2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 367
гр. София, 19 април 2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 4825 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответниците по делото Ц. И. Е. и Д. Т. Е. срещу решение № V-57/10.08.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 635/2018 г. на Бургаския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение № 260/16.02.2018 г. по гр. дело № 6289/2017 г. на Бургаския районен съд (БРС), като краен резултат са уважени изцяло, предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Дентален център – 1 – Б.“ ЕООД срещу жалбоподателите, установителни искове, като е признато за установено по отношение на касаторите, че в полза на дружеството-ищец съществуват в условията на солидарност вземания по акт за начет № 11-04-27/09.12.2016 г., издаден от Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), за следните суми: сумата 6 399.72 лв., представляваща вреда, причинена на дружеството-ищец от неоснователно начислени и платени на жалбоподателката-ответница Е. възнаграждения за хирургически операции, осъществени през периода 01.06.2013 г. – 31.12.2015 г., и одобрени от жалбоподателя-ответник Е., ведно със законната лихва върху тази сума от 31.03.2017 г. до окончателното ? изплащане, и сумата 1 447.19 лв. – лихва за забава за периода 01.01.2013 г. – 22.11.2016 г., за които вземания е издадена заповед № 1535/10.04.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 2350/2017 г. на БРС; в тежест на жалбоподателите са възложени разноските по делото.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на същото, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на касаторите Е., като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) налице ли е вреда (обедняване) на дружеството-работодател в случаите на изплащане на трудово възнаграждение за реално положен труд и търпи ли дружеството-работодател (дентален център) загуби (вреди) по смисъла на ЗДФИ в случаите, в които плаща трудови възнаграждения на лице (дентален лекар), осъществил и отчел хирургични дентални дейности, без да притежава хирургична специалност; 2) кога вредата по смисъла на ЗДФИ е причинена умишлено и е пряка и непосредствена последица от поведението на виновното лице; 3) задължен ли е съдът в производството по чл. 422 от ГПК по акт за начет да изследва наличието на умисъл в поведението на начетените лица, задължен ли е да разпредели доказателствената тежест в тази насока и допустимо ли е да се приеме категорично, че следва да се носи пълна имуществена отговорност по ЗДФИ, когато в акта за начет и с другите доказателства по делото не е изследван и доказан умисъл; 4) дължи ли съдът в производството по чл. 422 от ГПК по акт за начет извършването на квалификация на деянието по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗДФИ – дали вредата е умишлена, от липси, или не при или по повод изпълнение на служебни задължения, и допустимо ли е при липса на квалификация на деянието да се приеме, че е налице вреда; 5) дължи ли съдът обсъждане на доводите във въззивната жалба на ответниците, че нямат вина за вреди на ищцовото дружество и дължи ли излагането на мотиви по отношение на вината; необсъждането и неизлагането на мотиви съществено нарушение на съдопроизводствените правила ли е; 6) при проверка на първоинстанционното решение въззивният съд длъжен ли е да приложи императивната правна норма на чл. 21, ал. 1 от ЗДФИ, като изследва наличието/липсата на предпоставки за търсене на пълна имуществена отговорност; 7) допустимо ли е въззивният съд да поставя ограничения на правото за оборване на фактическите констатации в акта за начет с всички допустими доказателствени средства, с аргумента „писмено начало“; 8) в случай, че констатира неточни или неправилни указания на първоинстанционния съд по отношение на подлежащите на доказване факти (вреда, умисъл), следва ли въззивният съд служебно да даде указания относно тях и необходимостта от ангажиране на съответните доказателства; 9) следва ли да се носи пълна имуществена отговорност по ЗДФИ за добросъвестно получени суми – част от месечни трудови възнаграждения; 10) в рамките на правомощията на АДФИ ли е преценката за спазването на медицински стандарти, утвърдени с Нар. № 23/18.11.2002 г. за утвърждаване на медицински стандарт „лицево-челюстна хирургия“ и Нар. № 50/26.11.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „орална хирургия“, при условие, че контролът по изпълнение на тези наредби е вменен на ИА „Медицински одит“, Р. и органите за управление на медицинските заведения, и не е в обхвата на чл. 2, ал. 2 от ЗДФИ, а за нарушенията им се предвиждат санкции по ЗЛЗ и ЗЗ; 11) за установяване на наличието на предпоставката „противоправност“ по чл. 21, ал. 1 от ЗДФИ достатъчно ли е посочването на нарушен нормативен акт или съдът дължи посочване на конкретна нарушена императивна разпоредба от цитирания нормативен акт; и 12) законосъобразно ли е ангажирана пълна имуществена отговорност по ЗДФИ с твърдението, че е налице противоправно поведение на начетените лица, като се посочват за нарушени едновременно два нормативни акта, без да се сочи конкретна нарушена императивна разпоредба и без за нарушението на тези нормативни актове да се предвижда отговорност, различна от административно-наказателната. По отношение на първите осем правни въпроса жалбоподателите навеждат допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, като поддържат, че въззивният съд ги е разрешил в противоречие, както следва: първия въпрос – с решение № 256/26.09.2013 г. по гр. дело № 1338/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 69/21.05.2012 г. по гр. дело № 516/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, втория въпрос – с решение № 267/09.12.2014 г. по гр. дело № 7254/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, четвъртия въпрос – с решение № 69/21.05.2012 г. по гр. дело № 516/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и останалите пет въпроса от тази група – с т. 2 от тълкувателно решение (ТР) № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. По отношение на другите четири правни въпроса жалбоподателите навеждат допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като поддържат, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Жалбоподателите навеждат и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване – поради очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение, като в тази връзка поддържат, че пълната им имуществена отговорност по ЗДФИ е ангажирана въз основа на акт за начет, в който липсвало посочване на тяхно умишлено и противоправно поведение, както и че е необоснован („нелогичен“) изводът на съда, че осъществявайки, без да има специалност за това, хирургична дентална дейност, от която за дружеството-ищец постъпва приход, жалбоподателката-ответница е нанесла вреда на същото, получавайки възнаграждение за труда си.
Ответникът по касационната жалба – ищецът „Дентален център – 1 – Б.“ ЕООД в отговора си излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
За да постанови обжалваното въззивно решение, окръжният съд е приел (включително чрез препращане по реда на чл. 272 от ГПК към мотивите на първоинстанционното решение), че двамата кастори-ответници, които са съпрузи, са причинили умишлено и противоправно процесната вреда в размер 6 399.72 лв. на дружеството-ищец, тъй като жалбоподателката-ответница Е., която през процесния период е заемала по трудов договор длъжността „стоматолог, ортодонт“, е извършила и е отчела стоматологични хирургически дейности на стойност 13 383 лв., които хирургически дейности тя не е имала право да извършва, тъй като е имала придобита специалност „ортодонт“, но не и специалност „орална хирургия“ или „лицево-челюстна хирургия“, и за които хирургически дейности от брутните приходи на дружеството-ищец ? е било начислено и платено допълнително трудово възнаграждение в размер на процесната сума 6 399.72 лв., а касаторът-ответник Е., който през процесния период е бил управител на дружеството-ищец, е одобрил и платил това допълнително трудово възнаграждение, знаейки, че съпругата му не притежава необходимата специалност и няма право да извършва, отчетените от нея хирургични операции. Въззивният съд е приел също, че дружеството-ищец е било ощетено с изплащането на процесната сума, тъй като същата е излязла от неговия патримониум и е налице обедняване вследствие неправомерните виновни действия на жалбоподателите-ответници. В тази връзка окръжният съд е посочил (без излагане на конкретни съображения), че не споделя техния довод, че след като за тези хирургически дейности дружеството-ищец е получило приход, не е налице обедняване.
С така приетото в мотивите към обжалваното въззивно решение, окръжният съд е дал разрешение на първия материалноправен въпрос, формулиран в изложението на касаторите, който въпрос обаче се нуждае от уточнение и конкретизация (т. 1, изр. 3 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), предвид предмета на спора по делото и предвид доводите на жалбоподателите за очевидна неправилност на въззивното решение, а именно: налице ли е вреда по смисъла на чл. 21 от ЗДФИ в случай на изплащане на трудово възнаграждение за неправомерно, но реално положен труд, от който дружеството-работодател е реализирало приход.
Разрешение на този материалноправен въпрос (включително и във формулировката му преди уточненито) не е дадено с никой от посочените от жалбоподателите актове на ВКС, като на настоящия съдебен състав не е и служебно известна практика на ВКС по този въпрос. Поради това, касационното обжалване по него следва да се допусне в хипотезата, не на т. 1, а на т. 3 от чл. 280, ал. 1 от ГПК, тъй като създаването на такава практика по реда на чл. 290 от ГПК по този въпрос би допринесло за правилното тълкуване и прилагане на материалния закон от съдилищата в подобни случаи, което от своя страна би допринесло за разглеждането на делата, по които такъв въпрос се поставя, според точния смисъл на закона, респ. би допринесло и за развитието на правото (в този смисъл е и т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Не е налице необходимост и основание касационното обжалване да се допуска и по останалите правни въпроси, формулирани в изложението на жалбоподателите, тъй като те са свързани с останалите кумулативно необходими предпоставки (противоправност, причинна връзка и вина) за реализирането на пълната имуществена отговорност по чл. 21 от ЗДФК и биха могли да бъдат от значение за изхода на правния спор по делото само след даването на отговор с решението по чл. 290 от ГПК на първия материалноправен въпрос относно вредата, която е основният елемент, обуславящ останалите такива от фактическия състав на тази отговорност. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по материалноправния въпрос: налице ли е вреда по смисъла на чл. 21 от ЗДФИ в случай на изплащане на трудово възнаграждение за неправомерно, но реално положен труд, от който дружеството-работодател е реализирало приход.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК на жалбоподателите следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 156.94 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № V-57/10.08.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 635/2018 г. на Б. окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателите Ц. И. Е. и Д. Т. Е. в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представят по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 156.94 лв.; като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната им жалба ще бъде върната.
След представянето на горния документ в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: