4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 372
С. 25.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 19 февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1268/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на двете страни по делото.
Ищцата З. В. Д. от [населено място] чрез пълномощника си адв. Д. Р., обжалва въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, І гр. с-в, № 339 от 12.07.2012г. по в.гр.д. № 632/2012г. в частта, с която е потвърдено решението на Старозагорския окръжен съд, № 5 от 13.02.2012г. по гр.д. № 1027/2011г. в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З. за разликата над 1000 лв. до пълния размер 40 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди.
Ответникът Прокуратурата на Република България чрез прокурор С. Г. от Апелативна прокуратура П., обжалва въззивното решение в частта, с която искът е уважен за сумата 1000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 2000 лв. имуществени вреди.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани лица срещу подлежащо на обжалване съдебно решение с изключение на частта относно претенцията за обезщетение за имуществени вреди, която е с цена на иска 2000 лв. Предвид цената на иска – под 5000 лв., и съобразно чл. 280, ал. 2 ГПК, касационната жалба на Прокуратурата на РБ в тази част е процесуално недопустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявения от З. В. Д. против Прокуратурата на РБ иск по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. за присъждане на 1000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд е приел, че както при наличие на повдигнато обвинение в престъпление, за което ищцата е оправдана, така и при повдигнато обвинение за деяние, което с оглед промяната в законодателството подлежи на преследване по друг ред, следва да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл. 2, т. 2 З.. При определяне на обезщетението съдът е намалил размерът му на основание чл. 5, ал. 2 З. поради това, че в основата на започналото наказателно производство стои противоправно по своя характер поведение на ищцата, по отношение на което поради законодателна промяна наказателното преследване е по тъжба на пострадалия. Преценено в аспект на гражданския деликт, това е допринесло за увреждането по смисъла на чл. 5, ал. 2 З..
Ищцата З. В. Д. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по въпроса „при прилагането на чл. 5, ал. 2 З. следва ли да се съобрази наличието на наказателни производства по други дела, приключили с оправдателна присъда, и следва ли да се отрази съотношението на съпричиняване от страна на ищцата и да се мотивира това съотношение с обоснован извод за превес на едните или други факти”. Поставя също въпроса допустимо ли е при определяне на размера на обезщетението съдът да ощетява ищцата с мотиви, че няма как да определи доколко неимуществените вреди са претърпени от процесното обвинение, след като не може да се води иск по З. за всички наказателни производства. Прилага съдебна практика.
В касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Прокуратурата на Република България моли да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос „следва ли да се ангажира отговорността на държавата в хипотеза на законодателна промяна на характера на престъплението – от общ към частен, която промяна е основание за прекратяване на производството”.
ВКС намира, че поставените от ищцата въпроси не са от значение за решаването на делото, тъй като не кореспондират с приетото от въззивния съд. Както бе посочено по-горе, при прилагането на чл. 5, ал. 2 З. въззивният съд е изложил мотиви за съпричиняване на вредите чрез противоправно по своя характер поведение на ищцата, послужило за основание за образуване на наказателно производство, но не и съображения във връзка с други наказателни производства, водени срещу ищцата. Тези производства са съобразени при разграничаване на претърпените неимуществени вреди от обвинението, предмет на настоящото производство, от претърпените във връзка с други производства страдания. В. съд не е изложил мотиви, че няма как да определи доколко неимуществените вреди са претърпени от процесното обвинение, така както твърди жалбоподателката в поставения въпрос по прилагането на чл. 52 ЗЗД.
Поставеният от Прокуратурата на РБ въпрос е от значение за решаването на делото и предвид липсата на съдебна практика и същевременно значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото, следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в уважената част на иска по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. На жалбоподателя следва да се укаже да внесе държавна такса в размер на 5 лв. за разглеждане на касационната жалба, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, І гр. с-в, № 339 от 12.07.2012г. по в.гр.д. № 632/2012г. в частта, с която искът е уважен за сумата 1000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.
Указва на Прокуратурата на Република България в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 5 лв. като в съобщението се впише, че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Прокуратурата на Република България срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд в частта, с която искът е уважен за сумата 2000 лв. обезщетение за имуществени вреди.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд по касационната жалба на З. В. Д. от [населено място].
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в частта, с която касационната жалба на Прокуратурата на РБ е оставена без разглеждане, в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС. В останалата част определението е окончателно.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
Председател:
Членове: