О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 365
София, 21.03.2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 974/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], подадена от пълномощниците и адвокат Е. Б. и адвокат Н. С., срещу въззивно решение №115 от 11.03.2011 г. по гр. дело № 990/2010 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решение №1218 от 03.08.2010 г. по гр. дело №828/2009 г. на Пловдивския окръжен съд. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на С. Г. К. и М. Н. К. на основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ обезщетения за имуществени вреди както следва: 384 лв. за изкоп на фундаменти 25.6 куб.м.; 391, 20 лв. за изкоп с дълбочина до 2 м. 24 куб.м.; 761,40 лв. за кофраж за фундаменти 126,9 кв.м.; 1 808, 80 лв. кофраж за бетонни стени 212,8 кв.м.; 35,10 лв. за кофраж за стълби 4, 68 кв.м.; 309, 10 лв. за армировка колони 281 кг.; 1 996,80 лв. за полагане на бетон във фундаменти 25, 6 куб.м.; 2 935,60 лв. за полагане на бетон в стени с дебелина над 15 см. 35, 8 куб.м.; 196,60 лв. за полагане на бетон в стени с дебелина до 115 см. 2, 52 куб.м.; 4 000 лв. разходи за проектиране; 150 лв. разходи за техническо ръководство; 1 350 лв. разходи за събаряне, в т.ч.извозване на отпадъци; 252 лв. за тухли – четворки – червени 600 бр.; 204 лв. за кофражни греди 10/10 1 куб.м.; 126 лв. за греди – обли (за подпори) 0.6 куб.м.; 122 лв. – дъски кофражни 0.5 куб.м.; 600 лв. – стомана 2 т.; 132 лв. – заплатено на общината тротоарно право, както и по 1500 лв. обезщетение за всеки от ищците за причинени им неимуществени вреди, изразяващи се в постоянен стрес и напрежение от спряното строителство, растящите цени и намаляващите доходи вследствие незаконосъобразно издадени проекти за жилищна сграда в парцел VII-1409,1410 по плана на [населено място] и разрешение за строеж № 222/07.07.1998 г. за жилищна сграда в същия парцел. Всички суми са присъдени ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на завеждане на исковата молба. Присъдени са и мораторни лихви върху главниците до предявяването на исковете.
Въззивният съд е приел, че [община] е пасивно легитимирана по предявените искове с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, защото с влязло в сила решение са признати за незаконни издадените от главния архитект на общината административни актове за издаване на строително разрешение и одобрен проект за жилищна сграда в собствен на ищците терен. Тези строителни книжа не са били съобразени с действащия регулационен план на града и са били отменени впоследствие. В резултат на това ищците са били принудени да преустановят извършено до отмяната строителство, да предприемат ново такова, съобразено с действащия план на града. Да премахнат предишното строителство и заплатят същото. Да закупуват нови строителни материали при по-високи цени. П. имуществени вреди са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните актове на общината. Стойностите им отразяват реално направените от ищците разходи за строителство към момента на отмяна на незаконосъобразните административни актове.
Жалбата е процесуално недопустима в частта и относно исковете за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 1 500 лв. за всеки един от ищците. В тази част ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение на въззивен съд по искове с цена до 5000 лв. Според разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК производството по такива спорове е двуинстанционно. Касационната жалба срещу въззивното решение в тази част следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол.
Касаторът е изложил твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси за това допустимо ли е по ЗОДОВ да се претендират вреди от общините в периода от приемането му до изменението му през 2006 г. и кой е моментът на причиняване на вредите и съответно определяне на стойността им при отменен административен акт. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са съдебни решения.
Ответниците по касационната жалба С. Г. К. и М. Н. К., двамата от А., считат жалбата за неоснователна.
Третото лице помагач Б. В. К., [населено място], не е заявило становище.
П. на Р. Б.не е заявила становище.
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Касационното обжалване в случая следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите въпроси обуславят крайното решение на съда и са решавани противоречиво от съдилищата.
На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 291.41 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №115 от 11.03.2011 г. по гр. дело № 990/2010 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решение №1218 от 03.08.2010 г. по гр. дело №828/2009 г. на Пловдивския окръжен съд за присъждане на С. Г. К. и М. Н. К. на основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ обезщетения за имуществени вреди.
УКАЗВА на [община] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 291.41 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносен документ за платена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [община], срещу въззивно решение №115 от 11.03.2011 г. по гр. дело № 990/2010 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решение №1218 от 03.08.2010 г. по гр. дело №828/2009 г. на Пловдивския окръжен съд за присъждане на С. Г. К. и М. Н. К. по 1 500 лв. на всеки от тях на основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ обезщетения за неимуществени вреди
Определението в частта за оставяне без разглеждане може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.