О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 363/30.11.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на деветнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3760 по описа за 2015 г.
Производството е по чл. 248 ГПК.
С определение № 492/ 12.10.2015 г. по настоящото дело не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторите (ответниците по предявения иск), са осъдени да възстановят разноските, които е извършила пред настоящата инстанция ответницата по касация (ищца по иска). Те възлизат на сумата 800 лв. и се изчерпват със заплатеното адвокатско възнаграждение.
Касаторите, етажните собственици в жилищната сграда в [населено място], [улица], подават молба вх. № 49879/ 02.11.2015 г. с искане настоящият състав да измени определението по чл. 288 ГПК в частта по разноските, като намали поради прекомерност адвокатското възнаграждение до минималния размер от 500 лв, определен в чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответницата по касация И. А. С. възразява, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е несвоевременно заявено, защото се прави за първи път в молбата по чл. 248 ГПК. Намира за изключен извода за прекомерност на адвокатското възнаграждение и само от съотношението между нормативно определения минимален размер и платеното от нея.
Съдът намира молбата допустима. Първо, актът, чието изменение се иска, разрешава въпроса за това, кой следва да понесе отговорността за разноските пред касационната инстанция. Второ, молбата е подадена от легитимирани страни – касаторите, чиято гражданска отговорност определението по чл. 288 ГПК ангажира. Трето, спазен е и 1-месечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК с начало датата на обявяване на необжалваемото определение, чието изменение в частта за разноските се иска. Налице са всички предпоставки за допустимост и редовност на отправеното до съда искане, а молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна.
Съдът намира възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за своевременно упражнено. В писмения отговор на касационната жалба е искането в тежест на касаторите да бъде поставено възнаграждението, което ответницата по касация е заплатила за представителството пред настоящата инстанция. Законът не изисква връчването на препис от този отговор, а определението по чл. 288 ГПК за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, което е сложило край на исковото производство (чл. 296, т. 3 ГПК) и е решило въпроса по отговорността за разноските (чл. 81 ГПК), е постановено в закрито съдебно заседание. Следователно единствено в границите на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и чрез молбата за изменение на това определение в частта за разноските касаторите могат да упражнят предоставената от законодателя възможност да поискат от съдът да намали адвокатското възнаграждение (чл. 78, ал. 5 ГПК). Правото на защита на ответницата по касация е обезпечено чрез възможността за писмен отговор на молбата (чл. 248, ал. 2 ГПК).
Проверката за основателността на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, която изчерпва предмета на настоящото производство, предполага разсъждения в две насоки. Първо, има ли причинно-следствена връзка между тази разход, който ответницата по касация е направила, и поведението на касаторите, причинили отнасянето на правния спор до настоящата инстанция. Липсата на такава връзка обаче (установяването на несъответствие между заплатеното адвокатско възнаграждение с действителната правна и фактическа сложност на делото) е необходимо, но недостатъчно условие, за да уважи съдът искането по чл. 78, ал. 5 ГПК. Разпоредбата изисква платеното в повече да е прекомерно и въвежда забрана съдът да слезе под минимално определения размер в Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. До този размер законодателят презумира наличието на причинно-следствена връзка.
Следователно молбата по чл. 248 ГПК изразява становището на касаторите, че делото не представлява никаква правна и фактическа сложност и че е прекомерно съотношението между сумата 800 лв. (платеното от ответницата по касация) и 500 лв. (минималния размер по Наредбата № 1/ 09.07.2004 г). Съдът намира, че подобно съотношение от 160 % изключва прекомерността. Предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК са кумулативни. При липсата на една, искането за изменение на определението по чл. 288 ГПК е неоснователно.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на етажните собственици в жилищната сграда в [населено място], [улица], представлявани от управителя Т. В. У. с искане за изменение на определение № 492/ 12.10.2015 г. по гр. д. № 3760/ 2015 г. в частта по разноските.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.