О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 367
[населено място], 12.06.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 394 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез процесуалния представител адв. Н. Т., против решение № 288/03.10.2016г. по т.д. № 247/2016г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 611/22.12.2015г. по т.д. № 154/2014 г. на Смоленски окръжен съд в частта, с която е признато за установено, че касаторът дължи на [фирма] , при условията на солидарна отговорност наред с ответника Н. В. М., следните суми на основание договор от 05.02.2008г. за банков кредит на продукт „Бизнес – Револвираща линия – Плюс“, изменен и допълнен с анекс № 1 от 23.06.2009 г., анекс № 2 от 29.07.2010г. и анекс № 3 от 21.06.2011г, а именно : сумата 25 092,77 евро, представляваща изискуема главница, ведно със законната лихва за забава, считано от 18.03.2014г. до окончателното й заплащане; сумата от 3 936,85 евро, представляваща изискуема редовна лихва, дължима за времето от 21.01.2013г. до 13.03.2014г. и сумата от 160,86 евро – такса за обслужване на кредита, като за общия размер на задължението към банката от 29 190, 48 евро е издадена заповед за изпълнение на парично вземане № 178/24.03.2014г. по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 304/2014г. по описа на РС-Смолян.
Касаторът поддържа, че решението е недопустимо, евент. неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В писмения си отговор ответникът по касацията [фирма] се оспорва основателността на касационната жалба, както и основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
В обжалваното въззивно решение е прието, че банката е предявила по реда на чл.422 ГПК иск за приемане за установено по отношение на касатора и Н. В. М., че съществуват вземания на ищеца с източник договор за банков кредит за солидарно заплащане на процесните суми. Според ПАС безспорно се установява сключването между банката като кредитор и физическото лице като кредитополучател и касатора като солидарен длъжник на договор за банков кредит за предоставяне на кредитна линия в размер на 40 000лв. с краен срок за погасяване 240 месеца от откриване на заемната сметка по кредита. Решаващият съд е преценил, че в договора е уговорено в полза на банката право да обяви предсрочна изискуемост на целия банков кредит в случай на неизпълнение на поети задължения, включително и при невнасяне на дължима вноска за главница и/ или лихва. Отчетено е било, че договорът за банков кредит е изменян с три последователни анекса /подписани от банката, кредитополучателя и съдлъжника/, като с първия анекс е договорен 12-месечен период за облекчено ползване на кредита при месечна вноска от 256 лв.; с втория анекс е предоговорен начина на погасяване на кредита при месечна анюитетна вноска в размер на 614,14лв., а с третия анекс е бил превалутиран дългът в евро при месечна погасителна вноска от 310,41 евро. ПАС е счел, че в чл.5 от последния анекс страните са се споразумели за облекчен ред за погасяване на дълга в рамките на 12 месеца при фиксираната годишна лихва в размер на 9,15 %. В чл.9 от същия анекс е било предвидено, че ако в едногодишния период на облекчено ползване кредитополучателят или съдлъжникът не заплатят в срок една дължима месечна вноска, то последните губят правото да ползват облекчения ред за погасяване на кредита и банката има право да обяви, че целият кредит става незабавно и предсрочно изискуем. Въззивната инстанция е приела, че банката е изпратила покана до съдлъжника [фирма], подписана от адв.Ч., че поради неиздължаване на погасителна вноска с падеж 21.01.2013г. в размер на 310,41 евро цялото задължение към кредитора по договора за банков кредит става предсрочно изискуемо. Поканата е била изпратена по пощата с писмо с обратна разписка на адреса на дружеството, посочен в договора за кредит. Писмото е било върнато обратно на подателя с отметка, че пратката не е потърсена от получателя. Решаващият съд е приел, че според събраните доказателства пощенският оператор е спазил изискванията на чл.5, ал.2 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети. Причината, поради която не са били пускани служебни известия обр.210 в пощенската кутия, а под заключената входна врата, е поради факта, че имената на ползвателите на се били означени на пощенските кутии. В случая според въззивния съд касаторът не е изпълнил задължението си по т.27 ОУ на договора с потребителите на универсална пощенска услуга, извършвана от [фирма] да монтира и поддържа пощенска кутия за доставяне на пощенски пратки като на нея бъде посочено името на ползвателя. Дружеството не е изпратило служител в пощенската станция, поради което съдът е направил извод, че бездействието му не може да породи неблагоприятни последици за банката. Апелативният съд е заключил, че изявлението на банката за обявяване на предсрочна изискуемост е получено от съдлъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. За неоснователно е било счетено възражението на дружеството, че посочената непогасена вноска касае месец извън 12-месечния период на облекчен ред за погасяване, поради което не се прилага клаузата за възможност банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. ПАС е съобразил заключението на ССЕ и е установил, че не се доказва и заплащане на месечна вноска в размер от 193,37 евро. Решаващият съд е изложил съображения, че правното основание за възникване на задълженията са договор за банков кредит като в същия и в анекс № 3 към него страните по идентичен начин са посочили условията, при които банката може да обяви кредита за предсрочно изискуем. Предвид представеното по делото нотариално заверено пълномощно, издадено от изпълнителните директори на банката, ПАС е приел, че адв.Ч. е бил упълномощен да изготвя, подписва и изпраща от името на кредитора покани за доброволно изпълнение, уведомления до длъжниците за обявяване на предсрочна изискуемост на просрочени вземания. Намерил е за неприложимо правилото на чл.147 ЗЗД, доколкото дружеството не е поръчител по договора за банков кредит, а солидарен длъжник. Съдът не е споделил оплакването на касатора, че е налице хипотеза на новация по чл.107 ЗЗД, тъй като с анексите не е уговорено ново задължение на мястото на стария дълг.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба касаторът формулира следните правни въпроси: 1/ При липса на ясно разписани в договора правила относно предпоставките, при които кредиторът може да счита, че опитът му за връчване представлява полагане на дължимата грижа и при липса на изрично обвързване на неуспешния опит за връчване с конкретни последици за получаващата страна, може ли да се приеме, че съответната договорна клауза предвижда фингирано връчване на съобщения? ; 2/ В случай, че договорът не съдържа уговорки и не разписва определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа, както и ако в него не е предвидено опитът за предаване на съобщението / на адрес или на адресат/ да се приравнява на фактическото му получаване и ако пощенската пратка бъде върната като недоставена, независимо от причините за това, волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по договор за кредит може ли да се счита за получено от длъжника?; 3/ По какъв начин следва да е удостоверено връчването на длъжника на документ, съдържащ волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, за да се приеме, че това волеизявление е достигнало до длъжника и е настъпила предсрочна изискуемост на кредита?; 4/ Следва ли да се приеме за редовно връчено уведомително писмо за обявяване на кредита за предсрочно изискуем по см. на чл.60, ал.2 ЗКИ, изпратено като препоръчана пратка, когато на обратната разписка е отбелязано „ пратката не е потърсена от получателя“, при спазване на процедурата и изискванията на чл.5, ал.3 от Общите условия за доставяне на пощенски пратки и пощенски колети, приети на основание чл.36, ал.2 Закона за пощенските услуги?; 5/ Представлява ли редовно уведомяване на адресата пускането на служебно известие под входната врата?; 6/Допустимо ли е с исковата молба да се сочат основания, различни от тези посочени в заявлението по чл.417, т.2 ГПК и може ли съдът да променя материалноправната характеристика на вземането, като се произнася по нещо различно от предявеното в заповедното производство?; 7/ Налице ли е валидно формирано и направено от надлежните органи на банката ищец, волеизявление за обявяване на процесния кредит за предсрочно изискуем, при положение, че по делото ищецът не е представил валидни писмени доказателства – договор по чл.27 от ТЗ, от който да е видно, че адвокатът подписал уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита към този момент е имал качеството на търговски пълномощник на ищеца и че е бил изрично упълномощен да прекрати договора с ответниците, като го обяви за предсрочно изискуем, нито е представил доказателства за обема на предоставените от банката правомощия, както и че законните представители на банката са направили конкретно волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем?
По първи, втори, трети, четвърти и шести въпрос е въведено допълнително основание по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС както следва : по първи въпрос – с даденото разрешение в Решение № 148/02.12.2016 г. по т.д. № 2072/2015г. на ВКС, I т.о., по втори въпрос – с практиката, обективирана в Решение № 180/23.11.2016 г. по т.д. № 2400/2015г. на ВКС, I т.о., по трети и четвърти въпрос – с т.18 на ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, по шести въпрос – с Решение № 135/16.10.2015г. по т.д. № 1672/2014г. на ВКС, I т.о., Решение № 169/04.01.2016г. по т.д. № 700/2011г. на ВКС, II т.о., Решение № 152/28.04.2014г. по гр.д. № 7541/2013г. на ВКС, Решение № 412/05.02.2014г. по гр.д. № 2190/2013г. на ВКС, IV г.о. По пети въпрос касаторът се позовава на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, предвид постановеното решение № 3794/13.11.2015г. по гр.д. № 4439/2015г. на РС-Пловдив, евент. по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По седми въпрос също се обосновава селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като отговорът на въпроса има значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.
Настоящият състав на ВКС намира, че въпроси от първи до пети включително са поставени в един общ контекст на проблема за удостоверяването на връчването на длъжника на уведомлението от кредитора, че обявява кредита за предсрочно изискуем. Поради което в най-голяма степен обобщаващ се явява въпрос номер три : „ По какъв начин следва да е удостоверено връчването на длъжника на документ, съдържащ волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, за да се приеме, че това волеизявление е достигнало до длъжника и е настъпила предсрочна изискуемост на кредита?“. Този правен въпрос отговаря на изискванията към общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, доколкото произнасянето по него от страна на въззивния съд е обусловило крайния правен извод за изхода от спора. Същевременно е дадена и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като разрешението на въпроса в обжалвания съдебен акт е в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика, обективирана в т.18 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС и постановените по реда на чл.290 ГПК: Решение № 148/02.12.2016 г. по т.д. № 2072/2015г. на ВКС, I т.о. и Решение № 180/23.11.2016 г. по т.д. № 2400/2015г. на ВКС, I т.о. Поради изложеното въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК по формулирания по-горе въпрос.
С шести въпрос касаторът въвежда оплакване за недопустимост на обжалваното решение. Настоящият състав на ВКС счита, че както в исковата молба, така и в заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение кредиторът се е позовал на уговорена в анекс № 3 възможност банката да обяви предсрочна изискуемост на кредита, които твърдения са разгледани от въззивния съд. В случая оплакванията на касатора са за начина на тълкуване на клаузата на чл.9 от анекс № 3 : дали се касае до неизпълнение само в рамките на уговорения 12-месечен период на облекчен ред за погасяване на кредита или за неизпълнение и извън този период, като доводите му са за ограничаване в рамките на посочения срок. Въпрос относно приложението на критериите по чл.20 ЗЗД за тълкуване на обективираната в договора и анексите действителна воля на страните няма поставен.
Седми въпрос е фактически, касае обсъждане на конкретни доказателства и представлява касационно основание за необоснованост на въззивното решение, каквато преценка във фазата по чл.288 ГПК касационната инстанция не може да извърши.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 1225,10 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №288/03.10.2016г. по т.д. № 247/2016г. на Пловдивския апелативен съд. УКАЗВА на касатора [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 1225,10 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: