5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 363
гр. София, 22.05.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 995/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Н. И. Ш. от [населено място] и [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 173 от 01.04.2011 г., постановено по т. д. № 1236/2010 г. на Пловдивски апелативен съд.
Предмет на касационно обжалване с подадената от Н. И. Ш. касационна жалба е частта от въззивното решение, с която след частична отмяна на решение № 96 от 25.10.2010 г. по т. д. № 1006/2010 г. на Старозагорски окръжен съд е отхвърлен предявеният от касатора против [фирма] иск с правно основание чл.92 ЗЗД за заплащане на неустойка по договор за покупко – продажба на недвижим имот във формата на нотариален акт № 148/12.06.2009 г., н. д. № 124/2009 г. на нотариус К. К. с рег. № 441, за разликата над сумата 15 000 лв. до пълния размер от 63 000 лв. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради необоснованост и нарушение на материалния закон – чл.309 ТЗ, като се прави искане за неговата отмяна и за присъждане на претендираната с иска неустойка.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК /неправилно квалифицирано по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК/, поддържано по отношение на определените като значими за изхода на делото материално правни въпроси за размера на присъдената неустойка /1/ и за допустимостта да се намалява неустойка, дължима от търговец на другата страна по търговска сделка, която няма качеството на търговец и претендира заплащане на неустойката. К. твърди, че първият въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС в постановените по реда на отменения ГПК от 1952 г. решение № 30/08.02.2007 г. на ТК, решение № 255/24.04.2002 г. по гр. д. № 1079/2001 г. на V г. о. и решение № 1577/28.11.1994 г. по гр. д. № 195/1994 г. на V г. о. За втория въпрос сочи, че се решава противоречиво от съдилищата, в подкрепа на което представя решение № 123 от 14.03.2005 г. по гр. д. № 881/2004 г. на Пловдивски апелативен съд, решение от 19.04.2010 г. по гр. д. № 1745/2009 г. на Врачански окръжен съд и определение № 75 от 30.10.2008 г. по т. д. № 386/2008 г. на ВКС, ІІ т. о.
С касационната жалба на [фирма] е обжалвана частта от въззивното решение, с която е потвърдено решение № 96 от 25.10.2010 г. по т. д. № 1006/2010 г. на Старозагорски окръжен съд в частта за осъждане на дружеството да заплати на Н. И. Ш. неустойка за неизпълнение на задължение по т.ІІІ от сключения на 12.06.2009 г. договор за продажба на недвижим имот до размер на сумата 15 0000 лв., ведно със законни лихви и разноски. В основната си част жалбата съдържа изложение на фактическата обстановка по спора и на защитните доводи и възражения на касатора – ответник срещу предявения осъдителен иск. Касационните доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на решението се свеждат до необоснованост на извода на въззивния съд за виновна забава на продавача при изпълнение на обвързаното с неустойка задължение за заличаване на учредената върху прехвърления имот договорна ипотека; необоснованост и противоречие с материалния закон на изводите, че уговорената от страните неустойка има мораторен характер и не е нищожна поради накърняване на добрите нрави; нарушение на закона при намаляване на неустойката поради прекомерност.
В представено с касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като релевантни за приложното поле на касационното обжалване са формулирани множество въпроси, свързани с наличието на основание за ангажиране договорната отговорност на касатора – ответник за заплащане на неустойка, характера на уговорената неустойка – мораторна или компесаторна, предпоставките за намаляване на неустойката и размера, до който тя може да бъде намалена в хипотезата на чл.92, ал.2, пр.1 ЗЗД. К. твърди, че поставените въпроси са решени в противоречие с практиката на ВС и ВКС в представени с изложението решения, постановени по реда на отменения ГПК от 1952 г. и по реда на чл.290 ГПК. Като значим за изхода на делото е посочен и материалноправния въпрос за действителността на клаузата за неустойка, за който се поддържа, че е решен в противоречие със задължителната практика в Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
Всяка от страните оспорва касационната жалба на насрещната страна и искането й за допускане на касационно обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното :
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежни страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството по делото е образувано по предявен от Н. И. Ш. против [фирма] иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на неустойка в размер на сумата 63 000 лв., уговорена в т.ІІІ от сключен между страните договор за покупко – продажба на недвижим имот във формата на нотариален акт № 148/12.06.2009 г. като санкция за неизпълнение на поетото от продавача задължение за заличаване на учредена върху имота договорна ипотека в полза на [фирма] в срок до 30.10.2009 г.
Първоинстанционният съд е уважил изцяло иска, след като е приел, че е налице твърдяното неизпълнение на поетото от продавача задължение, съставляващо основание за заплащане на уговорената в т.ІІІ неустойка.
Сезиран с въззивна жалба от ответника, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта относно присъдената неустойка до размер на сумата 15 000 лв. и след отмяна на решението в останалата част е отхвърлил иска за неустойка за разликата до пълния предявен размер от 63 000 лв. За да се произнесе в този смисъл, решаващият състав на Пловдивски апелативен съд е приел, че ответникът – продавач дължи претендираната от ищеца – купувач неустойка предвид доказаното в хода на делото неизпълнение на поетото с т.ІІІ от договора задължение да заличи ипотеката върху прехвърления имот в срок до 30.10.2009 г. Възражението на ответника за нищожност на клаузата за неустойка поради накърняване на добрите нрави с оглед уговарянето й в размер, равен на продажната цена на имота, е преценено като неоснователно. Изложени са съображения, че независимо от размера, уговорената неустойка не излиза извън присъщите й функции, тъй като с оглед невъзможността при сключване на договора да се предвиди дали ще настъпи неизпълнение на задължението на продавача и с каква продължителност ще бъде то страните са придали по-голяма тежест на обезпечителната и санкционна функция на неустойката. Отхвърлянето на иска за разликата над сумата 15 000 лв. до предявения размер от 63 000 лв. е мотивирано с наличието на предвиденото в чл.309 ТЗ основание за намаляване на неустойката като прекомерна, релевирано с възражение от ответника в хода на първоинстанционното производство. Въззивният съд е приел, че независимо от търговския характер на сделката, сключена от ответника – търговец в кръга на търговската му дейност, забраната на чл.309 ТЗ за намаляване на неустойката поради прекомерност не следва да се прилага в конкретния случай, доколкото насрещната страна по сделката – ищецът – купувач, не е търговец. Като е съобразил цената по сделката, периода на забавата и липсата на ангажирани от купувача доказателства за претърпени вреди от договорното неизпълнение, съдът е направил извод, че неустойката подлежи на намаляване до размер на сумата 15 000 лв.
След преценка на изложените от въззивния съд решаващи мотиви и на въведените от страните основания за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на ВКС приема, че въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол изцяло.
Поставеният от касатора – ищец материалноправен въпрос за допустимостта да се намалява на основание чл.309 ТЗ неустойката, уговорена в едностранна търговска сделка, по възражение на страната – търговец, е релевантен за изхода на делото поради факта, че неговото разрешаване е обусловило отхвърлянето на иска с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за разликата над сумата 15 000 лв. до сумата 63 000 лв. Посоченият въпрос не е намерил отговор в решенията, с които касаторът се домогва да докаже основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК /неправилно квалифицирано по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК/. Независимо от недоказване на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, касационно обжалване на въззивното решение по така формулирания въпрос следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК във връзка със служебно известното на настоящия състав решение № 88 от 22.06.2010 г. по т. д. № 911/2009 г. на ВКС, І т. о., постановено по реда на чл.290 ГПК. В това решение, по повод отговора на обусловилия допускане на касационното обжалване процесуалноправен въпрос за допустимостта решаващият съд да постанови намаляване на договорна неустойка на основание чл.92, ал.2 ЗЗД без направено от страна по делото искане, е изразено становище, че невъзможността да се намали неустойката по абсолютна търговска сделка е само по отношение на търговци и че страната – нетърговец може да се позове на прекомерност и да иска намаляване на неустойката по общия ред на ЗЗД /чл.92, ал.2 ЗЗД/. В обжалваното решение въззвният съд е приел, че сключената между страните сделка е търговска за ответника – продавач, но въпреки това е намалил уговорената в нея неустойка на основание чл.309 ТЗ по възражение на страната – търговец, с което се е отклонил от изразената в цитираното решение задължителна практика на ВКС.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е осъществено и по отношение на поставения от касатора – ответник материалноправен въпрос за действителността на уговорената в т.ІІІ от договора за продажба неустойка, с оглед противопоставеното в хода на делото възражение за нейната нищожност поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД. Произнасянето на въззивната инстанция по възражението за нищожност на неустоечната клауза е обусловило частичното уважаване на предявения срещу касатора иск до размер на сумата 15 000 лв. Същевременно даденото в тази насока разрешение противоречи на указанията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС относно критериите, според които следва да се преценява дали уговорената в търговски договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави. Констатираното противоречие със задължителната практика на ВКС предпоставя допускане на въззивното решение до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Останалите въпроси, формулирани в изложенията към двете касационни жалби, са извън очертаното от чл.280, ал.1 ГПК приложно поле на касационното обжалване. Същите касаят преценката на правнорелевантните факти по делото и произнасянето на въззивния съд по защитните позиции на страните, с оглед на което са от значение за производството по чл.290 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 173 от 01.04.2011 г., постановено по т. д. № 1236/2010 г. на Пловдивски апелативен съд.
УКАЗВА на касаторите Н. И. Ш. от [населено място] и [фирма] – [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер съответно на 960 лв. /деветстотин и шестдесет лв./ и 300 лв. /триста лв./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :