О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 363
гр. София, 11.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети октомври, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева ч. гр. дело № 3689 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. И. Н. против определение № 179 от 12. 05. 2017г. по ч. гр. дело № 153/2017г. на Бургаски апелативен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено определение № 136 от 14. 03. 2017г. по гр. дело № 444/2016г. на Сливенски окръжен съд, гражданско отделение, с което е прекратено исковото производство по иск за заплащане на сумата 45 000 лв., съставляваща неплатен адвокатски хонорар по договор за правна помощ от 14. 12. 2008г., на основание чл. 130 ГПК, поради недопустимост на предявения иск.
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу определение на въззивен съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу преграждащ съдебен акт на първоинстанционния съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към частната касационна жалба, касаторът – ищец навежда доводи относно основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните два въпроса: „Какво представлява основанието по чл. 298, ал. 1 ГПК и кои факти са обхванати от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение?“ и „Трябва ли към диспозитива на съдебното решение да се посочват фактите въз основа на които е предявен иска, за да се приеме, че спрямо тях е формирана сила на пресъдено нещо за нуждите на последваща преценка за недопустимост на основание чл. 299, ал. 2 ГПК? Когато диспозитивът на решението не съдържа тези факти, формиращи основанието на иска и по които се формира сила на пресъдено нещо, как последващия съдебен състав прилагащ основанието по чл. 299 ГПК за прекратяване на производството поради недопустимост установява, кои са тези факти и тази липса не е ли пречка за тяхното установяване?“, по които сочи разрешаването им в обжалваното въззивно определение в противоречие със задължителната практика на ВКС, каквато не цитира, тъй като намира, че е известна на съдиите от ВКС.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е счел, че производството по гр. дело № 153/2017г. на Бургаски апелативен съд, е образувано по предявен от К. И. Н. против Г. И. Б. иск за осъждането на последната да заплати сумата 45 000 лв. – неплатено възнаграждение за процесуално представителство по гр. дело № 17086/2014г. на СГС, по който по друго дело /гр. дело № 4089/2015г. на Сливенски районен съд/ е формирана сила на пресъдено нещо, съставляваща пречка за пререшаване на спора по същото материално правоотношение между същите страни и обуславяща недопустимост на повторно заведения иск. Вземайки впредвид, че по гр. дело № 4089/2015г. на Сливенски районен съд е налице влязло в сила решение, с което иск между същите страни за сумата 4 030лв., съставляваща неплатено адвокатско възнаграждение по същото материално правоотношение /договор за процесуално представителство по гр. дело № 17086/2014г. на СГС/ е отхвърлен като неоснователен, Бургаски апелативен съд е счел, че поради тъждествеността на двете дела, повторно заявеният спор не може да се пререшава и е недопустим. Намерил е за неоснователно възражението на въззивника – ищец за липса на тъждественост между двете дела, тъй като по тях се претендира неплатено адвокатско възнаграждение от едно и също материално правоотношение – сключен между страните договор за правна защита и съдействие, като в настоящото производство не е въведено различно правно основание, а се касае за същото договорно неизпълнение на задължението за плащане на договорения адвокатски хонорар. Посочил е, че представянето на различен договор за правна помощ и защита по настоящото дело не обуславя извод за различно правно основание на предявения иск от това по гр. дело № 4089/2015г. на Сливенски районен съд, по което е представен друг договор, доколкото материалното правоотношение е едно и също – неизпълнение на договор за процесуално представителство по едно и също исково производство и с влизане в сила на решението по гр. дело № 4089/2015г. на Сливенски районен съд е преклудирано правото на ищеца да въвежда като нов факт този различен договор по идентичното материално правоотношение.
Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, вр.чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационния съд.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице горепосочените основания за допускане на касационно обжалване.
Поставените от касатора въпроси не притежават характеристиката на правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и поради това не удовлетворяват общото основание за предварителна селекция на касационните жалби. Последното ще е налице при формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Формулираните от касатора въпроси са прекалено абстрактни и техният отговор не би могъл да бъде съотнесен към решаващата воля на въззивния съд в обжалваното определение. Те са свързани с правилността на атакувания съдебен акт и биха могли да бъдат разрешени само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Дори да беше налично горепосоченото общо основание за допускане на касационно обжалване, не е осъществено соченото от касатора допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросите за обективните предели на силата на пресъдено нещо и приложението на нормата на чл. 299 ГПК са разрешени от въззивния съд в обжалваното определение в съответствие както със задължителната практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, така и с трайната и непротиворечива съдебна практика. При идентитет на основанието и искането, както е в настоящия случай, силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение е процесуална пречка за повторен исков процес и пререшаване на същия, вече разрешен правен спор. Ищецът претендира реално изпълнение на неизпълнено договорно задължение за заплащане на договорен адвокатски хонорар за процесуално представителство по един и същ исков процес, т.е. претенцията му е една и съща, като без значение е различния размер на предявеното вземане, тъй като и двете искови претенции не са частични, при което изводът на въззивния съд за недопустимост на втория по време исков процес поради вече формирана сила на пресъдено нещо, е съобразен изцяло с константната съдебна практика. Представянето на различни договори за правна помощ и защита, с различно съдържание досежно договорения адвокатски хонорар, но за представителство по един и същи исков процес, не води нито до промяна на основанието, нито до промяна на петитума на втория заведен иск, а навежда на извод за злоупотреба с права на адвоката в ущърб на правата и интересите на клиента по договора за правна помощ.
Поради отсъствието на общото и допълнителното основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК не следва да бъде допуснато касационно обжалване на обжалваното въззивно определение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 179 от 12. 05. 2017г. по ч. гр. дело № 153/2017г. на Бургаски апелативен съд, гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.