Р Е Ш Е Н И Е
№ 370
СОФИЯ,06.07.2009
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 13 април 2009 година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря Виолета Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 994/08 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 218а, ал.1,б.”а” ГПК/ отм./ във вр. с § 2, ал.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. И. И. в качеството му на пълномощник на И. С. И. срещу решение № 332 от 30.11.2007 г. по в.гр.д. № 494/07 г. на П. окръжен съд в частта му, с която е оставено в сила решение № 55 от 07.02.2007 г. по гр.д. № 5664/06 г. на П. районен съд, с което е признато за установено по отношение на касатора И. С. И., че К. Г. М. и Л. И. М. са собственици на ? ид. част от масивна жилищна сграда, построена в собствения им парцел **** – 993 в кв. 64 по плана на с. Р., Община П., находяща се на ул. ”Ч” № 2* жалбата са изложени подробни доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон.
Ответниците по касация К. Г. М. и Л. И. М. чрез своя пълномощник адв. Я изразяват становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., като извърши проверка на обжалваното решение във връзка със заявените в жалбата основания за касационно обжалване, намира:
От фактическа страна по делото е безспорно установено, че по договор за продажба, оформен с нотариален акт № 27, т.ІV, дело № 583/05 г. на нотариус Р. М. К. М. е закупил от А. К. Б. , действуващ като пълномощник на касатора И. С. И. недвижим имот, представляващ урегулирано дворно място с площ от 665 кв.м., находящо се в строителните граници на с. Р., съставляващо парцел **** 993 в кв. 64 по плана на селото от 1976 г., за сумата 602.30 лв.становено е също, че към момента на продажбата в имота е съществувала масивна жилищна сграда на два етажа и тавански етаж.
Твърдението на ищците е, че след като продавачът не си е запазил изрично правото на собственост върху притежаваната от него 1/2 ид. част от сградата, следва да се счита, че по правилото на чл. 92 ЗС те са придобили и собствеността върху нея.
Въззивният съд е споделил това разбиране, като е приел, че в случая презумпцията на чл. 92 ЗС не е оборена, поради което ищците, като собственици на терена, се легитимират и като собственици на ? ид. част от сградата.
Касационният довод за нарушение на материалния закон е основателен. При тълкуване на действителната воля на страните по продажбеното правоотношение съдът е допуснал нарушение на чл. 20 ЗЗД.
За да се сключи договор за продажба, страните следва да постигнат съгласие относно имота, който се продава и относно цената.
Още в исковата молба ищците са изложили твърдение, че след като сключили договора за продажба на дворно място, посетили същото и тогава узнали, че в него има построена масивна жилищна сграда, която по- късно била отразена и в издадената от кметство Р. скица. Тези техни твърдения, преценени във връзка с обстоятелството, че в нотариалния акт обектът на продажбата е индивидуализиран като урегулирано дворно място, съставляващо парцел **** 993 в кв. 64, а продажна цена от 602.30 лв. е равна на данъчната оценка на дворното място, дават достатъчно основание да се приеме, че към момента на сключване на договора волята на страните е била да се прехвърли собствеността върху терена, но не и върху сградата в него. Възприетото в съдебната практика разбиране, според което при прехвърляне на парцел, в който има изградена сграда, се счита, че се прехвърля и правото на собственост върху нея, доколкото отчуждителят не я изключил изрично, цели да улесни доказването на волята на страните по договора за продажба. Когато в договора няма изрична уговорка за запазване собствеността върху сградата, но от обстоятелствата по делото следва, че тя не е била предмет на договаряне – нито изрично, нито по подразбиране чрез включване на стойността й в уговорената цена на имота, презумпцията на чл. 92 ЗС следва да се счита оборена.
Като е достигнал до друг извод, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон. Постановеното решение следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, на основание чл. 218 ж, ал.1 ГПК/ отм./ спорът бъде решен от настоящата инстанция, като предявеният от К. М. и Л. М. против И. С. И. установителен иск за собственост върху ? ид. част от масивната жилищна сграда, построена в парцел **** – 993 в кв. 64 по плана на с. Р., бъде отхвърлен като неоснователен.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение № 332 от 30.11.2007 г. по в.гр.д. № 4* г. на П. окръжен съд в частта му, с която е оставено в сила решение № 55 от 07.02.2007 г. по гр.д. № 5664/06 г. на П. районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Г. М. и Л. И. М. против И. С. И. установителен иск за собственост върху ? ид. част от масивна жилищна сграда, построена в собствения им парцел **** – 993 в кв. 64 по плана на с. Р., Община П., находяща се на ул.”Ч” № 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :