6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 371
гр. София 22.04.2019 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4114/2018 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба /наименувана „частна жалба“/ подадена от М. Д. М. против въззивно решение № 2692/21.12.2017 г., постановено от Софийски апелативен съд, по ч.гр.д. № 971/2017 г., с което е потвърдено решение от 20.12.2016 г. по гр.д. № 1797/2005 г. по описа на Софийски градски съд, с което е разпоредено да се издаде дубликат на изпълнителен лист на молителите Е. Д. и С. Д. съгласно диспозитива на определение от 28.05.2009 г., с който е осъдена М. Д. Д. да заплати на Л. Н. Д., С. Д. Д. и Е. Х. Д. сумата в размер на 1 470 лв. на основание чл. 64, ал. 2 ГПК.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение поради неправилност и необоснованост. Счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения при осъществяването на процедурата по чл. 409 ГПК, че не е доказано изгубването на първообраза на изпълнителния лист, че е изтекла погасителна давност на вземането, за което е издаден изпълнителен лист.
В изпълнение на дадени указания от администриращия съд е приложено „изложение за допускане на касационна жалба“,в което се сочи, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване, доколкото въззивният съд се е произнесъл по съществен материално-правен въпрос в противоречие с решение № 134/17.03.2011 г. по гр.д. № 1713/2010 г. по описа на ВКС, както и в противоречие с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Счита, че въпросът „Представлява ли основание да се откаже молба за издаване на дубликат на изпълнителен лист поради неспазване процедурата по чл. 409 ГПК“ е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Навежда твърдения , че атакуваното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 , предл. 3 ГПК, тъй като е нарушена процедурата по чл. 409 ГПК, доколкото не ? е връчен препис от молбата за издаване на дубликат от изпълнителния лист, както и, че не е доказано изгубването на изпълнителния лист, както и погасяването на вземането, обективирано в изпълнителния лист, по давност.
Постъпил е отговор от С. Д. Д. и Е. Х. Д., представлявани от адв. С. В.. Поддържа се, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество атакуваното решение е правилно и законосъобразно.
Постъпила е и жалба,подадена от С. Д. Д. и Е. Х. Д. против решение № 1005/26.04.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 971/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставено без уважение искането им за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 2692/21.12.2017 г. по ч.гр.д. № 971/2017 г. на основание чл. 278, ал. 4 вр. чл. 273 вр. чл. 247 ГПК. Изложени са оплаквания за недопустимост и неправилност на атакуваното решение.Поддържа се, че молбата за поправка на очевидна фактическа грешка е подадена до първостепенния съд, който е компетентен да се произнесе по нея и се иска ВКС да извърши надлежните процесуални действия.
Приложено е изложение на основанията за допускане до касационно обжалване в изпълнение на дадени указания от администриращия съд, в което жалбоподателите заявяват, че проверка следва да бъде допусната служебно на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК поради твърдяната недопустимост на атакувания съдебен акт. Формулирани са следните въпроси: 1/ „Допустимо ли е постановеното от въззивния съд решение, ако същият се е произнесъл по искане, което страната по делото е отправила чрез въззивния съд до първоинстанционния съд?“; 2/ „Допустимо ли е съдебно решение, с което съдът се е произнесъл без за това да е отправено до него съответно искане?“. Прилага преписи от решение № 439/23.07.2010 г., постановено по гр.д. № 476/2009 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 127/25.08.2015 г., постановено по гр..д. № 3806/2014 г. по описа на ВКС, I г.о., решение № 226/08.12.2016 г. по гр.д. № 1349/2016 г. по описа на ВКС, III г.о. и решение № 165/16.06.2017 г. по гр.д. № 4608/2016 г. по описа на ВКС, IV г.о.
Постъпил е писмен отговор от насрещната страна по жалбата – М. Д. М., подаден чрез адв. Е. П., в който се излагат съображения за неоснователност на подадената жалба. Счита, че молбата за поправка на очевидна фактическа грешка е недопустима и неоснователна
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба на М. Д. М. е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. По отношение предмета на касационно обжалване, следва да се има предвид Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по тълк.д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, според което въззивното решение по чл. 409 ГПК подлежи на касационно обжалване, ако решението, въз основа на което е бил издаден изпълнителния лист не попада в обхвата на изключените от касационен контрол въззивни актове, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Касационната жалба на С. Д. Д. и Е. Х. Д. е подадена в срока по чл. 247, ал. 4 ГПК, от надлежни страни с правен интерес да обжалват постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Следва се има предвид, че съгласно чл. 247, ал. 4 ГПК възивното решение за поправка на очевидна фактическа грешка подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване основаното решение.
За да се произнесе с атакуваното решение № 2692 от 21.12.2017 г., Софийски апелативен съд е съобразил данните по делото. Производството пред първоинстанционния Софийски градски съд е започнало по молба от 26.07.2016 г., подадена от С. Д. и Е. Д. чрез адв. С. В., за издаване на дубликат на изпълнителен лист. Насрочено е открито съдебно заседание за което е призована и М. Д. М., като призовката ? е връчена лично, но не се е явила в съдебно заседание. Съдът е констатирал, че във въззивното производство М. Д. М. не е сочила нови факти, нито е имала процесуални искания. Относно изгубването на изпълнителния лист е установил, че на 15.03.2012 г. по първоинстанционното дело е издаден изпълнителен лист на основание определение № 5793/28.05.2009 г. на СГС по гр.д. № 2818/2009 г., като М. Д. Д. е осъдена да заплати на Л. Н. Д., С. Д. Д. и Е. Х. Д. сумата от 1 470 лв.,като в изпълнителния лист се съдържал и осъдителен диспозитив за заплащане на сумата от 2 000 лв. – разноски по делото за въззивна инстанция. На 02.04.2012 г. изпълнителният лист е получен от адв. С. В., а впоследствие бил предаден от адвоката на С. Д. Д., като последният го е изгубил. В настоящото производство е приложено копие от изпълнителен лист, от който е видно, че такъв е бил издаден в съответствие с диспозитива на определение № 5793/28.05.2009 г. на СГС по гр.д. № 2818/2009 г., както и за сумата от 2 000 лв., представляваща разноски за въззивна инстанция. От приложената справка за образувани изпълнителни дела № 2620/18.11.2016 г. съдът е установил, че по партидата на лицето М. Д. М., в качеството ? на длъжник, няма регистрирани висящи изпълнителни дела,Освен това тя и не твърди срещу нея да е проведено изпълнително производство или да е платила задълженията по изпълнителния лист. Съдът е посочил, че фактът на изгубване или унищожаване, обуславящ издаването на изпълнителния лист, представлява факт на отнемане държането на документа и поради това е достатъчно само излагане на твърдение за настъпване на този факт от молителя. Позовал се е на практиката на ВКС и е посочил, че тъй като твърдението за изгубване на изпълнителния лист е твърдение за отрицателен факт, той се доказва с други положителни факти. Като е установил, че изпълнителният лист е издаден и получен от правоимащия, както и че в продължителен период от време по този лист не е образувано изпълнително производство, нито вземането от него е прехвърлено или погасено по друг начин, съдът е приел за доказани твърденията на молителя, че изпълнителният лист е изгубен. Посочил е, че би могъл да откаже издаването на дубликат от изпълнителен лист в случай, че се установи плащане по първообраза, а обстоятелствата дали и как е изгубен листът са без значение. Допълнително е посочил, че непривеждането в изпълнение на изпълнителния лист не е пречка да бъде приведен в изпълнение впоследствие, а защитата на длъжника ще се осъществи съобразно изтеклия период от време и извършените процесуални действия. Достигнал е до извод, че са налице предпоставките за издаване на дубликат от изпълнителния лист и е потвърдил първоинстанционното решение.
Обжалваното решение № 1005/26.04.2018 г. по ч.гр.д. № 971/2017 г. е постановено в производство по чл. 278, ал. 4 вр. чл. 247 ГПК. Софийски апелативен съд се е произнесъл по искането на С. Д. Д. и Е. Х. Д., подадено чрез адв. С. В., за поправка на очевидна фактическа грешка,допусната в решение, постановено на 20.12.2016 г. Въззивният съд е посочил, че поправка е възможна само при спазване предмета на делото. При обжалване на решение за издаване на дубликат от изпълнителен лист, второинстанционният съд е обвързан от предмета на обжалване. Тъй като въззивният Софийски апелативен съд е бил сезиран единствено с жалба на М. Д. М. против първоинстанционното решение за издаване на дубликат от изпълнителен лист, той не е компетентен да се произнася извън присъдената сума от 1 470 лв. Посочил е, че Софийски градски съд не е постановил издаване на дубликат на изпълнителен лист за сумата от 2 000 лв., дължима от М. Д. М. за производството пред въззивна и касационна инстанция и съответно не е обжалвано решение на СГС за издаване на дубликат за тази сума. Посочил е, че липсата на произнасяне по цялото искане на молителите поражда за тях определени права, но не и право на жалба.
Съгласно чл. 409, ал. 4 ГПК постановеното в производство по издаване на дубликат от изпълнителния лист решение подлежи на обжалване по общия ред, а съгласно чл. 247, ал. 4 ГПК решението за поправка на очевидна фактическа грешка се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението, чиято поправка се иска, поради което по отношение и на двете жалби се прилагат разпоредбите на чл. 280 ГПК за достъп до касация.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно приетото в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. Същото разрешение може да се възприеме и по отношение на предвиденото с изменението на процесуалния закон основание за допускане на касационно обжалване „очевидна неправилност“. Макар правно-технически разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК да следва основанията за допускане по чл. 280, ал. 1 ГПК, настоящият състав намира, че на първо място следва да се произнесе по наведените доводи за недопустимост и очевидна неправилност на атакуваното решение.
По жалбата на М. Д. М. настоящият състав намира, че не е налице претендираното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Очевидната неправилност е отделно, самостоятелно и независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК основание за допускане на касационното обжалване, въведено от законодателя в стремежа му да облекчи достъпа до касация на порочните въззивни актове. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото определението „очевидно” съдържа в себе си субективен елемент (очевидното за едни може да не е очевидно за други), разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз (в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК). Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл.280 ал.1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по смисъла на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
В случая жалбоподателката навежда доводи, че решението е очевидно неправилно поради допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в невръчване на препис от молбата за издаване на дубликат на изпълнителния лист. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че дори първоинстанционният съд да е допуснал такова нарушение на процедурата, то същото не е от такова естество,водещо до нейната отняма. Правото на защита на М. Д. Д. е гарантирано с редовното ? призоваване за съдебно заседание, уведомяването за постановените съдебни актове и възможността да заяви собствени права и възражения. Освен това издаването на дубликат от изпълнителен лист се осъществява единствено при наличието на законоустановени предпоставки – той да бъде изгубен или унищожен. Допуснати процесуални нарушения при преценка на събраните доказателства или необоснованост на крайните изводи по повод установяването на правнорелевантните факти не могат до доведат до извод за очевидна неправилност на атакуваното решение, а могат да се разглеждат единствено като касационни основания – оплаквания по същество на спора. Доводите за несъобразяване на изтекла погасителна давност на вземането са изцяло неотносими към настоящата процедура. Безспорно в теорията и практиката е възприето разбирането, че погасителната давност е институт на материалното право, не се прилага служебно от съда, а законодателят е предвидил и специален ред за защита на правата на длъжника в изпълнителния процес в случай, че вземането е погасено по давност.
Не е налице и основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 или т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване. Не е формулиран въпрос, който да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, а липсата на поставен въпрос с предвиденото в процесуалния закон съдържание е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат допълнителните предпоставки за това. Повдигнатият въпрос, за който се твърди да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, отново е свързан с твърдяното процесуално нарушение във връзка с процедурата по чл. 409 ГПК, изразяващо се в невръчване на препис от молбата за издаване на дубликат на изпълнителния лист. На този въпрос бе даден отговор при произнасянето във връзка с основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, а от друга страна представлява оплакване относно приложението на процесуалния закон и не може да се разглежда в производството по селекция на касационните жалби. Само в допълнение следва да се посочи , че не са изложени никакви аргументи, които да обосновават извод, че повдигнатият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Жалбата на С. Д. Д. и Е. Х. Д. следва да бъде допусната до касационно обжалване поради вероятна недопустимост на атакуваното решение № 1005/26.04.2018 г., постановено от Софийски апелативен съд, по ч.гр.д. № 971/2017 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2692/21.12.2017 г., постановено от Софийски апелативен съд, по ч.гр.д. № 971/2017 г.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1005/26.04.2018 г., постановено от Софийски апелативен съд, по ч.гр.д. № 971/2017 г.
УКАЗВА на С. Д. Д. и Е. Х. Д. да внесат по сметка на ВКС държавна такса 25 лв./двадесет и пет лева/ в едноседмичен срок от получаване на съобщението и настоящото определение и да представят в същия срок платежен документ за внесената държавна такса.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване след представяне на документ за внесена държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията – докладчик за прекратяване на производството.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: