Р Е Ш Е Н И Е
№ 369
гр. София, 27.04.2009 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при участието на секретаряР. Иванова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 1581/2008 година.
Производството е по реда на чл. 218а, б.”б” и сл. ГПК(отм).
Образувано е по касационна жалба на З. АД „В”,трето лице- помагач в процеса , срещу въззивното решение от 20.12. 2007г по гр. д. № 453/2007г г. на Варненски апелативен съд , с което е оставено в сила решение от 27.06.2007г по гр. д. № 158/ 2007г. на Окръжен съд гр. Т. в обжалваната част , по уважените обективно и субективно съединени искове за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди , претендирани на основание чл. 45 от ЗЗД от пострадалите при пътро-транспортно произшествие двама ищци . Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която исковете са отхвърлени до пълните предявени размери .
В касационната жалба на застрахователя ЗАД „В”се съдържа искане за отмяна на решението поради неговата процесуална недопустимост , необоснованост в частта за присъдените имуществени вреди и неправилно прилагане на критерия по чл. 52 от ЗЗД за неимуществените вреди поради завишаване . Според касатора решението е недопустимо , тъй като не му е връчен препис от исковата молба на втората ищца , по присъединено за общо разглеждане гр. д. № 159/2007 по описа на ТОС Съображения са изложени в жалбата .
Ответниците по касационната жалба Х. И. Х. и В. Й. Х. оспорват наличието на отменителни основания ,приложено е писмено възражение .
Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна и е процесуално допустима Жалбата по същество е неоснователна, поради следните съображения:
За да остави в сила решението от 27.06.2007г по гр. д. № 158/ 2007г. на Окръжен съд гр. Т. в обжалваната част по обективно и субективно съединени искове за обещетение на имуществени и неимуществени вреди ,частично уважени спрямо признатия за виновен за настъпрането на пътро-транспортно произшествие водач Х. П. С. ,въззивният съд на свой ред е обсъдил основанието за отговорността на ответника предвид влязло в сила решение по н.а.х.д. №49/2007г на ТРС съгласно чл. 222 от ГПК ,получените травматични увреждания от двамата ищци ,установени от заключение на приета съдебно- медицинска експертиза и ЕР на ТЕЛК ,както и обстоятелствата от значение за определяне на справедливо обезщетение на неимуществените вреди . Приети са за установени имуществените вреди за всеки от ищците, представляващи необходими според приетата СМЕ разходи за провежданото лечение ,предвид писмените доказателства за извършването им и показания на свидетели. По възражението срещу допустимостта на първоинстанционното решение, поддържани от привлечения в процеса застраховател ,въззивният съд е приел невръчването на препис от исковата молба по присъединеното дело спрямо конституираното трето лице помагач ,за неотносимо към основанията на чл. 209 ал.1 от ГПК
Решението е правилно и законосъобразно и не е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила в поддържаната от касатора насока. Процесуалните действия на първоинстанционния съд по размяна на книжа са несъстоятелни като касационен довод за съществено процесуално нарушение спрямо правата на третото лице в процеса . Предмет на касационно обжалване е решението на въззивния съд, разгледал спора по същество и неоснователно се релевират доводи за процесуални пропуски на първоинстанционния съд , които по същество не са накърнили правото на участие и защита . Неоснователно е оплакването ,че извършените разходи за лечение са приети за установени единствено предвид свидетелски показания. Гласни доказателства са допустими , като наред с показанията на св. А са представени и преки писмени доказателства за извършените разходи за медикаменти и болнично лечение ,тези разходи са в пряка връзка с уврежданията ,необходимостта от извършенето им се потвърждава от заключението на вещото лице . Неоснователни са оплакванията на касатора и с оглед размера на двете обезщетения в частта за неимуществените вреди . Решаващите изводи на въззивния съд по отношение паричния еквивалент на тези вреди също следва да бъдат споделени , при така установените по делото травматични увреждания , довели до инвалидизиране , усложненията във връзка с оперативното им лечение и неблагоприятната прогноза. Като е потвърдел присъдените от първа инстанция размери, въззивният съд правилно е приложил законовия критерии на чл. 52 от ЗЗД и обезщетението е справедливо .
Въззивният съд е съобразил относимите по делото обстоятелства , доводи и възражения на страните и правилно е приложен материалния закон. При постановяване на решението касационен повод за неговата отмяна не е даден .Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 от ГПК, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 20.12. 2007г по гр. д. № 453/2007г г. на Варненски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2