3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 366
София.30.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесет и седми май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 3378/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК],със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [улица], вх.А, чрез процесуалния си пълномощник адвокат Г. Д., срещу решение № 1218 от 12.06.2014 г. по т.д. № 4365/2013 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, шести състав, в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма], на основание чл.79, ал.1, вр. с чл.232, ал.2 ЗЗД сумата 25 816.96 лв., представляваща сбор на дължими и неплатени наемни вноски по договор за наем от 04.06.2010 г. за периода от март до м.юни 2011 г., ведно със законната лихва от 09.03.2012 г. и сумата 2 340.17 лв., на основание чл.86 ЗЗД, с присъждане на разноски.
В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност, на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на иска, с присъждане на разноски. К. изразява несъгласие с изводите на въззивната инстанция за самостоятелния характер на задължението за плащане на наемна цена по договора за наем и неотносимост на споразумението между страните, подписано на същата дата. Твърди, че клаузите на договора и на споразумението не са тълкувани правилно в резултат на което не е изяснена действителната воля на страните.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е поставен следният правен въпрос:” При наличието на писмен договор и писмено споразумение към този договор, сключени между едни и същи страни, с идентичен предмет, на една и съща дата, относно едно и също правоотношение, следва ли въззивният съд да тълкува волята на страните само въз основа на един от тези два документа, който приема за правопораждащ факт или да преценява съдържанието им в тяхната съвкупност”. Допълнително поддържаните селективни критерии са т.2 / без да е приложена съдебна практика/ и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подаденаи от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и поради това е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съдебен състав е приел, че сключеният на 04.06.2010 г. и неоспорен договор за наем на магазин Г 1, на две нива, находящ се в [населено място],[жк], бл.426А е правопораждащият факт, от който произтича задължението на ответника за заплащане на наемната цена, както и, че това задължение не е обвързано от клаузите на споразумението, сключено между страните на същата дата. Счетено е, че уговорките в споразумението са с оглед бъдещ договор за прехвърляне на собствеността върху магазина, както и, че всички задължения, поети по него от страните, възникват от датата на прехвърлянето на собствеността върху имотите. За неубедителна е счетена поддържаната от ответника/сега касатор/ теза във връзка с действието на споразумението и неговата относимост към исковата претенция, предвид липсата на доказателства за пренаемане на имота от трето лице за периода, за който е заплащал наем на ищцовото дружество.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, състав на второ отделение намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване. По въпроса за критериите и целта на тълкуването на договорни клаузи, въззивното решение е постановено в отклонение от задължителна по смисъла на т.2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС практика на ВКС – така например, решение по т.д. № 1035/2009 г., решение по т.д. № 523/2008 г. и решение по т.д. № 696/2011 г. на II т.о., решение по т.д. № 761/2008 г. на I т.о., решение по гр.д. № 856/2009 г. на IV г.о. и др. След като е доказано допълнителното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, не следва да се преценява поддържания от дружеството-касатор селективен критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, нито този по т.2, предвид и липсата на приложена казуална съдебна практика.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1218 от 12.06.2014 г. по т.д. № 4365/2013 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, шести състав.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото платежен документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 564.34/петстотин шестдесет и четири лева и тридесет и четири стотинки/ лева, съгл. чл.18, ал.2 от Тарифа за държавните такси по ГПК. При неизпълнение на указанието, производството по делото ще бъде прекратено.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: