5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 362
София, 11.06.2015 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди и петнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2585 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Н. М., Н. П. М. и М. И. М. срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено на 11.02.2015г. по в.гр.д.№1882/2014г. в частта, с която е отхвърлен като неоснователен искът за делба на ПИ с идентификатор 56784.534.163 по К. на [населено място], с предназначение-урбанизирана територия, ползване-ниско застрояване, с площ от 780кв.м., при съседи: 56784.534.176, 56784.534.162, 56784.534.915 и 56784.534.164.
В касационната жалба се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса представлява ли процесния имот хоризонтална етажна собственост, при положение, че в общия парцел от 780кв.м. са построени последователно две къщи-близнаци от двамата братя съсобственици Д. и Н. М., в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа се, че в случая съдът е назначил експертиза, която установява поделяемостта на имота с оглед възможностите за обособяване на отделни имоти, но не е обсъдил това доказателство, не е зачел дадения от експерта отговор, че имотът отговаря на законовите изисквания за поделяемост на два отделни имота, както по време на действието на ЗТСУ, така и при настоящия ЗУТ, като съдът дори служебно им указал да представят доказателства за поделяемостта на имота на два отделни имота и именно в този смисъл е изслушана и приета експертизата. След изясняване на въпроса за поделяемостта обаче съдът е приел, че парцелът не подлежи на делба с оглед на факта, че е в режим на етажна собственост. Поддържат също така, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и по въпроса възможно ли е съсобственик /Н. М., а впоследствие децата му/ да придобие по давност половината от процесния УПИ, при положение, че са владяли половината от дворното място и давността е текла в полза на съсобственика и децата му по време и непрекъснато както при ЗТСУ, така и при ЗУТ в продължение на 51 години и при положение, че вещото лице е дало заключение, че парцелът е поделяем на два самостоятелни парцела и тази поделяемост е била възможна както при предишния ЗТСУ, така и при настоящия ЗУТ.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Д. А. М., М. А. М. и С. Д. Г. изразяват становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните:
По реда на чл.34 ЗС Н. А. М., М. И. М., А. Н. М., Н. П. М. и М. И. М. са предавили срещу С. Д. Г., Д. А. М. и М. А. М. иск за делба на недвижим имот, находящ се в [населено място],[жк], [улица], представляващ ПИ с идентификатор 56784.534.163 с площ от 780кв.м.
С обжалваното решение е прието, че така предявеният иск е недопустим по отношение на съделителите Д. А. М., М. А. М., Н. А. М. и М. И. М., тъй като същите през 1993г. са отчуждили притежаваното от тях право на собственост върху имота в полза на своите низходящи, запазвайки си само правото на ползване, т.е. към настоящия момент тези лица не са съсобственици, а ползватели на имота, с оглед на което е прието, че не са активно и пасивно легитимирани да участват в делбения процес като главни страни.
По отношение на съделителите А. Н. М., Н. П. М., М. М. и С. Д. Г. в обжалваното решение е прието, че са собственици на самостоятелни жилищни сгради-близнаци, построени в процесното дворно място, като са придобили правото на собственост чрез дарение от своите родители-през 1993г. /н.а.№148, д.17865/1993г. на нотариус при ПРС/ Д. и М. М. даряват на дъщеря си София Г. собствените си 680/780 ид.части от дворното място, ведно с построената в него жилищна сграда-източна част. През същата 1993г. /н.а.№149, д.№17866/1993г. на нотариус при ПРС/ Н. и М. М. даряват на синовете си И. и А. М. собствените си 100/780 ид.части от имота, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда-западната част, като след смъртта на И. М. /починал 2000г./ негови наследници по закон за преживялата съпруга Н. М. и син М. М.. Прието е, че още с построяването на сградата-близнак около 1960г. земята е станала прилежаща част към всеки самостоятелен жилищен обект, т.е. е възникнала т.нар. хоризонтална етажна собственост. Изложени са съображения, че принципно делба на общи части в етажна собственост е недопустима по закон, като в този смисъл е и категоричната и трайна практика от десетки години.
Доводите на съделителите А. Н. М., Н. П. М. и М. Н. М. за придобиване по давност на реална част от дворното място от 390кв.м., обосноваващи според тях извод за равенство в правата на съделителите от процесното дворно място, са приети от въззивния съд за неоснователни.
Изложени са съображения, че при действието на ЗТСУ/отм./ до отмяната му през 2001г. съществува забрана за придобиване по давност на реално обособени части от парцели, както и на идеални части от такива, освен при условията на чл.59 ЗТСУ или чл.181, ал.3 ЗТСУ/отм./-когато е осъществено владение върху реални части, които могат да се обособят в отделни парцели, както и остатъка от имота да може да се обособи в такъв самостоятелен парцел. С оглед на това е прието, че е необходимо да се докаже възможността за прилагане на предвиденото в закона изключение, а именно възможността да се обособят два отделни парцела, както и че е установено давностно владение върху претендираната част, продължило повече от 10 години. Прието е, че и при действието на ЗУТ следва да се докаже, че е установено давностно владение, продължило повече от 10 години. В случая е прието, че от изслушаната по делото СТЕ се установява категорично, че дворното място би могло да се раздели на два самостоятелни имота по линията на калканната стена между двете къщи и продължаваща през дворното място, като от свидетелските показания се установява, че именно по тази линия е минавала телената ограда, която е разделяла дворното място на източна и западна част, ползвана от двамата братя Д. и Н. М.. Прието е обаче, че с оглед извършените през 1993г. отчуждителни сделки от двамата братя, съсобственици на дворното място, при което всеки е отчуждил такава идеална част, каквато притежава по документ за собственост-съответно 100/780 ид.части и 680/780 ид.части, не може да се доказва придобиване по давност на различна идеална част за периода преди 1993г., тъй като с тези си изявления всеки е признал частта, на която се счита собственик. Посочено е също така, че по делото липсват и доказателства да е бил налице анимус у Н. и М. М. да придобият повече права от тези, които притежават, както и да са установили фактическа власт върху половината от дворното място,с която да са демонстрирали ясно и несъмнено за другите съсобственици Д. и М. М., че своят ползваната от тях част от същото. Прието е, че не е установено да са променили намерението си да завладеят по-голяма част от дворното място от закупената. Прието е също така, че разпределението на ползването на дворното място, което е било извършено, не може да бъде приравнено на установяване на давностно владение, тъй като в съсобствеността всеки съсобственик е владелец на своят част и държател на частта на другите и за да се установи давностно владение следва да промени анимуса от държане във владение за себе си и това да бъде обективирано с явни и недвусмислени за другия съсобственик действия, да достигне до знанието му, при което той или да не се противопостави или да бъде отблъснато неговото владение. Прието е, че не е установена промяна в анимуса след 1993г., като подаването на данъчни декларации не е достатъчно доказателство за това, че деклараторите са изразили пред останалите съсобственици намерението си да владеят и своят общата вещ за себе си.
Така изложените от въззивния съд съображения досежно възможността за придобиване по давност на принадлежаща на съсобственик идеална част от недвижим имот съответстват изцяло на указанията, дадени в ТР №1/06.08.2012г. по тълк.д.№1/2012г. на ОСГК на ВКС, поради което следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос за наличието на предпоставките за придобиване по давност на 380/780 ид.части от имота.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване по поставения от касаторите въпрос, уточнен от настоящия състав в рамките на правомощията му в съответствие с указанията по приложението на чл.280, ал.1 ГПК, дадени в т.1 на ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, за допустимостта на делбата на дворно място, в което са изградени самостоятелни обекти, принадлежащи в индивидуална собственост на всеки един от съделителите, ако по делото е изслушано заключение на СТЕ, според което е налице възможност за обособяване на самостоятелни УПИ от съсобствения имот, както и за съдопроизводствените действия, които следва да бъдат извършени.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед липсата на трайно установена съдебна практика в подобна хипотеза и с оглед необходимостта да бъде дадено тълкуване на установената в чл.38, ал.3 ЗС забрана с оглед особеностите на делбеното производство.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 11.02.2015г. по в.гр.д.№1882/2014г. по описа на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. Н. М., Н. П. М., М. И. М. против С. Д. Г. иск за делба на ПИ с идентификатор 56784.534.163 по К. на [населено място].
Указва на касаторите в едноседмичен срок да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25лв. /двадесет и пет лева/ и да представят доказателства, че държавната такса е внесена.
След представяне на доказателства за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на І ГО на ВКС за насрочване.
Председател:
Членове: