на владението върху прехвърлените имоти, но производството по него е прекратено с влязъл в сила съдебен акт.
Първоинстанционният съд е признал сделката за нищожна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма], след като е приел, че са осъществени предпоставките по чл.646, ал.2, т.4 ТЗ.
Сезиран с въззивна жалба от ответника [фирма], въззивният съд е отменил решението и е отхвърлил предявения от синдика иск по съображения за неговата неоснователност. Решаващият извод за неоснователност на иска е направен след преценка на стойността на поетите от страните насрещни престации към момента на сключване на сделката – 29.05.2003 г. Като е съобразил установената чрез заключението на съдебно – техническата експертиза пазарна стойност на прехвърлените от длъжника апартаменти без довършителни работи към датата 29.05.2003 г. – 46 218 лв., данъчната оценка на имотите – 60 689.30 лв., и уговорената в нотариалния акт стойност на проектните и строително – монтажни работи за тяхното довършване от ответника [фирма] – 60 800 лв., съставът на Софийски апелативен съд е приел, че даденото от длъжника не надхвърля по стойност полученото по смисъла на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ, а точно обратното, поради което сделката няма за последица намаляване на имуществото на длъжника и не е нищожна по силата на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ. Изразено е и становище, че изпълнението на поетите от приобретателя довършителни работи е ирелевантно за изхода на спора по чл.646, ал.2, т.4 ТЗ, чийто предмет се изчерпва с преценката за равностойност на уговорените от страните по оспорваната от синдика сделка насрещни престации, като евентуалното неизпълнение съставлява основание за разваляне на сделката, не и за нейната нищожност.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване поради отсъствие на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Формулираният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК материалноправен въпрос – дали естеството на насрещните престации има значение за определяне на еквивалентността им в хипотезата на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ, е относим към предмета на конкретното дело, но не е обуславящ за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. При произнасянето по спора въззивният съд е съобразил различното естество на насрещните престации по оформената с нотариален акт № 191/29.05.2003 г. разпоредителна сделка със собствените на несъстоятелния длъжник недвижими имоти, но е преценил, че не естеството, а стойността на всяка от престациите към момента на сключване на сделката е релевантна за основателността на предявения от синдика иск с правно основание чл.646, ал.2, т.4 ТЗ. Отхвърлянето на иска е резултат от решаващия извод, че макар и различни по съдържание, двете престации са еквивалентни по стойност и сделката няма за последица намаляване на имуществото на длъжника във вреда на неговите кредитори, за да е нищожна на основание чл.646, ал.2, т.4 ТЗ. След като разликата в естеството на насрещните престации е съобразена от въззивната инстанция, но не е обусловила отхвърлянето на иска, поставеният от синдика правен въпрос не отговаря на въведеното в чл.280, ал.1 ГПК общо изискване за достъп до касация и по повод на същия не може да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Освен поради отсъствие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, касационното обжалване не може да се допусне и поради недоказаността на специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК допълнителна предпоставка. Представените с изложението съдебни решения не съдържат отбелязване, че са влезли в сила, и предвид указанията в т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не съставляват източник на съдебна практика по значимия за делото правен въпрос.
Въпреки, че в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК няма позоваване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, следва да се отбележи, че въззивният съд се е произнесъл по предявения от синдика на [фирма] /н./ иск в съответствие със създадената по реда на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС по приложението на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ, обективирана в решение № 111 от 02.11.2011 г. по т. д. № 893/2010 г. на ВКС, І т. о. Решението е постановено по идентичен правен спор и в него е прието, че оценката на престациите по сделка под режим на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ се извършва към момента на сключване на сделката; Когато сделката съставлява възмездно разпореждане с недвижим имот от длъжника – това е моментът, в който се поражда вещно – прехвърлителното й действие; Ако предметът на насрещната престация на приобретателя е изработка /в конкретния случай – извършване на довършителни строително – монтажни работи в прехвърления от длъжника имот/, изпълнението на поетите от приобретателя задължения има отношение към отговорността за договорно неизпълнение, а не и към действителността на сделката от гледна точка на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ. Съответствието на въззивното решение със задължителната практика на ВКС изключва достъпа до касация и на предвиденото в чл.280, ал.1, т.1 ГПК основание.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 527 от 02.12.2010 г., постановено по т. д. № 249/2010 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :