4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№363
София, 05.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 474/2017 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 2189 от 21.11.2016 г. по в.т.д. № 4790/2016 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, с което: 1. След отмяна на решение от 17.05.2016 г. по т.д. № 6044/2013 г. на Софийски градски съд, VІ-2 състав в частта, с която [фирма] е осъдена да заплати на ищеца сумата 16 210.85 лева – обезщетение за вреди от неизпълнение на договор за лизинг, сключен между страните на 22.12.2011 г., ведно със законната лихва от 09.10.2013 г., този иск е отхвърлен изцяло и 2. Потвърдено е първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД – за връщане на полученото по лизинговия договор в размер на 25 974.81 лв., поради разваляне на договора от страна на лизингополучателя.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на въззивното решение, с искане за неговото касиране и уважаване на главния или евентуалния иск. Изразява се несъгласие с изводите на решаващия състав, че договорът за лизинг не е развален с отправеното до ответника писмо от 05.07.2013 г. Поддържа се евентуално, че дори и да се счете, че изявлението за разваляне на договора не е произвело действие, то ответникът дължи обезщетение за всички вреди, които са последица от неизпълненото задължение на лизингодателя за предаване на годен за ползване автомобил.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК дружеството касатор е формулирало два материалноправни въпроса, относими към възможността на страните по двустранен договор да развалят договора и предпоставките за разваляне на договора, по които се поддържат допълнителните основания по т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касация – [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, твърди липса на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените от касатора въпроси не са решени от въззивния съд при допуснато отклонение от практиката на ВКС. По същество се поддържат доводи за правилност на атакувания съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, насочена е срещу подлежащо на касационно обжалване решение, поради което се преценява като процесуално допустима. Доводите на ответника по касация за недопустимост на обжалването по отхвърления обективно кумулативно съединен иск по чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 3 127.52 лв., са ирелевантни, тъй като този иск е извън обхвата на настоящото производство.
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно евентуално съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД и чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 25 974.81 лв. В мотивите към решението са формирани правни изводи за неоснователност на главния иск по чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД поради това, че не е налице разваляне на сключения между страните договор за финансов лизинг – не е даден срок на лизингодателя за изпълнение на договора, както и за частична основателност на евентуалния иск по чл.79, ал.1 ЗЗД – обезщетение за вреди от неизпълнен договор до размер на 16 210.85 лв. Предявеният трети обективно кумулативно съединен иск по чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 3 127.52 лв., с който ищецът е претендирал обезщетение за вреди, изразяващи се в разноски за установяване на повредата на процесния автомобил и разноски за обезпечаване на доказателствата, е отхвърлен изцяло.
В диспозитива на постановеното от Софийски градски съд решение не е отразена волята на съда за отхвърляне на главния иск, а съдържа произнасяне единствено по исковете с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД.
В депозираната пред Софийски апелативен съд въззивна жалба от [фирма] изрично е посочено, че предмет на обжалване е решението на Софийски градски съд в частта, в която е отхвърлен иска на дружеството за разликата над уважения размер от 16 210.85 лв. до пълния предявен размер. Независимо от това, оплакванията са насочени и срещу първоинстанционното решение в частта, с която е прието, че лизинговият договор не е развален с отправеното от лизингополучателя писмено изявление. Подадена е и насрещна въззивна жалба от [фирма] срещу осъдителната част по евентуалния иск.
С постановеното по делото въззивно решение, предмет на сезиращата касационна жалба, съставът на Апелативен съд – София е уважил насрещната касационна жалба. След преценка на доказателствения материал по делото и доводите на страните са изведени изводи за неоснователност както на главния, така и на евентуалния иск, по съображения в мотивната част.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение приема, че следва да се допусне касационно обжалване.
Налице са данни за вероятна недопустимост на въззивното решение поради произнасяне по главния иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, независимо от липсата на обективирана в диспозитива на първоинстанционното решение правна воля по този иск и без да е проведено производство по реда на чл.247 ГПК. Вероятността въззивният съдебен акт да е недопустим в тази част е обусловен и от произнасяне по нередовна жалба на дружеството – ищец. Тази вероятност е налице и по отношение на въззивното решение в частта за отхвърляне на евентуалния иск, предвид вътрешнопроцесуалното условие, при което е предявен.
Относно основанието за допускане на касационно разглеждане на делото, настоящият съдебен състав съобразява задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които касационният съдебен състав следва да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваното решение да е недопустимо, като конкретната преценка се извършва с решението по същество.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2189 от 21.11.2016 г. по в.т.д. № 4790/2016 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав.
УКАЗВА на касатора [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 519.50 /петстотин и деветнадесет лева и петдесет стотинки/ лева, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
В съобщението до касатора да се впише изрично, че при неизпълнение на указанието, касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на платежен документ за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на ІІ т.о. за насрочване в публично съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: