2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 368
гр. София, 17.03.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 284 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. В. П. срещу решение № 230/31.07.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 133/2014 г. на Великотърновския апелативен съд (ВтАС). С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 670/11.12.2013 г. по гр. дело № 257/2013 г. на Плевенския окръжен съд – в частта, с която жалбоподателят е осъден, на основание чл. 260, ал. 1 от ЗОВСРБ, да заплати на М… (М.) сумата 39 457.46 лв., представляваща разходи за издръжка, обучение и квалификация на касатора-ответник, пропорционално на срока на неизпълнение на договора за кадрова военна служба, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.02.2013 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 7 607.04 лв., представляваща лихва за забава върху сумата 27 146.49 лв. за периода 11.06.2010 г. – 26.02.2013 г.; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноски по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба – ищецът М.. в отговора на жалбата излага становище и съображения за неоснователност на същата.
За да постанови обжалваното решение, в мотивите към него въззивният съд е приел, че по делото са безспорни: сключването на договора за кадрова военна служба (ДКВС) от 26.11.2004 г., неговото прекратяване със заповед № КВ-176/27.04.2010 г. на м…(М-раО) на основание чл. 165, т. 3 от ЗОВСРБ – с дисциплинарното уволнение на касатора-ответник, както и частичното неизпълнение на договора – за срок от 8 години, 6 месеца и 18 дни, с оглед на което съдът е намерил и че искът е доказан по основание и жалбоподателят-ответник следва да възстанови разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация пропорционално на срока на неизпълнение, съгласно чл. 260, ал. 1 от ЗОВСРБ и чл. 15 от ДКВС. По спорния между страните по делото въпрос за размера на тези разходи, апелативният съд е споделил извода на окръжния съд, че този размер следва да се определи съобразно Таблицата за размерите на действителните разходи за лична издръжка и обучение на един обучаем във В…(ВА) „Г. С. Р.” и военните училища към МО, обявена със заповед № ОХ-210/21.03.2000 г. на М-раО, които разходи са изготвени в съответствие с Инструкцията за определяне на същите, обявена със заповед № ОХ-40/08.01.1998 г. на М-раО. В тази връзка въззивният съд е изложил съображения, че това е действащата уредба към датата на прекратяването на ДКВС – 27.04.2010 г. и затова тя следва да бъде приложена при определяне размера на сумата, подлежаща на възстановяване от жалбоподателя-ответник, като е изтъкнато и че в таблицата са определени разходите за лична издръжка и за обучение за съответните специалности във висшите военни училища и за съответните курсове на обучение. С оглед на това, апелативният съд е взел предвид заключението на едноличната съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което – изчислени съобразно тази таблица, разходите възлизат на 48 142 лв., а след приспадане на разходите за времето на наборна военна служба – 1 356.75 лв. и на обезщетението за неизползван платен отпуск – 543.93 лв., те възлизат на 39 457.46 лв., която сума съдът е приел, че подлежи на възстановяване от жалбоподателя-ответник и следва да бъде присъдена в полза на ищеца. В отговор на доводите на страните, въззивният съд е приел и че разходите, подлежащи на възстановяване съгласно чл. 260, ал. 1 от ЗОВСРБ, не следва да бъдат определяни по методиката на ПМС № 162/20.06.2001 г., издадено на основание чл. 91, ал. 1, т. 2 от ЗВО, тъй като липсва изрична препратка за прилагането му спрямо подлежащите на възстановяване суми при прекратяване на ДКВС и предвид неотменената, съответно – действаща към онзи момент заповед № ОХ-210/21.03.2000 г. на М-раО. Приел е, че и заповед № ОХ-766/06.10.2011 г. на М-раО е неприложима, тъй като е издадена след прекратяването на процесния ДКВС – 27.04.2010 г. Намерил е и че разходите за издръжка и обучение, които следва да бъдат възстановени в хипотезата на чл. 260, ал. 1 от ЗОВСРБ, не биха могли да бъдат изчислявани съобразно конкретните разходи на лицето, чийто договор е прекратен преди изтичане на срока, тъй като законодателят е въвел нормативи за тези разходи, съобразно единни критерии и обективни данни, и последователно и неотклонно през годините се е придържал към този подход.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на касатора, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени пет различни формулировки, които – обобщени, уточнени и конкретизирани от съда (съгласно т. 1, изр. 3 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), по същество се свеждат до един материалноправен въпрос по тълкуването и приложението на чл. 260 от ЗОВСРБ, а именно: относно реда и начина на изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация, подлежащи на възстановяване от военнослужещите на основание чл. 260, ал. 1 от ЗОВСРБ, в случаите, когато са освободени от военна служба на посочените там основания, след влизане в сила на действащия ЗОВСРБ от 2009 г., но преди влизане в сила на 22.03.2011 г. на новата алинея 4 на чл. 260 от този закон, и приложими ли са в тези случаи Инструкцията за определяне размера на издръжката на един обучаем във В… „Г. С. Р.” и военните училища към М…, обявена със заповед № ОХ-40/08.01.1998 г. на М-раО, и Таблицата за размерите на действителните разходи за лична издръжка и обучение на един обучаем във ВА „Г. С. Р.” и военните училища към М…, обявена със заповед № ОХ-210/21.03.2000 г. на М-раО.
Касаторът навежда и трите допълнителни основания за допускане на касационното обжалване по т. 1, т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като поддържа и излага съображения, че разрешаването на този правен въпрос в обжалваното въззивно решение е в противоречие с решение № 58/18.02.2010 г. по гр. дело № 53/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и с влезлите в сила: решение № 834/30.08.2012 г. по гр. дело № 1813/2011 г. на Бургаския окръжен съд (БОС), решение № 5267/25.11.2013 г. по гр. дело № 16880/2011 г. на Варненския районен съд (ВРС), решение № 300/19.07.2013 г. по гр. дело № 1044/2012 г. на Старозагорския окръжен съд (СзОС), решение № 10/09.01.2014 г. по гр. дело № 1119/2013 г. на Пловдивския апелативен съд (П.), решение № 44/29.04.2005 г. по гр. дело № 131/2005 г. на Бургаския апелативен съд (БАС), решение № 45/13.05.2005 г. по гр. дело № 133/2004 г. на БАС, решение № 148/19.07.2006 г. по гр. дело № 22/2006 г. на ВтАС и решение № 125/10.07.2013 г. по гр. дело № 584/2012 г. на Видинския окръжен съд (ВдОС); както и че този материалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Както е споменато и в самото изложение на касатора, по-голямата част от посочената и цитирана от него съдебна практика е по тълкуването и приложението на чл. 300 от ЗОВСРБ от 1995 г. (отм.), а не на чл. 260 от действащия ЗОВСРБ от 2009 г. Такива са: решение № 58/18.02.2010 г. по гр. дело № 53/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 834/30.08.2012 г. по гр. дело № 1813/2011 г. на БОС, решение № 300/19.07.2013 г. по гр. дело № 1044/2012 г. на СзОС, решение № 10/09.01.2014 г. по гр. дело № 1119/2013 г. на П., решение № 44/29.04.2005 г. по гр. дело № 131/2005 г. на БАС, решение № 45/13.05.2005 г. по гр. дело № 133/2004 г. на БАС и решение № 148/19.07.2006 г. по гр. дело № 22/2006 г. на ВтАС. С тях очевидно не е дадено разрешение на поставения материалноправен въпрос по тълкуването и приложението на чл. 260 от действащия ЗОВСРБ от 2009 г., респ. – не е (и не би могло да е) налице противоречие по този въпрос с обжалваното по настоящото дело въззивно решение.
Противоречие при разрешаването на този въпрос, обаче е налице между последното и останалите две, влезли в сила решения, посочени от касатора, а именно: решение № 5267/25.11.2013 г. по гр. дело № 16880/2011 г. на ВРС и решение № 125/10.07.2013 г. по гр. дело № 584/2012 г. на ВдОС. В тези две първоинстанционни решения е прието следното: За периода от влизане на ЗОВСРБ – 12.05.09 г. до датата на влизане в сила на новата ал. 4 на чл. 260 – 22.03.2011 г. е липсвала законова регламентация за начина на изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на военослужещите, и съответно – за реда на събиране на вземанията, който е регламентиран с новата ал. 6 влязла в сила на същата дата. След тази дата – 22.03.11 г. до датата на приемане на заповед № ОХ-766/06.10.11 г. на М-раО, издадена на основание чл. 260, ал. 4 от ЗОВСРБ, отново е налице законодателна празнина, поради липсата на уредба на начина на изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на военослужещите. Предвид гореизложеното, съдилищата са приели, че през този период липсва правно основание за определяне на размера на разходите, като са изложени съображения, че недопустимо въз основа на един бъдещ нормативен акт да се търси имуществена отговорност. В решение № 125/10.07.2013 г. по гр. дело № 584/2012 г. на ВдОС е прието, че същото се отнася и до прилагането на заповед № 40/08.01.1998 г. на М-раО, с която е обявена Инструкцията за определяне размера на издръжката на един обучаем във В…„Г. С. Р.” и военните училища към М… В тази връзка са изложени съображения, че цитираната заповед и утвърдената с нея инструкция, имаща характера на нормативен акт, е издадена въз основа на отменения ЗОВСРБ от 1995 г., а в новия ЗОВСРБ от 2009 г. няма законова регламентация за продължаване на действието на действащите по време на действие на стария закон подзаконови актове. С оглед на това, отново е направен извода, че липсва правно основание към казус, възникнал на 10.08.11 г., да се прилага нормативен акт действащ по стария (отменения) ЗОВСРБ. Изложени са и съображения, че очевидно в разглежданата област на търсене на имуществена отговорност от военнослужещите не е проявена необходимата законодателна активност, както и че съгласно § 2, ал. 2 от посочената инструкция, с министерска заповед се обявяват размерите на разходите за издръжката през предходната учебна година, като единствената такава заповед е № 210/21.03.00 г., с която са обявени размери на издръжката за един обучаем за учебната 1997/1998 г. Прието е, че исканото и по това дело, като алтернативно приложение на ЗВО, също не може да бъде уважено, предвид наличието на специалния ЗОВСРБ и наличието на изрична регламентация в чл. 260 на търсенето на имуществена отговорност. В решение № 5267/25.11.2013 г. по гр. дело № 16880/2011 г. на ВРС е прието и че заповед № ОХ-210/21.03.2000г. на М-раО, с която са определени действителните разходи за един обучаем във висшите военни училища, не е прилагана при определяне на дължимата в конкретния случай от ищеца сума, доколкото в заповедта липсва посочване на необходимите разходи за издръжка за специалността, по която той е бил обучаван, и които разходи подлежат на възстановяване. Вместо това, съгласно писмо от 17.05.2011 г. на началника на В… „Г. С. Р.”, при определяне на дължимата сума е взет предвид базовият норматив за издръжка на обучението на един студент при формиране на отпусканата ежегодна субсидия за висшето училище по смисъла на чл. 91, ал. 2, т. 1 от ЗВО. В това решение също е прието, че алтернативно приложение на ЗВО не може да бъде уважено, предвид наличието на специалния ЗОВСРБ и наличието на изрична регламентация в чл. 260 на търсенето на имуществена отговорност. В тази връзка са изложени и съображения, че държавната субсидия осигурява средства за издръжка на обучаемите и за един обучаем тя се формира по посочения базов норматив, но доколкото дължимата сума не е формирана по посочения в закона ред, а именно – такъв, определен от министъра на отбраната по смисъла на чл. 260, ал. 4 от ЗОВСРБ, то формирането на тази сума, макар да не е произволно, се явява незаконосъобразно. По така изложените съображения, и в двете влезли в сила първоинстанционни решения крайният извод е за неоснователност изцяло на материалноправната претенция на М… за възстановяване на разходите по чл. 260, ал. 1 от ЗОВСРБ.
В заключение, – касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, по следния материалноправен въпрос по тълкуването и приложението на чл. 260 от ЗОВСРБ, а именно: относно реда и начина на изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация, подлежащи на възстановяване от военнослужещите на основание чл. 260, ал. 1 от ЗОВСРБ, в случаите, когато са освободени от военна служба на посочените там основания, след влизане в сила на действащия ЗОВСРБ от 2009 г., но преди влизане в сила на 22.03.2011 г. на новата алинея 4 на чл. 260 от този закон, и приложими ли са в тези случаи Инструкцията за определяне размера на издръжката на един обучаем във В.. „Г. С. Р.” и военните училища към М…, обявена със заповед № ОХ-40/08.01.1998 г. на министъра на отбраната, и Таблицата за размерите на действителните разходи за лична издръжка и обучение на един обучаем във В.. „Г. С. Р.” и военните училища към М…, обявена със заповед № ОХ-210/21.03.2000 г. на министъра на отбраната.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя-ответник следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 941.29 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 230/31.07.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 133/2014 г. на В. апелативен съд;
УКАЗВА на жалбоподателя Ц. В. П. в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 941.29 лв.; като при неизпълнение в посочения срок касационната му жалба ще бъде върната;
След представянето на горния документ в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС – за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.