О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 370
София 31.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
Членове: МАРИЯ ИВАНОВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 4912/2008 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от „СЕВА – България” О. , чрез адв. П, против решение от 10.06.2008 г. по гр.д. № 134/2008 г. по описа на Бургаския окръжен съд. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му и отхвърляне на иска.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, точки 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по съществен правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата.
Ответната страна по касационната жалба – „Пиргосплод” АД изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за правилност на същото.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Налице са предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, е оставил в сила решение № 1* от 06.01.2006 г. по гр.д. № 753/2002 г. по описа на Бургаския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от „Сева България” О. инцидентен отрицателен установителен иск да бъде признато за установено между страните по делото, че „Пиргосплод” АД не е собственик на спорния имот и с което „Сева България” О. е осъдено, на основание чл. 108 ЗС, да предаде на „Пиргосплод” АД владението върху недвижим имот от 5120 кв.м., находящ се в гр. Б., Северна промишлена зона, разположен между имоти № №* и 177 по неодобрен кадастрален план на града и изобразен със зелена линия на скицата към заключението на вещото лице С. З. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че ищцовото дружество е собственик на описания имот и същият се владее без основание от ответната страна.
Основателен е доводът на жалбоподателя, че с въззивното решение е разгледан съществен правен въпрос, а именно: уважаването на предявен иск за собственост предпоставя ли доказване на всички обстоятелства, посочени от ищеца като пораждащи правото му на собственост и, ако ищецът сочи като правопораждащ фактически състав одържавяване на имота през 1968 г. с РМС № 200/21.05.1968 г., предоставянето му за ползване и стопанисване на ДСП „Булгарплод” гр. Б., преобразуване на последното в „Пиргосплод” ЕАД и включване на имота в активите на дружеството, сключен договор за приватизационна продажба, по силата на който „Пиргосплод 2000”АД придобива 97227 акции, представляващи 70 % от капитала на „Пиргосплод” ЕАД и преобразуване на последното в „Пиргосплод” АД, необходимо ли е да има пълно доказване на обстоятелството, че именно процесният имот е бил одържавен, предоставен за стопанисване и управление на държавното стопанско предприятие, а след преобразуване на последното в търговско дружество – включен в активите му. Тоест, следва ли да бъде доказано, че спорните 5120 кв.м. са били включени в одържавения през 1968 г. имот, а ако са били включени – били ли са предоставени за стопанисване и управление на стопанското предприятие–праводател на ищеца /с оглед твърденията на ответника за липса на доказателства за точните граници на одържавения имот, за невключване на спорните 5120 кв.м. в съставения акт за държавна собственост от 1996 г. и скица към него и за обстоятелството, че тези 5120 кв.м. се намират и са се намирали извън оградата на имота на ищцовото дружество и праводателя му /ДСП „Булгарплод”/.
Въпросът е съществен, тъй като касае основателността на иска.
Разглеждането му би допринесло за точното тълкуване и прилагане на закона и по-конкретно на разпоредбата на чл. 108 ЗС в случаите, при които ищецът извежда правото си на собственост от посочените по-горе обстоятелства, а ответникът е направил възражения, че е собственик на имота на основание договор за покупко-продажба, сключен с държавата, както и, че ищцовото дружество не е придобило собствеността, тъй като имотът не е бил предоставен за стопанисване и управление на стопанското предприятие – праводател на ищцовото дружество и след преобразуване на последното в еднолично търговско дружество последното не е станало собственик на имота по силата на чл. 17а ЗППДОП /отм./ и ПМС № 201/1993 г.
На жалбоподателя следва да бъде предоставена възможност да внесе държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, дължима за разглеждане на касационната жалба, в размер на 733 лв.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.06.2008 г. по гр.д. № 134/2008 г. по описа на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя „СЕВА – България” О. в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса по чл. 18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които ще се събират от съдилищата по ГПК в размер на 733 лв. и представи доказателства за внасянето й, като УКАЗВА, че при неизпълнение в срок на горното задължение, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: