О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 366
София, 17.06.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети юни през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 196/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „М” ЕООД със седалище в гр. Ш. чрез процесуалния му представител, срещу решение № 309 от 14.12.2009 г. по гр. д. № 541/2009 г. на Шуменски окръжен съд. С обжалваното решение, след отмяна на постановеното от Шуменски районен съд решение № 390 от 08.07.2009 г. по гр. д. № 2197/2008 г., са уважени предявените от Т. К. К. и И. П. И. против „М” ЕООД искове с правно основание чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, като е прогласена нищожността на нотариално действие – удостоверяване на нотариален акт за договорна ипотека № 92 от 20.12.2002 г., т.VІ, рег. № 1* н. д. № 804 на нотариус С. С. с район на действие Шуменски районен съд, и нищожността на обективирания в нотариалния акт договор за ипотека; Присъдени са разноски в полза на ищците в размер на 2 391.09 лв.
В касационната жалба се излагат доводи за частична недопустимост на въззивното решение поради произнасяне по непредявен иск и за неговата неправилност поради наличие на основанията по чл.281, т.3 от ГПК. Касаторът поддържа, че въззивният съд е прогласил нищожността на договора за ипотека като сключен при липса на основание, без да е бил сезиран от ищците с такъв иск. Позовава се на необоснованост и незаконосъобразност на приетите от съда изводи за нищожност на нотариалното удостоверяване и на договора за ипотека поради липса на подпис и на съгласие за сключването му от страна на ищеца И. И. с аргументи, че последният не е съсобственик на ипотекирания имот и съгласието му за сключване на договора е правно ирелевантно. Изразява несъгласие с изводите на въззивната инстанция относно пълномощното, с което ищцата Т се е легитимирала като пълномощник на И. И. при учредяване на ипотеката, и твърди, че е извършено валидно упълномощаване за сключване на договор за ипотека. В жалбата са релевирани и доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл.152 от ЗЗД, с която е обоснована нищожността на ипотечната сделка.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът е аргументирал искането си за достъп до касационно обжалване с множество процесуалноправни и материалноправни въпроси, които според твърденията му са разрешени от въззивния съд в противоречие с казуалната практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд и са от значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото. Като основание за допускане на обжалването е релевирана и частичната недопустимост на въззивното решение.
Ответниците по касация Т. И. К. и И. П. И. оспорват жалбата и искането за допускане на касационно обжалване по съображения в писмен отговор от 12.02.2010 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да уважи предявените срещу касатора искове, въззивният съд е приел, че сключеният на 20.12.2002 г. между Т лично и като пълномощник на съпруга си И. И. , и „М” ЕООД с цел обезпечаване на задължение по заемно правоотношение договор за учредяване на ипотека върху недвижим имот, оформен с нотариален акт № 70 по н. д. № 804/2002 г., е нищожен на твърдените в исковата молба основания по чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД. Анализирани са представените доказателства за собственост върху ипотекирания имот, съдържанието на ипотечния договор и пълномощното, с което Т. К. се е легитимирала като пълномощник на И. И. при сключване на сделката, в резултат на което са направени следните изводи : Към момента на учредяване на ипотеката имотът се е намирал в режим на СИО между ищците – съпрузи; В нотариалния акт за ипотека не фигурира подпис на представлявания съсобственик И. И. , което води до нищожност на нотариалното удостоверяване поради нарушение на императивните изисквания на чл.472 във вр. с чл.476, б.”е” от ГПК /отм./, а оттук и до отсъствие на предвидената в чл.167 от ЗЗД форма за действителност на договора – основания за нищожност на удостоверяването и на договора по чл.26, ал.1, пр.1 във вр. с чл.26, ал.2, изр.2, пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.472 вр. с чл.476, б.”е” от ГПК /отм./; Предоставеното от И. И. общо пълномощно с нотариална заверка от 11.04.2001 г. не съдържа съгласие за ипотекиране на конкретния съсобствен имот и не поражда представителна власт в полза на Т. К. за сключване на договора за ипотека – основание за нищожност на договора по чл.26, ал.2, изр.1, пр.2 от ЗЗД; Клаузата на чл.7 от ипотечния договор, с която е уговорено предаване на владението върху ипотекирания имот на ипотекарния кредитор при учредяване на ипотеката, съставлява уговорка за директно получаване на имота от кредитора вместо обезпечение на вземането по заемното правоотношение, което противоречи на установената в чл.152 от ЗЗД императивна забрана и води до нищожност на договора на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД. С решението си въззивният съд е прогласил нищожността на договора за ипотека на посочените основания, а наред с това е обявил ипотеката за нищожна и поради липса на основание по смисъла на чл.26, ал.2, изр.1, пр.4 от ЗЗД по съображения, че ответникът не е доказал да е предал реално в заем на ищците паричната сума, чието връщане е обезпечено с ипотечната сделка.
Обжалваното въззивно решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните съображения :
Съгласно задължителните указания в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, Върховният касационен съд е длъжен да допусне въззивното решение до касационен контрол ако съществува вероятност същото да е нищожно или недопустимо, като преценката за валидността и допустимостта се извършва с решението по същество на подадената касационна жалба. В конкретния случай касаторът изрично се е позовал на недопустимост на атакуваното решение в частта относно прогласената нищожност на договора за ипотека поради липса на основание /п.5.1 и п.7.1 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК/. Предвид релевираната недопустимост и извършената от настоящия състав преценка на петитума на исковата молба, в който са очертани пределите на търсената от ищците съдебна защита, решението следва да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата допустимост.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по поставения в п.1 и п.2 от изложението материалноправен въпрос нищожно ли е на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.472 и чл.476, б.”е” от ГПК /отм./ нотариалното удостоверяване, а като последица от това и оформената с нотариален акт правна сделка, когато едно лице е сключило сделката лично и като пълномощник на друго лице, без да положи в нотариалния акт втори подпис от името на представлявания. Независимо, че изводите на въззивния съд в тази насока са обусловили уважаването на един от обективно съединените искове по чл.26 от ЗЗД, касаторът не сочи нито една от допълнителните предпоставки по т.1-т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК, които обосновават приложното поле на обжалването. Доводът, че по въпроса няма съдебна практика и отговорът му е от значение за развитието на правото, не води до основателност на заявеното искане, тъй като съгласно указанията в т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС единното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК изисква обуславящият правен въпрос да е от значение не само за развитието на правото, но и за точното прилагане на закона.
Формулираните в п.6 и в п.9 от изложението процесуалноправни въпроси – за задълженията на въззивната инстанция да мотивира изводите си относно спорните факти и да обсъди заявените от страните доводи и възражения, също не могат да послужат като повод за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Изискването за мотивираност на съдебното решение и за изпълнение на задълженията по чл.188, ал.1 от ГПК /отм./ несъмнено са значими за делото, но в конкретния случай „въпросите” по същността си представляват доводи за неправилно възприемане на фактическата обстановка и за неправилна преценка на доказателствата от въззивната инстанция при формиране на извода, че имотът, обект на договора за ипотека, е съсобствен на двамата ищци при режим на СИО. Евентуалните пороци на въззивния акт, свързани с преценката на доказателствата и установяването на правнорелевантните факти по делото, са относими към основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК и подлежат на проверка в производството по чл.290 от ГПК, но не могат да бъдат подведени под основанията за допускане на касационно обжалване, визирани в чл.280, ал.1 от ГПК. В този смисъл е и разрешението, възприето в т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Като обуславящи изхода на делото следва да бъдат определени материалноправните въпроси, поставени в п.3 и п.4 от изложението : Нищожен ли е поради липса на съгласие и/или на представителна власт договор за ипотека на конкретен недвижим имот, сключен от пълномощник с общо пълномощно, предвиждащо право за учредяване на ипотека върху всички имоти на упълномощителя; Задължителен елемент на упълномощаването ли е размерът на вземането, обезпечено с ипотеката. Въззивният съд е уважил част от исковете за нищожност на ипотечния договор по съображения за липса на валидно упълномощаване, а оттук – и на съгласие за сключването му, от страна на съсобственика И. И. , поради което въпросите отговарят на общото изискване по чл.280, ал.1 от ГПК. Цитираните в изложението решения на Върховен касационен съд – решение № 2101/17.01.2003 г. по гр. д. № 2670/2001 г., решение № 1419/17.01.1995 г. по гр. д. № 877/1994 г. и решение № 31/06.02.2009 г. по гр. д. № 3817/2007 г., сочат на противоречие между приетите от въззивния съд изводи и константната практика на ВКС по приложението на чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД и чл.42 от ЗЗД, което съставлява основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК е осъществено и по отношение на формулираните в п.8 и п.10 въпроси : Допустимо ли е съдът да прогласи за нищожен целия договор при нищожност на отделна договорна клауза, ако може да се предположи, че страните биха сключили договора и без недействителната клауза; Нищожна ли е поради противоречие с чл.152 от ЗЗД клаузата на чл.7 от договора за ипотека, с която страните са уговорили предаване на владението върху ипотекирания имот от длъжника на кредитора при подписване на нотариалния акт за ипотека. Произнасянето на въззивния съд по разглежданите въпроси се отклонява от константната практика на ВС и ВКС във връзка с приложението на чл.26, ал.4 от ЗЗД и чл.152 от ЗЗД, изразена в посочените от касатора съдебни решения – решение № 68/10.03.2008 г. по т. д. № 722/2007 г., решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г. и решение № 290/29.03.2006 г. по т. д. № 474/2005 г., а и в други служебно известни на настоящия състав решения като напр. решение № 666/13.10.2008 г. по т. д. № 283/2008 г., решение № 1134/09.12.2008 г. по т. д. № 4816/2007 г. и др. Поради констатираното отклонение въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Предвид изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 309 от 14.12.2009 г., постановено по гр. д. № 541/2009 г. на Шуменски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора „М” ЕООД в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 461.60 лв., на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата такса делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :