Р Е Ш Е Н И Е
№ 369
СОФИЯ 07.09.2009
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 13 април 2009 година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря Виолета Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 922/08 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 218а, ал.1, б. ”а” ГПК/ отм./ във вр. с §2, ал.3 ГПК.
С решение № 38 от 13.01.2008 г. по в.гр.д. № 1376/07 г. на Варненския окръжен съд е отменено решение № 1* от 23.04.2007 г. по гр.д. № 6482/05 г. на Варненския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на О. В. , че М. Б. С. и П. В. Б. са собственици на недвижим имот, представляващ ПИ № 476 по КП на СО ” С. ” от 1999 г. с площ от 1 224 кв.м.
Против въззивното решение в срока по чл. 218в, ал.1 ГПК/ отм./ е подадена касационна жалба от ответника О. В. . Развити са доводи за неправилност на решението поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон- касационни основания по чл. 218б, ал.1, б.”в” ГПК/ отм./
От ответниците по касация е подадена писмено възражение против касационната жалба от М. Б. С., в което се оспорва нейната основателност.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с изложените в касационната жалба доводи, приема следното:
За да уважи предявения установителен иск за собственост, въззивният съд е приел, че процесният недвижим имот, представляващ лозе, е придобит по давност от наследодателя на ищците. Същият е упражнявал върху него фактическа власт с намерение за своене от 1966 г. до смъртта си през 2001 г., а след неговата смърт имотът е владян от неговите наследници- ищците по делото. Не са били налице законови пречки за осъществяването на този придобивен способ, доколкото по делото не е било установено, а и липсват доводи в тази насока, ТКЗС да е придобило право на кооперативно земеползуване върху имота, или същият да е бил отнет по някой от способите по чл. 10 ЗСПЗЗ, или да е бил държавен или общински.
Въззивното решение е правилно. Фактическите изводи на въззивния съд относно релевантните за спора факти са изведени след преценка на доказателствата по делото съобразно изискванията на чл. 188 ГПК/ отм./ и при правилно разпределяне на доказателствената тежест в процеса.
В съответствие с придобивния способ, на който са се позовали, ищците са ангажирали писмени и гласни доказателства, установяващи по несъмнен начин факта на упражняваната от техния наследодател фактическа власт върху процесния недвижим имот. Разпитаните по делото свидетели са депозирали пред съда показания, основани на техни лични впечатления, според които наследодателят на ищците е обработвал имота от 1966 г. , а по късно – през 1977 г. ,е построил в него дървена барака. Тези показания кореспондират със събраните по делото писмени доказателства – квитанции, от които се установява, че от 1966 г. наследодателят Б е заплащал данък за процесния имот, както и разрешение за строеж, издадено на 15.06.1977 г., с което е разрешено изграждане на дървена барака в лозето. По делото не са ангажирани доказателства, въз основа на които да се направи извод, че са съществували законови ограничения за придобиване на имота по давност по смисъла на чл. 86 ЗС , чл. 29 ЗСГ/ отм./ или чл.5, ал.2 ЗВСОНИ. Не е установено имотът да е подлежал на коопериране по силата Примерния устав на ТКЗС, да е бил одържавяван или да попада в терен по § 4 ЗСПЗЗ и да е бил предоставян за ползуване на граждани по реда на посочените в § 4 ЗСПЗЗ актове.
При наличните по делото доказателства изводът на въззивния съд, че е осъществен фактическия състав на придобивната давност и наследодателят на ищците е придобил на оригинерно основание правото на собственост върху процесния имот, е обоснован и законосъобразен. Въззивното решение, като постановено в отсъствие на въведените с касационната жалба основания по чл. 218б, ал.1, б.”в”ГПК/отм./ следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 38 от 13.01.2008 г. по в.гр.д. № 1376/07 г. на Варненския окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :