О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 366
София, 21.03.2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 951/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е въззивно решение №553 от 01.04.2011 г. на Софийския апелативен съд по гр.д. №784/2010 г. в частта, с която е потвърдено решение от 31.05.2010 г. на Софийския градски съд по гр.д. №3522/2008 г. за осъждане на касатора да заплати на Е. С. Ц., Р. Н. Ц. и И. Н. М. по 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Н. Н. Ц., настъпила при трудова злополука на 19.01.2006 г., както и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение относно отхвърлянето на исковете до размер на 20 000 лв. и са присъдени още по 10 000 лв. за всеки един от ищците. Въззивният съд е приел, че ответникът дължи на ищците по 40 000 лв. Наследодателят на ищците обаче е нарушил трудовата дисциплина като е употребил алкохол в работно време /2.3 промила алкохол/ и не е спазил правилата за безопасни условия на труд като е преминал по специално създадената „пасарелка”, с което е съпричинил вредоносния резултат в размер на 50%.
Решението е обжалвано от [фирма], [населено място], като се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси за това кои са критериите за намаляване обезщетението, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност; дали влезлият в сила административен акт, установяващ трудова злополука, е задължителен за гражданския съд и относно прилагане принципа по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Сочи, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са ППВС №17/1963 г. и ППВС №4/1968 г., както и решение №189 от 12.01.1968 г. по гр. дело №2042/1967 г. на ВС, I г.о.
Ответниците по жалбата Е. С. Ц., Р. Н. Ц. и И. Н. М., всички от [населено място], не са заявили становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение от 31.05.2010 г. на Софийския градски съд по гр.д. №3522/2008 г. само по първия от поставените въпроси. Въпросът за това дали влезлият в сила административен акт, установяващ трудова злополука, е задължителен за гражданския съд обуславя крайното решение, но не е решен в противоречие с практиката на ВКС, не е решаван противоречиво от съдилищата и не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, включително и задължителна такава/ решение №31 от 02.02.2011 г. по гр. дело №1894/2009 г., III г.о./, според която установяването на трудовата злополука и професионалната болест става по реда на специални, административни по своя характер производства, уредени съответно с разпоредбите на чл.57-60 КСО и чл.61-63 КСО, както и в подзаконови нормативни актове. След влизане в сила на КСО/от 01.01.2000 г./ трудовата злополука може да се установи само по административен ред и не може да бъде установявана в исковото производство по чл.200 КТ. Въпросът за определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди също обуславя крайното решение, но не е решен в противоречие с практиката на ВКС, не е решаван противоречиво от съдилищата и не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съобразена е сочената от касатора задължителна съдебна практика, според която следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател.
Първият повдигнат въпрос за това кои са критериите за намаляване обезщетението, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност е обусловил изхода на делото и той е решен в противоречие със сочената практика ВКС.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по този въпрос.
На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1200 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №553 от 01.04.2011 г. на Софийския апелативен съд по гр.д. №784/2010 г.
УКАЗВА на [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1200 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносен документ за платена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.