4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 365
София, 06.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 4894/2017 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от А. И. Б., чрез адв. С. К., въззивна жалба против решение № 188 от 21. 09. 2017 г. по гр. д. № 185/2017 г. на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 39 от 09. 03. 2016 г. по гр. д. № 954/2015 г. на РС – Севлиево, с което е отхвърлен предявеният от А. И. Б. срещу Г. И. С. и С. Д. С. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик по давност на недвижим имот, находящ се в [населено място], обл. Габрово, с площ от 619, 39 кв.м., който имот по плана на новообразуваните имоти, одобрен със заповед № 309/20. 07. 2006 г., е нанесен като поземлен имот 65927.557.227, а по неодобрен план на ползвателите на земеделски имоти в местностите „Ф.“ и „К. баир“ от 1985 г. е съставлявал част от имот № 2890 /включвал процесния имот 65927.557.227 от 619, 39 кв.м. и имот 65927.557.194 от 1443, 36 кв.м. по ПНИ от 2006 г./.
Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличие на основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба Г. И. С. и С. Д. С., чрез адв. Н. Й. Н.-Г., изразяват становище за правилност на въззивното решение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
С обжалваното решение съставът на окръжния съд, в правомощията си на въззивна инстанция, е потвърдил постановено от районен съд решение, с което е отхвърлен предявеният от А. И. Б. срещу Г. И. С. и С. Д. С. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик по давност на описания по-горе недвижим имот.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел от фактическа страна, че процесният имот от 619, 39 кв.м. е нанесен в плана на новообразуваните имоти, одобрен със заповед № 309/20. 07. 2006 г., като поземлен имот 65927.557.227, а по неодобрен план на ползвателите на земеделски имоти в местностите „Ф.“ и „К. баир“ от 1985 г. е съставлявал част от имот № 2890 /включвал процесния имот 65927.557.227, от 619, 39 кв.м., и имот 65927.557.194 от 1443, 36 кв.м./. Прието е, че в плана на новообразуваните имоти от 2006 г. са нанесени имоти, предоставени за ползване с актове по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, земи подлежащи на възстановяване по ЗСПЗЗ и земи придобити от граждани преди 1989 г. Въз основа на показанията на свидетелите Г. М., Н. Д., Д. Д. е прието, че процесният имот бил част от имот, предоставен за ползване на мъж на име С., дядо на ответника Г. С. и на съпругата на ищеца А. Б.. От 1992 – 1993 г. до сега А. Б. ползва мястото – оградил го е, отглежда домати, краставици, картофи, засадил го е с овощни дръвчета и лози, отглежда там и пчели. От източната страна този имот граничи с друг имот на ищеца, застроен. Никой друг не е ползвал мястото, нито е пречил на осъществяваното от ищеца владение. Със заявление вх. № 889/20. 11. 1991 г. имотът е бил заявен за възстановяване от наследниците на Г. И. Г. /П. и Г. Г. Г./ и възстановен с решение № 222 от 14. 05. 1997 г. на ОСЗ – С., т. II.3 /като част от нива от 10 дка в м. „Ф.“, попадаща в терен по пар. 4 ПЗРЗСПЗЗ, включваща имоти № № 2889, 2890 и 2891 по неодобрения план на ползвателите на земеделски имоти от 1985 г./, с констативен н.а. № 110/97 г. П. и Г. Г. били признати за собственици на възстановените с цитираното решение земеделски земи, а с н.а. № 17 от 21. 06. 2001 г. продали спорния имот на ответниците Г. и С. С., които към този момент били съпрузи /гражданският брак между тях сключен на 27. 10. 1991 г./.
От правна страна искът е приет за неоснователен. Прието е, че до предявяване на иска /5. 10. 2015 г./ са били налице законови пречки за придобиване на имота по давност от ищеца А. Б., тъй като имотът се намира в територия по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ и подлежи или на възстановяване, или на придобиване от ползвателите, а съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ /обн. ДВ, бр. 107/18. 11. 1997 г./ изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от влизането в сила на тази разпоредба, но не и преди приключване на процедурата по възстановяване на собствеността. Прието е, че започналата през 1991 г. процедура по възстановяване на собствеността на наследниците на Г. И. Г. не е приключила с издаване на заповед на кмета по пар. 4к ПЗР ЗСПЗЗ и наследниците на Г. Г. не биха могли да защитят правото си на собственост срещу владелците на имота, поради което осъществяваното от А. Б. владение от 1992 г. до предявяване на иска не е довело до придобиване на правото на собственост по давност.
В изложението на основанията по чл. 280 ГПК жалбоподателят поставя въпроси, свързани с реда за възстановяване на собствеността върху земеделски земи, включени в територии по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, както и с прилагането на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ и възможността за придобиване по давност на имоти, възстановени по ЗСПЗЗ. Поддържа се, че приетото от въззивния съд по тези въпроси противоречи на практиката на ВКС, включително и на точка 2 от ТР № 8/14 г., ОСГК на ВКС, както и че разглеждането им ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Въпросите са обусловили решаващите изводи на състава на въззивния съд и са от значение за изхода на делото.
Не е налице соченото от жалбоподателите основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, тъй като по проблемите, засегнати от поставените от касатора въпроси, има формирана богата практика на ВКС, със задължителен и незадължителен характер, служебно известна на състава на съда, която не се нуждае от промяна /като неправилна, като несъответна на променени обществено-икономически условия или по други причини/ и с която са дадени разяснения по приложение на относимите към случая правни норми.
Изводите на въззивния съд противоречат на така формираната практика, поради което е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационен контрол на атакуваното решение.
По делото е установено, че възстановяването на собствеността на П. Г. Г. и Г. Г. Г., праводатели на ответниците по договора за покупко-продажба, сключен с н.а. № 17/21. 06. 2001 г., е извършено в реални граници, с решение № 222 от 14. 05. 1997 г. на ОСЗ – С., постановено по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ.
Новият ред за възстановяване на имоти в територии по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ на бившите собственици /със заповед на кмета по пар. 4к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ, а не с решение на ОСЗ/, съотв. за придобиване на собствеността върху такива имоти от ползвателите /със заповед на кмета по пар. 4к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ/, е въведен със ЗИДЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр. 68/30. 07. 1999 г., след влизане в сила на постановеното по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ решение от 14. 05. 1997 г. на ОСЗ – С. и пораждане на конститутивното му действие за правото на собственост на наследниците на бившите собственици.
При тези данни съставът на въззивния съд е приел неприключване на реституционната процедура с издаване на заповед на кмета по пар. 4к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ по отношение на процесния имот, инициирана с подаденото през 1991 г., от наследниците на Г. И. Г., заявление, което поражда невъзможност за придобиване по давност на имота от ищеца към предявяване на иска /5. 10. 2015 г./.
Горните изводи противоречат на практиката на ВКС, според която решенията на ОСЗ, с които се възстановяват земи в терени по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, имат конститутивно действие, ако са издадени преди изменението на пар. 4к ПЗР ЗСПЗЗ със ЗИДЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр. 68/30. 07. 1999 г. /решение № 106 от 19. 05. 2011 г. по гр. д. № 1326/2010 г., 2 г.о., решение № 262 от 13. 07. 2012 г. по гр. д. № 944/11г., 1 г.о., решение № 809 от 14. 01. 2011 г. по гр. д. № 1889/2009 г., 1 г.о. и др./. Противоречат и на многократно изразяваното становище в практиката на ВКС /напр. решение № 45 от 23. 02. 2015 г. по гр. д. № 4732/2014 г., 1 г.о./, според което след 22. 11. 1997 г. няма забрана за придобиване по давност на имоти, собствеността върху които е възстановена по ЗСПЗЗ – ако собствеността е възстановена до 21. 11. 1997 г., давността от възстановяването до 21. 11. 1997 г. не се зачита и от 22. 11. 1997 г. започва да тече нов придобивен давностен срок, а ако е възстановена след 21. 11. 1997 г., давността започва да тече от момента на възстановяването.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 188 от 21. 09. 2017 г. по гр. д. № 185/2017 г. на Габровския окръжен съд.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя А. И. Б. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2, вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 50 лв. и представи доказателства за внасянето й, като указва, че при неизпълнение в срок на горното задължение, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.
След изтичане на срока за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на отделението – за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика – за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: