Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3
1702_11_dec_303р.5.doc
Р Е Ш Е Н И Е
№ 37
С., 06.02. 2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Стефка Тодорова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1702 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.303,ал.1,т.5 ГПК.
Образувано е по молба на Н. Х. М. за отмяна на влязло в сила решение № 118 /21.12.2010 г. по възз. гр.д. № 212 /2010 г. на Силистренския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 290 /25.05.2010 г. по гр.д. № 1501 /2009 г. на Шуменския районен съд, в частта, с която на основание чл.415 вр. чл.124 ГПК е признато за установено по отношение на Г. И. Г. и С. И. Г., че Н. Х. М. им дължи сума в размер на 662.20 лева – сбор от неплатени наемни вноски за посочен период от време; сумата 111.03. лева – мораторно обезщетение във връзка с неизпълнение на горните задължения; 400.12 лева за заплащане на консумирани ел. енергия, вода, канал и пречистване и такса за възстановяване на ел. захранването и сумата 38.12 лева- мораторно обезщетение във връзка с неизпълнение на горните задължения; .
Молителят твърди, че вследствие на нарушаване на правилото на чл.303,ал.1,т.5 ГПК от въззивния съд е била лишена от възможност да участва по делото и да бъде надлежно представлявана, т.к. тя и двамата и процесуални представителии – адвокати не са могли да се явят по делото – единият и адвокат бил болен, а молителят и другият и адвокат били възпрепятствани – били служебно ангажирани по друго (едно и също) съдебно дело в Софийски районен съд, въззивният съд не уважил нейно искане за отлагане. на делото и така я лишил от право да участва и да направи отвод. иска отмяна на влязлото в сила решение. В писмени бележки поддържа молбата си, с изменено твърдение, че тя и двамата и повереници или служебно ангажирани..
Насрещните страни Г. И. Г. и С. И. Г. твърдят в отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния им представител, че молбата е неоснователна, с нея не се обосновават предпоставки за отмяна, един от доводите за неоснователност е твърдението, че заетостта по друго дело на друг съд не е особено непредвидено препятствие.
Настоящият състав на съда е допуснал молбата за разглеждане (приел е наличието на предпоставките за нейната допустимост) със свое определение от 27.12.2011 г.
По същество:
Твърдението е за процесуално нарушение на разпоредбата на чл.142,ал.2 ГПК.
От приложеното въззивно дело, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, се установява, че молителят, която е адвокат, е поискала отлагане на насроченото открито съдебно заседание по делото с доводи, че тя и единият и адвокат–повереник са служебно ангажирани същия ден по дело в Софийски районен съд, а другият и адвокат–повереник е болен, а тя желае лично да участва по делото, представила е призовка и медицинска бележка.
Въззивният съд е изложил мотиви за неоснователността на молбата за отлагане на разглеждането на делото: заболяването на адвокат Х. М. (процесуален представител на молителя) не е доказано с медицинско удостоверение по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието съгласно изискването на чл.18,ал.2 от Наредба за медицинската експертиза, а в случая е представена медицинска бележка и изложените от молителя аргументи за личното и и на другия и процесуален представител неявяване не представляват внезапно препятствие, което да не може да бъде отстранено. Така съдът е формирал извод, че не е налице хипотезата на чл.142,ал.2 ГПК.
Изводите на въззивния съд по отношение на вида и съдържанието на представения документ за заболяването на единия адвокат са обосновани – представена е медицинска бележка, а не медицинско удостоверение по образец, визирано в разпоредбата на чл.18,ал.2 от Наредба за медицинската експертиза. Изводът на въззивния съд, основан на правилото, установено в посочената разпоредба на чл.18,ал.2 от НМЕ, е правилен – единствено „медицинско удостоверение“ по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, в което да е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред органите на съдебната власт, би могло да бъде основание за отлагане разглеждането на делото от съда, а такъв документ не е представен. Правилен е и изводът, че служебната заетост на страната и другият и процесуален представител по едно и също друго дело, не представлява внезапно препятствие по смисъла на чл.142,ал.2 ГПК.
От изложеното по-горе се установява, че молителят не е била лишена от възможност да се яви лично или чрез повереник по делото вследствие на допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, поради това не са осъществени предпоставките за отмяна по чл.303,ал.1,т.5 ГПК на влязлото в сила въззивно решение и молбата за отмяната му е неоснователна.
С оглед изхода от това производство молителят няма право на разноски. Искането на насрещните страни за присъждане на направените от тях разноски за процесуално представителство са основателни и доказани в размер на 240 лева с представения договор за процесуално представителство и квитанция.
Воден от изложеното и на основание чл.307 ГПК съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. Х. М. за отмяна на влязло в сила решение № 118 /21.12.2010 г. по възз. гр.д. № 212 /2010 г. на Силистренския окръжен съд, на основание чл.303,ал.1, т.5 ГПК.
Осъжда Н. Х. М. ида заплати на Г. И. Г. и С. И. Г. сумата 240 лева за процесуално представителство в производството за отмяна.
Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.